Куба предприема исторически завой към икономическа либерализация

Кубинският премиер Мануел Мареро представи в четвъртък пред Националното събрание на народната власт (парламента) на Куба обширна програма от реформи, насочени към пазарната икономика, което бележи исторически завой на комунистическата държава към либерализация на икономиката ѝ с цел преодоляване на сегашната икономическа криза, предаде Франс прес.

Новият пакет от мерки за стимулиране на частния сектор и насърчаване на чуждестранните инвестиции би могъл, ако бъде приложен, да се превърне в най-голямата промяна в икономическия модел на страната от ранните години на Кубинската революция през 60-те години на миналия век, отбелязва британският в. “Файненшъл таймс“, цитиран от БТА.

Реформите, които бяха единодушно приети от парламента на Куба, включват отваряне на възможности за частно строителство на недвижими имоти, разрешаване на дейността на частни банки и продажба на дялове в държавни предприятия на частни инвеститори, включително чужденци.

“На кубинците, живеещи в чужбина, които искат да инвестират, да даряват, да внасят технологии, да отворят пазара или да реализират проекти в родината си, ще предложим ясна, стабилна и уважителна рамка“, заяви в четвъртък президентът Мигел Диас-Канел в телевизионно обръщение.

Куба е подложена на силен икономически и политически натиск от страна на правителството на американския президент Доналд Тръмп, което настоява островната държава да отвори икономиката си и да освободи политическите затворници. От началото на годината САЩ на практика блокираха вноса на енергийни ресурси за Куба и наложиха нови строги санкции в ключови сектори на икономиката, посочва в. “Файненшъл таймс“.

Три години след Кубинската революция през 1959 г., извършена от Фидел Кастро, големите кубински и чуждестранни частни предприятия на острова бяха национализирани, а след това също и малките и семейни компании през 1968 г., отбелязва Франс прес.

Диас-Канел направи исторически завой в десетилетната реторика на кубинското ръководство, като призна, че икономическите проблеми на страната не са причинени изцяло от санкциите на САЩ.

В изказване пред Централния комитет на Кубинската комунистическа партия Диас-Канел хвърли част от вината на “препятствия, които не идват нито отвън, нито от блокадата“, макар че той също така говори за “варварското наказание“ от страна на Вашингтон.

Давайки за пример икономическите реформи, провеждани от комунистическите партии в Китай и Виетнам, той спомена за “решения, които са отлагани“ и обвини “забавянето, бюрокрацията и законите, които пречат на онези, които искат да произвеждат“.

“Ситуацията налага спешни и нужни промени“, каза Диас-Канел.

През последния месец САЩ отправиха и завоалирани заплахи за евентуални военни действия срещу Куба, ако страната не въведе радикални реформи. По време на посещение миналата седмица във военната база на САЩ в залива Гуантанамо американският министър на отбраната Пийт Хегсет предупреди Куба да не се опитва да се сдобие с ракети или с друго оръжие, което би могло да достигне до САЩ.

“Те биха предизвикали точно такъв конфликт, какъвто не само не желаят, но и не биха могли да понесат“, заяви Хегсет.

Натискът от страна на САЩ задълбочи икономическата криза, която настъпи, когато пандемията от КОВИД-19 опустоши туристическия сектор на острова. В много части на страната жителите имат електроснабдяване в домовете си само за няколко часа на ден, а болниците и училищата са сериозно засегнати.

Експертите по Куба предупреждават, че комунистическият режим е обещавал в миналото да отвори икономиката си, но никога не е изпълнявал обещанията си. По време на мандата на бившия президент на САЩ Барак Обама, когато Раул Кастро бе президент на Куба, Вашингтон и Хавана се договориха за сближаване, което включваше значително отваряне към чуждестранни инвестиции.

Въпреки това американски официални представители, участвали в инициативата, твърдят, че Фидел Кастро, който тогава все още беше жив, е действал зад кулисите, за да блокира икономическото отваряне на острова. Американски официални представители заявиха също, че много кубински лидери се страхуват, че икономическите реформи ще доведат до загуба на политическия им контрол.

Диас-Канел призна, че някои от предложените реформи “няма да намерят необходимия консенсус, но не могат повече да бъдат отлагани“, отбелязва в. “Файненшъл таймс“.