Масови безредици разтърсиха Франция, правителството свиква кризисен щаб

Френският премиер Себастиен Льокорню свиква кризисно заседание на кабинета в понеделник, за да оцени избухналите през уикенда вандализъм и грабежи в цялата страна, определяни като едни от най-тежките прояви на обществено безредие в съвременната история на Франция.

В събота над половин милион души участваха в предимно мирни протести срещу растящите разходи за живот и влошаващия се достъп до качествени обществени услуги, включително добро държавно образование. Демонстрациите обаче прераснаха в безредици след появата на групи от облечени в черно, маскирани активисти и вандали.

По оценки около 1500 магазина и търговски обекта са били ограбени или разрушени. Полицията за борба с безредиците използва сълзотворен газ и водни оръдия срещу тълпите. На редица места служители на реда бяха забелязани да удрят хора с палки. Френското вътрешно министерство съобщи, че около 1000 полицаи са били ранени в събота, като седем от тях са в тежко състояние, предава BBC.

Във Франция се появиха слухове, че президентът Еманюел Макрон може да въведе временен вечерен час в части от страната или дори извънредно положение, за да успокои напрегнатата обстановка. Вместо това в телевизионно обръщение към нацията в неделя той призова към национално единство и увери французите, че виновниците за насилието ще бъдат наказани.

Речта на Макрон обаче бе остро критикувана в социалните мрежи и от политическите му опоненти заради липсата на конкретни мерки. Как точно вандалите и участниците в безредиците ще бъдат подведени под отговорност? Как градовете ще бъдат по-добре защитени, особено след като вече са обявени нови масови демонстрации след две седмици? Как собствениците на разрушените бизнеси ще бъдат обезщетени? И кога ще започне диалог със студентските и преподавателските организации по въпросите на образованието?

В неделя генералният секретар на профсъюза CGT Софи Бине обвини Макрон, че не е отговорил на тревогите на студентите, на кризата с разходите за живот и на влошаващото се качество на обществените услуги.

Президентът очевидно е прехвърлил тази отговорност на премиера Льокорню. Самият той и вътрешният министър обаче са обвинявани от мнозина във Франция, че са били лошо подготвени и са осигурили недостатъчно полицейско присъствие преди множеството предварително обявени протести в събота.

Председателят на Националното събрание Яел Брон-Пиве заяви, че иска да бъде започнато разследване на случилото се през уикенда и причините за него.

„В Града на светлината настъпиха мрачни времена“ – така гласи графит, изписан с червена боя върху стена до редица разбити магазини в Париж, който видях в неделя вечерта.

Макрон е широко възприеман във Франция като президент в залеза на своя мандат. Той е на път да напусне поста си, а ожесточената надпревара за наследник вече е в ход, като изборите са насрочени след шест месеца. Кандидатът на националистическата десница с антиимигрантски позиции Марин льо Пен и представителят на крайната левица и антикапиталистическото движение Жан-Люк Меланшон се борят за общественото внимание.

Това допълнително засилва напрежението във Франция както на политическата сцена, така и по улиците.

Парламентът е парализиран и дълбоко разделен между три съперничещи си политически блока.

Към това се добавят и финансовите проблеми на страната. Инвеститорите оказват силен натиск върху Франция да овладее нарастващия държавен дълг. Правителството обаче се опасява, че ако ореже обществените услуги или социалните разходи, още повече разгневени граждани ще излязат на улицата.

„Какво следва сега? Разпада ли се нашата страна?“ Това са въпроси, които все по-често могат да се чуят във Франция.

Хората в цялата страна бяха шокирани и разтревожени от събитията в събота. Кадрите на обгазени градове, привидно необезпокоявани мародери и горящи обществени сгради предизвикаха сериозно безпокойство. 

Макрон и премиерът му обвиниха за хаоса радикални крайнолеви групи и престъпни елементи. Лидерът на крайната левица Жан-Люк Меланшон отвърна с обвинения в „некомпетентност“ към правителството. Марин льо Пен, чиято партия държи на имиджа си на гарант за закона и реда, публикува видеообръщение пред френското знаме в почти президентски стил, в което обвини „макронистката администрация, която е изчерпана, уморена и загубила посока“.

През следващите две седмици властите се надяват на известно успокоение. От понеделник започва ваканцията на учениците.

На 5 ноември обаче синдикати и представители на движението на „жълтите жилетки“, което организираше протести повече от година през 2018 г. по време на първия президентски мандат на Макрон, вече обявиха нови мащабни демонстрации.