Папата и парите: Кой управлява финансите на Ватикана?

Зад високите стени на най-малката суверенна държава в света се крие една от нейните най-енигматичните финансови институции: Институтът за религиозните дела, по-известен в световен мащаб като Ватиканската банка. Нейната история е изпълнена с обвинения в корупция, секретност и скандали, но през последното десетилетие многовековната институция претърпя тиха трансформация, водена в не малка степен от покойния папа Франциск, който беше решен да внесе прозрачност в светските дела на Църквата.

Кратка история на божествените финанси

Въпреки че официално ватиканската банка е създадена от папа Пий XII през 1942 г., корените на финансовите операции на Ватикана могат да бъдат проследени доста по-назад в миналото. След като папската държава се разпада и Светият престол губи временната си територия през 1870 г., Ватикана все повече започва да разчита на финансови институции и инвестиции, за да поддържа глобалната си мисия.

Институтът за религиозните дела е създаден с ясна цел: да управлява и съхранява активи, предназначени за религиозни или благотворителни дейности. За разлика от търговските банки, той не предлага заеми и не управлява клонове. Неговата клиентска база – оценена на около 14 000 сметки – е ограничена до католически институции, духовенство, епархии, религиозни ордени и служители на Ватикана.

До средата на 20-и век Институтът се превръща в тих, но мощен играч в европейските финанси. Със своя суверенен статут банката се радва на почти пълна автономия, работейки извън юрисдикцията на повечето национални регулатори. Тази комбинация от дискретност и власт обаче по-късно ще се окаже благодатна почва за противоречия и скандали.

Сенчестата страна на ватиканската банка

Малко институции съчетават свещеното и скандалното като Ватиканската банка. Най-противоречивата глава в нейната история се развива през 80-те години на миналия век, когато финансовата институция е замесена в колапса на Banco Ambrosiano, тогава най-голямата частна банка в Италия. Банката на Ватикана е основният акционер и има тесни връзки с председателя на Ambrosiano, Роберто Калви, който става известен като „Банкерът на Бога“.

Калви е намерен мъртъв в Лондон през 1982 г., обесен на моста Блекфрайърс – очевидно послание от потайни елементи от италианския подземен свят, вероятно свързани с масонската ложа Propaganda Due и мафията. Банката на Ватикана отказва да поеме отговорност за случилото се, но плаща 250 милиона долара в споразумение с кредиторите на Ambrosiano и събитието оставя незаличимо петно ​​върху репутацията ѝ.

В началото на 21-ви век нова порция от разследвания засилва съмненията за пране на пари, злоупотреба със средства и нередности във финансовите операции на Ватикана. През 2010 г. италианските власти замразяват 23 милиона евро от средствата на банката като част от разследване на нарушения на законите срещу прането на пари. Въпреки че в крайна сметка активите са освободени, инцидентът подчертава спешната нужда от реформа.

Малко по-късно, през 2012 г., вътрешно изтичане на информация – известно като скандала VatiLeaks – разкрива дълбоките разделения в йерархията на Ватикана относно лошото финансово управление и липсата на отчетност. Една изтекла бележка описва Институтът за религиозните дела като „неработеща институция“, пълна с неефективност и непрозрачни сделки. 

Папа Франциск - реформатор по неволя

Когато Хорхе Марио Берголио става папа Франциск през 2013 г., той наследява институция в криза – морална и финансова. Франциск, който избира да живее в скромна къща за гости, а не в Апостолическия дворец, внася реформаторски дух и дълбоко подозрение към неконтролираното богатство. Той нарича парите „изпражненията на дявола“ и бързо дава да се разбере, че финансите на Ватикана трябва да отразяват неговата духовна мисия.

Той  се заема с реформирането на банката на Ватикана и по-широкия финансов апарат на Светия престол. Сред ключовите му решения е възлагането на първия външен одит в историята на институцията. Оценката на финансите на банката се провежда от независими международни одитори.

Освен това Франциск заменя много от духовните мениджъри със светски професионалисти, включително икономисти, банкери и финансови регулатори, за да внесе опит в икономическия живот на Църквата. 

Между 2013 и 2016 година са закрити и над 4000 сметки в банката, за които има подозрения, че са неактивни или в нарушение на насоките на Института за религиозните дела. 

Папа Франциск създадва секретариата по икономиката през 2014 г. и назначава за негов ръководител кардинал Джордж Пел, като целта е да се централизира бюджетирането, да се подобри прозрачността и да се въведат международни стандарти във финансите на Ватикана.

Мерки срещу прането на пари 

През последното десетилетие са предприети и сериозни мерки срещу прането на пари, като институцията започва да следва насоките на Специалната група за финансови действия (FATF). През 2021 г. прокурорите на Ватикана обвиняват няколко длъжностни лица във финансови престъпления, включително бившия кардинал Анджело Бечиу,  в исторически процес.

До 2023 г. Ватиканската банка получава положителни оценки от Moneyval - финансовият надзорен орган на Съвета на Европа. Нейният отчет показва нетна печалба от 29,6 милиона евро за последната година с активи под управление от около 5,2 милиарда евро. Повечето инвестиции са в държавни и корпоративни облигации, внимателно подбрани портфейли от акции и социално отговорни инвестиционни фондове - с твърд ангажимент да се избягват вложения в спекулации, оръжия, изкопаеми горива или други морално съмнителни сектори.

Ще спрат ли реформите или ще се задълбочат? 

Въпреки значителните подобрения, много анализатори смятат, че във финансите на Ватикана е необходима повече прозрачност, особено при управлението на недвижимите имоти, които се простират от Рим до Лондон, а надзорът традиционно е слаб. Скандалът с имотите в Лондон през 2020 г., при който Ватикана загуби десетки милиони евро в неуспешна сделка за луксозни инвестиции, подчерта рисковете от все още мътната финансова култура.

Франциск отговори, като централизира управлението на активи под Администрацията на наследството на Апостолическия престол (APSA) и наложи по-строги правила за обществени поръчки и бюджетиране. И все пак много наблюдатели се тревожат, че съпротивата от страна на курията може да спре по-дълбоката реформа, особено след кончината на Франциск. 

Дали реформите ще спрат или ще се задълбочат, до голяма степен зависи от това кой ще бъде неговият наследник на папския престол. Ако следващият папа е кардинал, който желае да следва линията на Франциск, особено такъв от Глобалния Юг или с реформаторско минало, има голяма вероятност мерките за прозрачност, одитните процеси и структурите за съответствие да останат непокътнати.

Ако новият папа обаче е по-консервативен или евроцентричен, някои реформи могат да бъдат смекчени. Може да има натиск за възстановяване на по-голяма свобода на действие и централизиране на властта за вземане на решения в йерархията на "старата школа" на Ватикана. 

Сега, когато папският пост е вакантен, докато конклавът не избере нов папа, Ватикана е в период, известен като Sede Vacante. През това време не са разрешени големи промени в операциите на банката, но след като бъде избран нов папа, той ще има правомощието да смени ключови фигури в секретариата по икономика, да назначи нов президент на Института по религиозните дела и да преформулира икономическата политика на Светия престол, включително и да отмени или засили съществуващите мандати за прозрачност и отчетност. 

Дори след като Франциск си отиде, Ватиканът не е имунизиран срещу външни сили. ЕС и международните финансови органи ще продължат да очакват спазване на изискванията за борба с прането на пари и прозрачност от Ватиканската банка. Moneyval, финансовият надзорен орган на Съвета на Европа, вероятно ще продължи своите оценки и също ще очаква отчетност. Продължаващите съдебни дела и разследвания - като тези, свързани с минали инвестиции в имоти - ще гарантират, че контролът остава висок.

Така че независимо кой ще ръководи Ватикана оттук нататък, някаква форма на финансова дисциплина вече е вградена в системата. Прекомерното връщане назад може да рискува увреждане на репутацията на финансовата институция или дори ограничаване на достъпа ѝ до световната банкова система.

Банка на кръстопът

Франциск разглеждаше финансите на Ватикана като морален въпрос, а не просто като административен. Той наблегна на настойничеството, етиката и подпомагането на бедните. Ако следващият папа се фокусира по-малко върху социалната справедливост, банката може разхлаби етичните ограничения за това в какви индустрии може да инвестира.Това може да подобри краткосрочната ѝ възвращаемост, но с цената на моралната рамка, изградена от Франциск.

Един траен принос на покойния папа беше институционализирането на реформата. Той създаде нови органи, публикува ясни правила и привлече външни експерти. Тези системи ще бъдат по-трудни за демонтиране, отколкото в миналото.

Освен ако следващият папа умишлено не ги премахне, те вероятно ще служат като гаранция срещу отстъпление.

Ако конклавът избере папа, който вижда реформите на Франциск като съществени, Институтът по религиозните дела може най-накрая да циментира своята идентичност като модерна етична банка с духовна мисия.

Ако управлението бъде поето от някой по-консервативен папа, напротив - можем да видим бавно връщане към непрозрачността и вътрешното политиканство, но под по-сериозно международно наблюдение. 

И в двата случая епохата на пълна секретност вече свърши. Смъртта на Франциск може да бележи края на една ера, но също така оставя след себе си рамка – и глобално очакване – за етично финансово лидерство в Църквата.

Десетилетия наред Ватиканската банка символизира парадокса на религиозна институция, дълбоко заплетена в светските дела. Под управлението на папа Франциск тя направи значителни крачки към отчетност и прозрачност, преобразувайки се в по-етична и по-професионално управлявана организация.

Франциск направи опит да положи основите на църква, която се стреми да практикува това, което проповядва – дори в счетоводните си дела. Във Ватикана, както и на Уолстрийт, доверието е основната валута. И за първи път от десетилетия насам банката на Светия престол има шанса най-накрая да си го върне.