Премиерът на Финландия: Европа не е достатъчно силна и трябва да разчита на САЩ

Европа не е достатъчно силна, за да се противопостави сама на Русия, и трябва да разчита на подкрепата на САЩ. Това заяви финландският премиер Сана Марин, цитирана от Би Би Си.

По време на посещение в Австралия лидерът на страната кандидат за НАТО каза, че отбраната на Европа трябва да бъде укрепена.

„Трябва да бъда брутално честна с вас, Европа не е достатъчно силна в момента. Без Съединените щати щяхме да имаме проблеми“, коментира тя, визирайки инвазията на Русия в Украйна.

САЩ са най-големият доставчик на военна помощ за Украйна. От началото на войната през февруари Вашингтон е отделил  18,6 млрд. долара за подкрепа на Киев. ЕС е втори по отделни средства, а Великобритания е трета, казват от Института за световна икономика Кил.

И тъй като военните запаси на европейските страни се изчерпват, докато те доставят оръжия на Украйна, Марин каза, че трябва да се направи повече за укрепване на европейската отбрана.

„Съединените щати са предоставили много оръжия, много финансова помощ, много хуманитарна помощ на Украйна и Европа все още не е достатъчно силна“, каза Мартин на събития на мозъчния тръст Lowy Institute в Сидни.

Тя добави, че Европа трябва да се увери, че „изгражда тези способности, когато става въпрос за европейската отбрана, европейската отбранителна индустрия, както и да гарантира, че можем да се справим в различни ситуации“.

Докато беше на президент на САЩ Доналд Тръмп редовно критикуваше европейските страни в НАТО, че не харчат достатъчно за отбрана.

През 2018 г. Тръмп каза на шефа на НАТО Йенс Столтенберг, че Германия е „напълно контролирана от Русия“

През 2020 г. беше изчислено, че САЩ са похарчили малко над 3,7% от своя БВП за отбрана, докато средното ниво за европейските членове на НАТО (и Канада) е 1,77%.

По време на събитието Марин продължи да критикува опитите на някои европейски страни да изградят по-тесни връзки с Русия през последните десетилетия.

„Дълго време Европа изграждаше стратегия за Русия... да купува енергия от Русия и да сближава тези икономически връзки и ние смятахме, че това ще предотврати войната“, каза тя. „Това мислене се доказа като напълно погрешно“, добави Марин.

Европейските страни трябваше да се вслушат в държави като Полша  страните от Балтийския регион, каза тя, като предупреди, че Русия не „хае за техните икономически връзки и не се интересува от санкциите“.

Много страни-членки на Европейския съюз и НАТО също обещаха да увеличат разходите си за отбрана след началото на войната.

През февруари Германия обяви, че ще отдели допълнителни 113 милиарда долара за своята армия и за ангажимента към целта на НАТО за военни разходи от 2% от БВП.

През юни Обединеното кралство заяви, че разходите за отбрана на страната ще достигнат 2,5% от БВП до края на десетилетието.

Всички членове трябва да се ангажират с 2%, за да „осигурят военната готовност на алианса“, казват НАТО. Наскоро дори се чуха призиви към членовете на НАТО да увеличат разходите си за отбрана до 3% от БВП.

Финландия, която има дълга граница с Русия, официално кандидатства за членство в НАТО през май. Протоколите за присъединяване бяха подписани през юли, но те все още не са ратифицирани от всички останали членове.