Китай приема закон за етническото единство, подкрепящ политиката на Си за асимилация

Китай прие закон, който затвърждава стремежа на президента Си Дзинпин да асимилира етническите малцинства в страната — още една стъпка в отдалечаването от дългогодишната политика на Пекин да предоставя на тези групи поне символична автономия, съобщава Bloomberg.

Над 2760 делегати в Общокитайското събрание на народните представители гласуваха в четвъртък за приемането на закона „За насърчаване на етническото единство и напредъка“, като трима гласуваха против, а други трима се въздържаха.

Китай все още не е публикувал пълния текст на законодателството, но проектът показва, че той утвърждава засилената роля на стандартния китайски език (мандарин) в образованието и предупреждава срещу външна намеса в етническите въпроси. В знак за значението му за висшето ръководство, Политбюро на Комунистическата партия обсъди проекта на закона още през август.

Законът ще помогне да се „предотвратят и обезвредят сериозни рискове и скрити заплахи“, заяви Джао Лъцзи, третият по ранг държавен ръководител в Китай, пред Общокитайското събрание на народните представители миналата седмица. Според него етническите въпроси са пряко свързани с националното единство, сигурността на граничните региони и социалната стабилност.

Според критиците законът увеличава натиска върху малцинствата в страната, където мнозинството е от етническите хански китайци.

„Освен че ще засегне вече поставените под натиск етнически малцинствени общности в Китай, законът вероятно допълнително ще ограничи образователните и религиозните свободи в Тибет и в северозападната провинция Синцзян, като същевременно ще придаде привидна законност на продължаващите нарушения на човешките права от страна на Пекин“, заяви в позиция Фондацията за защита на демокрациите.

Откакто пое властта през 2012 г., Си Дзинпин затегна контрола на Китай върху етническите малцинства, включително в Синцзян, Тибет и Вътрешна Монголия. В Синцзян милиони мюсюлмани уйгури са подложени на засилено държавно наблюдение и трудови програми, които западни критици описват като принудителен труд.