Почти 70% от дивите животни са изчезнали след 70-те години

Популациите на дивите животни намаляват с 69% след 1970 г., алармира Световният фонд на дивата природа (WWF) в доклад, публикуван днес. 

Учените посочват, че сме свидетели на шестото масово измиране – най-голямата загуба на живот на Земята от времето на динозаврите, вследствие на човешката дейност. Най-драстични са щетите върху дивата фауна в Латинска Америка и Карибите (94%), следвани от Африка (66%), Азия и Тихоокеанския регион (55%). Северна Америка и Европа са загубили съответно 20 и 18 на сто от дивите животни, обитавали двата континента.

Докладът за живата планета за 2022 г. е най-изчерпателното изследване на неправителствената организация досега, който разкрива тенденциите в глобалното биоразнообразие и здравето на нашата планета, пишат авторите му. Според тях зашеметяващата скорост на унищожение е сериозно предупреждение, че богатото биоразнообразие, което поддържа целия живот на планетата, е в криза, излагайки на риск всеки вид – включително и човешкия.

Още по-драстично е унищожаването на сладководни популации, които са намалели средно с 83% от 1970 г. досега, повече от всички други групи видове. Загубата на местообитания и бариерите пред миграционните пътища са основната заплаха за тях, коментират учени.

Индексът на живата планета (LPI) за 2022 г.  анализира популации на почти 32 000 вида. Той предоставя най-изчерпателната мярка за това как те реагират на натиска в тяхната среда, отбелязват природозащитниците от WWF и учените от Лондонското зоологическо дружество, съавтори на текста.

„Природата по целия свят е на колене и с бездействието си нашите лидери рискуват катастрофални последици за хората, планетата и икономиката. Ние сме се втурнали към една по-гореща планета, където природата, а с нея – и нашата храна, нашите домове и средства за препитание, няма да оцелеят без спешни действия сега за спасяване на нашия климат”, категорична е Таня Стийл, изпълнителен директор на WWF.

Кризата на климата и природата е не само екологичен проблем – той е и икономически, социален, морален и етичен въпрос, свързан със сигурността. Най-уязвимите хора, места и диви животни в нашия свят – и тези, които са най-малко отговорни за кризата с климата и природата – са изложени на най-голям риск и вече страдат.

Въпреки че усилията за опазване помагат, са необходими спешни действия, ако искаме да обърнем загубата на природа през това десетилетие. Всички ние трябва да играем роля в изграждането на по-добро бъдеще за нашата дива природа, нашия климат и за всички нас.