Конгресът на САЩ одобри нови санкции срещу Русия с отражение върху Китай и Индия

Камарата на представителите на САЩ одобри в сряда мащабен нов пакет от санкции срещу Русия, с което разчисти пътя президентът Доналд Тръмп да подпише най-значимото американско законодателство срещу Москва след завръщането си в Белия дом.

Мярката беше приета с 262 гласа „за“ срещу 159 „против“, след като още миналия месец Сенатът я одобри с убедително мнозинство от 86 срещу 11 гласа. Тръмп вече даде сигнал, че възнамерява да я подпише, посочва Euronews.

Новият пакет е насочен към руския енергиен и отбранителен сектор, президента Владимир Путин и високопоставени представители на неговото обкръжение, както и към т.нар. „сенчест флот“ от танкери, който Москва използва, за да заобикаля съществуващите западни ограничения.

Особено важно за световните енергийни пазари е, че законът дава право на американския президент да налага мита до 100% върху държави, които продължават да купуват големи количества руски петрол и природен газ. Мярката е насочена основно към Китай и Индия, сред най-големите останали клиенти на Русия.

Именно разпоредбата за митата предизвика спорове дори сред поддръжниците на Украйна във Вашингтон. Някои демократи подкрепиха по-строги действия срещу Русия, но възразиха срещу предоставянето на толкова широки правомощия на президента по отношение на търговската политика.

Грегъри Мийкс, водещият демократ в Комисията по външни работи на Камарата на представителите, разкритикува текста на закона с аргумента, че той поставя президентските правомощия за налагане на мита над обвързващите санкционни мерки.

По думите му той би подкрепил законопроекта, ако разпоредбите за митата бяха премахнати, но републиканците са блокирали опитите за подобни изменения.

Въпреки резервите си повечето демократи в крайна сметка гласуваха в подкрепа на законопроекта, докато малка група републиканци се противопостави на мярката, позовавайки се на принципите на свободния пазар.

Привържениците на санкциите твърдят, че допълнителният натиск е необходим, след като пълномащабната руска инвазия в Украйна навлезе в петата си година без изгледи за прекратяване на огъня.

В писмо, адресирано до демократите в Камарата на представителите, членът на Сената по външни отношения Жан Шахин (демократ от Ню Хемпшир) призова колегите си да приемат законодателството, предупреждавайки, че ако това не бъде направено, това ще изпрати опасно послание както към руския лидер Владимир Путин, така и към други международни врагове.

„Неуспехът на Конгреса да наложи допълнителни санкции би изпратил опасен сигнал. Кремъл наблюдава. Киев наблюдава. Нашите съюзници от НАТО наблюдават. Същото важи и за Пекин, Техеран и Пхенян“, написа Шахин.

Гласуването съвпадна с руска атака с дронове срещу цивилен транспорт в Южна Украйна в сряда, при която според украинските власти са загинали петима души. Нападението засили призивите на поддръжниците на Киев за бързото приемане на закона.

Украинският президент Володимир Зеленски лично е лобирал пред американския Конгрес за одобряването на санкциите, като е настоявал, че само продължителният икономически натиск може да принуди Москва да седне на масата за преговори.

По време на визита във Вашингтон през юли той заяви, че Русия губи около 30 000 военнослужещи месечно, но въпреки това не показва признаци, че възнамерява да прекрати войната. Според него инициативата на бойното поле вече не е в ръцете на Владимир Путин.

Индия реагира в четвъртък, като даде сигнал, че няма да промени курса си. От Делхи заявиха, че страната ще продължи да купува руски петрол „чрез диверсифицирани източници и в съответствие с променящата се пазарна динамика“.

Русия остава един от най-важните стратегически и военни партньори на Индия, което усложнява усилията на Вашингтон да изолира икономически Москва.

Законодателството предвижда санкции и срещу компании и чуждестранни организации, които подпомагат руските военни усилия. Освен това разширява част от вече съществуващите ограничения, свързани с Иран.

Приемането му идва след повече от година забавяне, което отразяваше предпочитанието на Доналд Тръмп да запази личен контрол върху санкционната и митническата политика, вместо да предоставя повече правомощия на Конгреса.

Украински организации приветстваха решението, но настояха санкциите да бъдат приложени незабавно.

„След като законопроектът бъде бързо подписан и влезе в сила, се надяваме на решителни действия от страна на САЩ, които най-после да пресекат финансовите потоци към военната машина на Кремъл“, заяви Светлана Романко от енергийната организация Razom We Stand.

„Всеки ден забавяне е ден, в който ние в Украйна трябва да погребваме още хора“, добави тя.