Бях по работа наскоро  в Аржентина. Учуди ме колко много повече е общото, отколкото различното между Аржентина и България. Подобни градове,  природа и хора на другия край на земята. И подобно на нас - нереализиран огромен потенциал. Но по-интересни са различията. 

Аржентина е била сред най-богатите държави в света до войните. Затова е привлякла големи колонии емигранти: италианци, испанци, германци, балканци, дори японци. Има търговски марки с български имена като Markova. Оттогава обаче постоянно се редуват във властта леви мегапопулисти като Перон (спомняте си филма за Евита с Мадона), които закономерно водят след това до ултрадесни правителства, дори до диктатура на хунта. И сега след лявата популистка семейна двойка и поредни президенти Кирхнер, президент стана либертарианец. Резултат от тези политически зиг-заги е висока инфлация, обезценяване на песото, масово обедняване и доларизация на цялата икономика. 

 В момента освен официалния курс към долара има няколко официални разменни курса: 

(а) “малбек” долар за земеделците; 

(б) “катар” долар, за работещите в чужбина аржентинци и пр. до

(в) “синия” долар, както се нарича неофициалния уличен курс, който е най-изгоден.

Основните стоки от интерес за чужденците са може би кожените изделия и особено дрехите от лама. Но тяхната покупка е също супер усложнена. За да получиш добра цена плащаш в кеш (една торба пари, защото официално един долар е около 1,000 песо - реминисценция за България от 1997 г), трябва да покажеш паспорт и кредитна карта, за да добиеш право на 14% отстъпка на летището. Хората кътат долари и неофициално всеки предпочита плащане в долари.

Аржентина е прочута със своето земеделие. Тя е и родина на изключително много иновации в тази област, като една от най-известните е сеене без оран. Освен Патагония на юг, която е повече пустиня, Аржентина е като една огромна плоска тучна ливада. Стотици километри е така. Има над 30 млн хектара обработваема земя. Огромни добиви на зърно и милиони глави добитък - които почти нищо не струва да се отгледат, пасейки на безмерни пасища държавна земя с двойна на нашата влажност.

Вероятно затова следва друг парадокс - че техният износ като месо (но не само) се облага с експортно мито, въпреки нуждата от повече валута в страната, която да крепи обменния курс. Въобще колкото по-богата  на ресурси е една страна, толкова повече безумни икономически политики. И чудовищна икономическа неефективност. В резултат - подобно на други богати на ресурси страни като Русия, средният аржентинец е по-беден от българина.

Буенос Айрес е космополитен мегаполис с около 17 милиона - около 40% от населението. Наистина доста напомня на нещо средно между Мадрид, Барселона, Рим, Париж и Лондон. Освен красивите сгради в центъра, бях впечатлен от техните паметници на жервите на хунтата - убити и изчезнали. Пред една банка бяха изписани на тротоара имената на изчезналите тогава нейни служители. Тежки времена, които накрая доведоха и до война с Великобритания за Фолклендксите острови през 1982 г. - след заповед на пиян генерал в една нощ да се атакуват.

Нищо подобно обаче с нашите села, които повече приличат на Западна Европа - чисти, поддържани, красиви - с много ивенти, събиращи хората да празнуват и веселят заедно. Най-вече - красиви къщи с разнородна (като у нас), но страхотна архитектура.

Пътищата навсякъде са в чудесно състояние - за съжаление вече не можем да кажем за България, че има пътища като в третия свят.

Нещо, което не съм виждал никъде по света - техните триточкови контакти, но с различна от британската конфигурация и които стават за европейски щепсели.

Националните брандове на Аржентина са телешкото, тангото и футбола. И папата