ТРАЙНА/// Факторите, които превръщат синдрома на самозванеца в професионална суперсила

В съвременната забързана бизнес среда все повече хора страдат от така нареченият „Синдром на самозванеца“. Това е натрапчивото усещане, че всъщност не заслужавате и не сте достойни за това, което сте постигнали. Това е идеята, че нямате нужните таланти и качества и някак успявате да заблудите другите в противното. Според професорът от бизнес училището Уортън към Университета на Пенсилвания Адам Грант обаче тези мисли са положителен знак за вас и вашите действителни професионални способност.

„Синдромът на самозванеца не е болест“, написа той наскоро в LinkedIn. „Това е нормален отговор на интернализацията на невероятно високи стандарти и обикновено означава, че сте изправени пред ново предизвикателство, от което ще научите нещо“, добавя той.

Той не е единственият уважаван професор, който смята, че Синдромът на самозванеца, колкото и да е неприятен, всъщност е добър знак. В публикуван наскоро материал в Блумбърг Тайлър Коуен, икономист от университета „Джордж Мейсън“, блогър, и съавтор на книгата „Talent“, говори за това как работодателите могат да откриват талантливи служители с неразкрит потенциал.

„Синдромът на самозванеца всъщност е професионална суперсила и трябва добре да обмислите наемането на хора, които признават, че са го изпитали“, пише той. В материала си той акцентира върху три ключови фактора, които са в основата на скритите ползи от Синдрома на самозванеца.

Синдромът на самозванеца показва амбиция и компетентност

Може да си помислите, че ако се чувствате неадекватно или не на място, когато всъщност постигате някакъв успех, това е знак, че не сте компетентни. Това е крайно погрешен начин на мислене, който се изразява в добре известния ефект на Дънинг-Крюгер. Най просто казано, този феномен описва склонността на не особено интелигентните хора да надценяват своите познания и способности, както и постоянното съмнение и колебание, което измъчва най-знаещите и можещи сред нас.

Иначе казано, Синдромът на самозванеца е знак за това, че вие вероятно сте наясно с изключително високите стандарти, които си поставяте, и се стараете да ги спазвате. „Ако смятате, че не сте квалифицирани да правите това, което правите, това е знак, че си поставяте високи цели и опитвате да постигнете безпрецедентни успехи“, пише Коуен.

Синдромът на самозванеца може да е признак за неоценен талант

Понякога хората изпитват Синдрома на самозванеца, защото наистина им липсват обичайните квалификации за ролята, която изпълняват. Много често това не е нещо лошо, каза Коуен.

„Помислете за тийнейджърите, които напускат университет, създават технологични компании и стават милиардери преди да са навършили 30 години. Няма нищо странно в това, понякога те имат чувството, че не се вписват в картината“, отбелязва Коуен. Той също така посочва журналистите Езра Клайн и Мат Иглесиас, „които преди две десетилетия бяха само две деца с бакалавърски степени, пишещи в интернет“.

„Те се преструваха, че са „официални“ публични интелектуалци, каквото и да означава това. Сега те действително биват приемани като такива и техните материали са четени от много хора“, казва той.

Синдромът на самозванеца е особено чести срещан при онези хора, които имат ускорена или нетрадиционна кариера. В много случаи те са сред най-страстните и надарени във съответната област.

Синдромът на самозванеца ви прави по-съпричастни

Синдромът на самозванеца е изключително често срещан, като дори най-добрите спортисти, предприемачи и бизнесмени не са имунизирани. От поп звезди като Лейди Гага до топ атлети като Серина Уилямс и шампиона по шах Магнус Карлсен признават, че са изпитвали Синдрома на самозванеца. Което означава, че когато изпитате подобни чувства, вие всъщност се изправяте пред почти универсално човешко предизвикателство, което може да ви помогне да разберете малко по-добре другите хора.

„На професионално ниво, ако искате да сте в по-добър контакт с колегите си, може би е добра идея да пробвате да работите по някои нови и непознати задачи. Те могат да направят същото. Това ще направи всички ви по-разбиращи и по-съпричастни - особено важни качества, от които се нуждае всеки един шеф“, казва Коуен.

Всички тези фактори дават убедителен аргумент, че, както казва Коуен, Синдромът на самозванеца всъщност е „професионална суперсила“. Ако един кандидат за работа признае, че страда от него по време на интервю за работа, трябва да гледате на това като още една причина да го наемете.

……….

Стефани Воза за FastCompany.com

Превод и редакция: Георги Георгиев