Насрочените референдуми в сепаратистките региони в Украйна предизвикаха остри реакции в ООН

Поставените от Москва ръководители на окупираните части на четири украински области планират да проведат референдуми за присъединяване към Русия през идните дни. Това е предизвикателство към Запада, което може да доведе до рязка ескалация на войната и предизвика остри критики от страна на Украйна и нейните съюзници, отбелязва Ройтерс, цитирана от БТА.

"Руснаците могат да правят каквото си искат. Това няма да промени нищо", заяви вчера външният министър на Украйна Дмитро Кулеба в отговор на репортерски въпроси в централата на ООН. В "Туитър" той добави: "Украйна има пълното право да освободи териториите си и ще продължи да ги освобождава, каквото и да каже Русия".

Съветникът по националната сигурност на САЩ Джейк Съливан заяви, че Вашингтон отхвърля недвусмислено всякакви подобни референдуми, а Европейският съюз и Канада осъдиха плана. Ръководителят на външната политика на ЕС Жозеп Борел заяви, че блокът и неговите държави членки няма да признаят резултатите от референдумите и ще обмислят допълнителни мерки срещу Русия, ако гласуванията се състоят. Френският президент Еманюел Макрон и литовският му колега Гитанас Науседа използваха думата "пародия", за да опишат планираните гласувания.

В очевидно координирания ход проруските сепаратисти обявиха референдуми за 23-27 септември в Луганска, Донецка, Херсонска и Запорожка област, които представляват около 15 процента от територията на Украйна, или площ с размерите на Унгария. Русия вече разглежда Луганск и Донецк, които заедно съставляват региона Донбас, частично окупиран от Москва през 2014 г., като независими държави. Украйна и Западът смятат, че всички части на Украйна, държани от руските сили, са незаконно окупирани.

Някои прокремълски представители окачествиха референдумите като ултиматум към Запада да приеме руските териториални придобивки или да се изправи пред тотална война с въоръжен с ядрено оръжие противник. "Навлизането в руска територия е престъпление, което ви позволява да използвате всички сили за самозащита", заяви в социалните мрежи Дмитрий Медведев, бивш руски президент, а сега ястребски настроен заместник-председател на Съвета за сигурност на президента Владимир Путин.

Маргарита Симонян, главен редактор на прокремълския телевизионен канал Ар Ти, написа: "Днес референдум, утре признаване като част от Руската федерация, вдругиден удари на руска територия се превръщат в пълномащабна война между Украйна и НАТО и Русия, развързваща ръцете на Русия във всяко отношение."

Съединените щати и съюзниците от НАТО, които подкрепят Украйна с оръжия и друга подкрепа, заявиха, че подобни плебисцити биха били безсмислени.

Ако планът за референдум "не беше толкова трагичен, щеше да е смешен", каза Макрон пред репортери в Ню Йорк. Говорителят на литовския президент Гитанас Науседа го цитира да казва: "Тези региони са и ще бъдат Украйна, а фалшивите референдуми на Русия са незаконни. Литва никога няма да ги признае".

Преосмислянето на боевете в окупираните територии като нападение срещу Русия може да даде на Москва основание да мобилизира два милиона резервисти. Досега Москва се съпротивляваше на подобен ход въпреки нарастващите загуби в това, което тя нарича "специална военна операция", а не война.

Русия обяви превземането на Луганска и Донецка област за своя основна цел, след като през март нейните сили за нахлуване бяха сразени в покрайнините на Киев. В момента тя контролира около 60 процента от Донецк, а през юли завзе почти целия Луганск след бавен напредък през месеците на интензивни сражения. Тези успехи сега са застрашени, след като този месец руските сили бяха изтласкани от съседната Харковска област, губейки контрол над основните си линии за снабдяване на голяма част от фронтовете в Донецк и Луганск.

От бойното поле в Донбас конфликтът се прехвърли на най-високата трибуна на световната дипломация - Общото събрание на ООН. Войната в Украйна и нейното отражение върху цените на хранителните продукти, горивата, опасността от авария в украинските атомни електроцентрали и по-широкия контекст на напрежението между Русия и Запада са основни теми на годишната среща на президенти, министър-председатели, монарси и други високопоставени лица. Нито Русия, нито Украйна все още не са получили думата в общополитическите дебати, които ще продължат близо седмица.

Руският външен министър Сергей Лавров пристигна снощи в Ню Йорк за форума, а днес ще бъде излъчен видеозапис от речта на украинския президент Володимир Зеленски, който не е напускал страната си от началото на войната и получи специално позволение да участва дистанционно. 

По време на своята изява от трибуната на ООН френският президент Еманюел Макрон обвини Русия, че е върнала "епохата на империализмите" с нахлуването в Украйна. "Тези, които сега си мълчат, обслужват неволно или сътрудничат тайно на каузата на един нов империализъм, на един съвременен цинизъм, рушащ нашия международен ред, без който мирът е невъзможен", заяви Макрон, цитиран от Франс прес.

В пълен унисон прозвуча и речта на германския канцлер Олаф Шолц, който обвини от трибуната на ООН Русия в "безочлив империализъм" и обеща още военна помощ за Украйна. "Путин ще се откаже от войната и имперските си амбиции само ако осъзнае, че не може да спечели", заяви Шолц, цитиран от ДПА. По думите му руският президент унищожава не само Украйна, но и своята страна. "Ето защо ние няма да приемем никакъв мир, диктуван от Русия и затова Украйна трябва да бъде в състояние да отблъсне руската атака", заяви Шолц в първото си обръщение към Общото събрание на ООН.

Председателят на Африканския съюз Маки Сал заяви, че Африка "не иска да бъде поле за нова Студена война", намеквайки за натиска, който се оказва върху лидерите на континента да изберат страна във войната в Украйна, предаде Асошиейтед прес. "Дойдох, за да кажа, че Африка е понесла достатъчно от тежестта на историята; че тя не иска да бъде поле за нова Студена война, а по-скоро полюс на стабилност и възможности, отворен за всички нейни партньори, на взаимноизгодна основа", заяви Сал, президент на Сенегал, пред Общото събрание на ООН.

Много африкански държави зависят до голяма степен от вноса на зърно от Русия и Украйна. В условията на недостиг на пазара руският външен министър се опитва да представи Запада като злодей, обвинявайки го за повишаването на цените на храните. Междувременно западните лидери обвиняват Кремъл, че цинично използва храната като оръжие и води завоевателна война в имперски стил. Досега Африка остава донякъде неутрална по отношение на Украйна. Около 25 държави или гласуваха "въздържал се", или изобщо не гласуваха по резолюцията на ООН, която осъди войната в Украйна по-рано тази година. Някои наблюдатели нарекоха усилията на Русия и Съединените щати най-силните лобистки кампании от времето на Студената война, когато континентът беше раздиран от опосредствани войни между САЩ и Съветския съюз, които се бореха за влияние.