Натискът върху Путин в Самарканд показа страховете му

Натискът върху Владимир Путин се засилва. Седем месеца санкции и външнополитически натиск от Запада. Но сега тази преса беше допълнена с нови източници и актьори, пише в свой анализ „Независимая газета“.

В Самарканд, на срещата на върха на Шанхайската организация за сътрудничество /ШОС/, президентът на Русия беше принуден да признае безпокойството за специалната военна операция (както Русия нарича войната, ) пред лидерите на Китай и Индия. Докато Си Дзинпин се въздържа да изрази публично своята „загрижености“, индийският премиер Моди заяви публично, че „днешната ера не е ера на войните“. Путин в отговор призна, че е обсъждал с Моди състоянието на конфликта в Украйна. „Знам вашата позиция относно конфликта в Украйна, вашите опасения, които постоянно изразявате. Ще направим всичко възможно всичко това да спре възможно най-скоро. Само, за съжаление, противниковата страна, ръководството на Украйна, обяви отказа си от преговорния процес, декларирайки, че иска да постигне целите си с военни средства или както се казва - на бойното поле". Въпреки това винаги ще ви държим в течение какво се случва там“, каза в отговор Путин.

На фона на „прегрупирането на руските войски“ край Харков (евфемизъм, роден в пресслужбата на Министерството на отбраната на Руската федерация), руските телеграм - блогъри буквално избухнаха в радикалността на исканията. Те започнаха да обвиняват Министерството на отбраната и Генералния щаб за всички грехове и да изискват решителни действия от главнокомандващия по фронтовете на военните действия, призовавайки ги в никакъв случай да не „отстъпват“. Незабавно друга част от т.нар. ура- патриоти започна да настоява президентът да обяви обща мобилизация и да постави до един милион души под оръжие. От своя страна чеченският лидер Кадиров предложи на ръководителите на руските региони изобщо да не чакат обща мобилизация, а да организират самомобилизация и да изпратят хиляда души във войната. И най-забележителното е, че поне осем ръководители на федеративни субекти подкрепиха инициативата на ръководителя на Чечня. Губернаторът на Курска област Роман Старовойт каза, че вече е изпратил 800 доброволци, а ръководителят на Крим Сергей Аксьонов съобщи за 1200 доброволци, които вече участват във военните действия, и готовността му да събере още два батальона.Имаше и много информационен шум, в който агитатор говори пред затворници, с призиви да отидем на фронта. Последваха видеоразкази на мъже, адресирани до техните „колеги“ в поправителните институции. Те изглеждаха като осмислена социална реклама за вербуване на мъже от нетрадиционни групи.

Седем месеца след началото на войната, Путин се озова в ситуация, в която същевременно трябваше да вземе от една страна фундаментални решения, свързани с динамиката на международната и външноикономическата позиция на Русия, а от друга страна, да отговори на политически предизвикателства, които обаче отразяват и съществуващите вътрешно-елитарни противоречия. Създаването на регионални батальони като компенсация за всеобщата общоруска военна повинност крие рискове от бъдещи политически катаклизми и конфронтации. Въоръжените части на Министерството на отбраната, Руската гвардия, Кадиров, Пригожин, Федералната служба за безопасност, Министерството на вътрешните работи - при отслабването на централната власт в страната, те представляват потенциал за ведомствена и гражданска конфронтация и нестабилност. Владимир Путин ясно разбира тези рискове. Той е на власт твърде дълго, за да ги игнорира. Въоръженото население винаги тревожи властите. И прехвърлянето в един момент на правата за контрол върху разпространението на оръжия, към  ръководителя на руската гвардия Виктор Золотов, лично предан на Путин, беше оценено от анализаторите точно по този начин.  В същото време Путин изпрати сигнал до критиците на Министерството на отбраната и Генералния щаб, като каза в Самарканд, че „Планът не подлежи на корекция. Генералният щаб взема оперативни решения в хода на операцията“.  Днес сме свидетели на проявата на най-важната черта на политическия характер на Путин - кадровият консерватизъм. Именно тази особеност го отличава от предшествениците му и е главното, заради което сътрудниците му не търсят други покровители.

Разбира се, кадровият консерватизъм по някакъв свой начин не е съвсем лош. Особено в години на разцвет и възход. Друго нещо е времето на рецесия, изолация, конфронтация, борба и война. Тъй като рецесията, превръщаща се в депресия, забавянето на приключването на военните действия „по план“, трудностите при „завоя на изток“, повишената загриженост от страна на Китай и Индия, несъмнено ще окажат влияние върху практиката за адаптиране на обществото и руската икономика към новата реалност. А и нещо се променя в непосредственото обкръжение на Русия. Президентът на Казахстан Касим-Жомарт Токаев не само преименува столицата от Нур-Султан обратно на Астана (както Брежнев беше преименуван на Набережние Челни в СССР), но също така установи в конституцията правото на президента на един президентски мандат. Това, разбира се, са жестове както от вътрешнополитически, така и от външнополитически характер. А адресатът е и Вашингтон, и Брюксел, и Москва. Както се казваше в годините на СССР - имам стилистични/естетически разногласия със съветската власт. Политическите ходове на Токаев, разбира се, също са специфична форма на натиск върху Владимир Путин. И заедно с изявлението на Си Дзинпин в Самарканд за готовността му да предостави гаранции за териториалната цялост на Астана, може да се говори за съвсем ясен завой на Казахстан към нови стратегически посоки.  За да отговори адекватно и ефективно на тези предизвикателства и натиск, Владимир Путин трябва да прояви максимална способност за успешно търсене на неочевидни, но в същото време единствено правилни решения. От това зависи съдбата на страната. И то в най-близко време....

Източник: "Независимая газета"