По следите на "обърканото наследство" на Борис Джонсън*

Камионите за изнасяне на багаж и покъщнина вече са на път към „Даунинг стрийт“ 10, а в този момент британската Консервативна партия се готви да си разчисти сметките с премиера Борис Джонсън, пише в свой анализ „Асошиейтед прес“.

Дебатът за това каква следа е оставил върху своята партия, страната си и света ще продължи дълго след напускането му през септември - ако изобщо си е отишъл завинаги. Джонсън извади Великобритания от Европейския съюз и спечели убедителна изборна победа, преди правителството му да рухне в купчина скандали от етичен характер. По време на последното си появяване в парламента като министър-председател през юли той обобщи трите си години на поста с дсумите: „Мисията до голяма степен е изпълнена“.

Много политически историци имат по-сурово мнение за това. „Уинстън Чърчил каза, че „Историята ще бъде мила към мен, защото възнамерявам да я напиша“, каза Тим Бейл, професор по политика в Лондонския университет „Куин Мери“. „Почти съм сигурен, че и Джонсън иска това, но се съмнявам, дали ще открие колко мила би била историята към него, поне не токлкова, колкото към неговвия кумир Чърчил“, казва проф. Бейл.

Джонсън си изгради донякъде шутовски публичен имидж, но оказа сериозно влияние върху страната си. Той носи голяма част от заслугите или пък вината за излизането на Великобритания от ЕС -  важно решение, чиито последствия ще се проявяват с години.

„Единственото сигурно нещо, което можете да кажете, е, че неговото наследство е Брекзит“, каза Стивън Филдинг, професор по политическа история в университета в Нотингам. „Не можете да му отнемете това – въпросът е само дали то в крайна сметка това е нещо добро или лошо.“  Подкрепата на Джонсън в кампанията за „напускане“ преди британския референдум за членствота в ЕС през 2016 г. беше жизненоважна за победата му. Той имаше популярен призив, с който никой друг активист не можеше да се премери. Когато споровете в парламента относно условията за напускане свалиха премиера Тереза Мей, три години по-късно, Джонсън я наследи с обет да „осъществи Брекзит“. Той доведе консерваторите до огромна изборна победа през 2019 г. и извади Великобритания от ЕС на следващата година.

Но дългият развод изглежда все още далеч от фазата „приключен“. Отношенията с ЕС се влошиха на фона на неразрешените спорове относно търговските правила за Северна Ирландия.  Нови митнически и регулаторни бариери също възпрепятстват търговията между Великобритания и 27-те страни от ЕС. Ползите от Брекзит, рекламирани от Джонсън и други поддръжници – шанс да се разрушат тежките правила на ЕС и да се създаде по-динамична икономика – все още не са се материализирали. Обещанията на Джонсън да преразпредели инвестиции и възможности към пренебрегвани региони на Великобритания, също остават неизпълнени.

Министърът на външните работи Лиз Тръс, или бившият шеф на Министерството на финансите Риши Сунак, които се състезават в надпревара за лидерство на Консервативната партия, чийто резултат ще бъде обявен на 5 септември наследяват дефлационна икономика и криза на разходите за живот, предизвикани от фактори като Брекзит и нахлуването на Русия в Украйна. Маргарет Макмилън, почетен професор по международна история в Оксфордския университет, каза, че Джонсън е оставил Обединеното кралство отслабено както икономически, така и конституционно. „Съюзът е по-слаб, статутът и бъдещето на Северна Ирландия са под въпрос, а отношенията с ЕС, който все още е основният търговски партньор на Великобритания, не са по-добри, да не кажа и по-лоши, отколкото когато той стана министър-председател“, добави  тя.

Другото определящо събитие от неговото премиерство беше пандемията от COVID-19, която вкара дори и самият Джонсън в интензивно отделение през април 2020 г. и причини смъртта на повече от 180 000 души във Великобритания.  Джонсън се поколеба, преди да наложи общонационален локдаун през март 2020 г.. Експерти по-късно казаха, че такова действие,  седмица по-рано, би спасило хиляди животи. Великобритания изживя три дълги локдауна, дълбок икономически спад и една от най-високите бройки смъртни случаи в Европа. Но програмата за ваксиниране в Обединеното кралство, ръководена от работна група от учени и бизнесмени, е широко смятана за голям успех.  Виктория Хъниман, доцент по британска политика в университета в Лийдс, каза, че присъдата относно пандемичния рекорд на Джонсън е в очите на наблюдателите. „Неговите поддръжници биха твърдяли, че действията му са били полезни и оправдани“, каза тя, „докато неговите критици биха твърдяли, че действията са под нужният минимум“, обоснова се Хъниман.

Освен Брекзит, основната международна кауза на Джонсън е Украйна. Той беше един от най-известните съюзници на президента Володимир Зеленски. Великобритания го подкрепи с риториката и  милиарди военна и хуманитарна помощ, за да помогне на страната да устои на инвазията на Русия. Подкрепата направи Джонсън популярна фигура в Украйна, въпреки че критиците казват, че всеки друг британски лидер би следвал същата политика.

Постиженията на Джонсън във вътрешната политика бяха малко. Администрацията му беше хаотична, разкъсвана от фракционизъм и постоянно в режим на криза. И  най-накрая го застигна вечната история на отпускане и нарушаване на правила. Той предизвика нагло обществения гняв с партитата на „Даунинг стрийт“, при нарушение карантините по време на пандемията, за което беше глобен от полицията. Чашата преля назначаването на ключова длъжност на политик, който беше обвинен в сексуално престъпление. Това се оказа скандал твърде голям за робуващите на закона консерватори, които принудиха Джонсън да напусне.

Критиците на Джонсън казват, че това е отдавна закъсняла компенсация за политик, който принизи британската политика с популисткото си пренебрежение към етиката и истината.  „Трагедията е, че който и да замени Джонсън, неизбежно ще бъде някой, който е толерирал неговите лъжи, корупция и некомпетентност в продължение на години“, пише професорът по история в Кеймбриджкия университет Ричард Еванс в New Statesman. „Бъркотията, която Борис Джонсън остави след себе си, ще отнеме много време, за да се разчисти“, добавя той.  Но друг историк от Кеймбридж, Робърт Томбс, смята, че Джонсън може един ден да бъде възприет като „много подценяван политик“ – особено ако публикува своята равносметка за времето си на поста.  „Основната тема ще бъде, че макар и засегнат от човешки слабости, той беше прав, когато това имаше значение“, пише Томбс на уебсайта Spiked. 

58-годишният Джонсън се опита да звучи философски относно напускането си. „Това са паузите“, каза той с вдигане на рамене, когато обяви оставката си на 7 юли. Но той даде ясно да се разбере, че не иска да напусне, като обвини „стадния“ манталитет сред колегите от консерваторите за „ексцентричното“ решение за отстраняването му.  Той остава член на парламента и някои консерватори смятат, че може да се опита да се върне като лидер, ако наследникът му се провали. Стивън Филдинг казва, че подобно завръщане би било почти безпрецедентно в британската история. „Човек би си помислил, че в една разумна и рационална политическа култура това би било невъзможно“, казва той. „Но това не е Великобритания в момента.“

*Заглавието е на "Мениджър Нюз"