Ръст на промишленото производство във Франция, Испания и Германия през юни

Ръст на промишленото производство отбелязват Франция, Испания и Германия през юни. 

Във Франция то се е повишило изненадващо благодарение на растежа при оборудването, миннодобивната, хранително-вкусовата промишленост и транспортната техника, сочат данни на Националния статистически институт (Insee), цитирани от Ройтерс.

Френското промишлено производство се е засилило с 1,4 на сто през юни след преразгледаното към повишение нарастване с 0,2 на сто през май (вместо обявените 0,00 на сто). Увеличението на промишленото производство във Франция се наблюдава на фона на силно напрежение при веригите за доставки в много сектори и поскъпването на суровините, засилено от конфликта в Украйна, започнал през февруари, отбелязва АФП.

Силен растеж се наблюдава при производството на оборудване (+3,5 на сто след +0,2 на сто през май), благодарение на машиностроенето и оборудването (+6,8 на сто), където увеличение е отчетено за първи път от декември 2021 г. В хранително-вкусовата промишленост нарастването е с 2,2 на сто след спад от 0,7 на сто през май. При транспортното оборудване растежът е 2,8 на сто въпреки значително свиване в автомобилната промишленост (-1,9 на сто). В строителния сектор обаче е отчетен спад от 1,9 на сто след лек растеж от 0,4 на сто през май.

Промишленото производство в Испания е продължило да нараства през юни благодарение на доброто състояние на испанската икономика въпреки напрежението на международните пазари, сочат данни на Националния статистически институт (INE), цитирани от Франс прес.

Според сезонно и календарно коригираните данни, производството се е увеличило с 1,1 на сто на месечна основа след растежа от 2,3 на сто през април и 0,1 на сто през май. Спрямо юни 2021 г., когато активността беше силно засегната от последиците от КОВИД-19, промишленото производство е нараснало с 3,8 на сто. Тази динамика потвърждава доброто икономическо състояние на Испания, с покачване на брутния вътрешен продукт (БВП) от 1,1 на сто през второто тримесечие след +0,2 на сто през първото.

Според статистическия институт растежът на производството в текстилната конфекция е бил 36,9 на сто през юни, следвано от автомобилния сектор (+19,9 на сто) и тютюневата промишленост (+15,6 на сто). 

Активността обаче се е свила в кожарския сектор (-10,6 на сто), дърводелската промишленост (-6 на сто) и фармацевтиката (-5,6 на сто). Тази динамика се наблюдава в момент, когато Испания се сблъсква, подобно на много други страни, с напрежението по веригите за доставки, влошени още повече от руската инвазия в Украйна. Конфликтът накара испанското правителство силно да понижи прогнозата си за растежа през 2022 г. до 4,3 на сто спрямо очакваните по-рано 7 процента, а за 2023 г- - до 2,7 на сто вместо 3,5 на сто.

Промишленото производство в Германия леко се е възстановило през юни, най-вече в енергоемките сектори, въпреки продължаващия недостиг на доставките, сочат данни на Федералния статистически институт Дестатис (Destatis), цитирани от Франс прес. Производственият сектор, основен стълб на най-голямата европейска икономика, отчита растеж от 0,4 на сто на месечна основа със сезонни корекции след лекия спад от 0,1 на сто през май. Данните за май са преразгледани към понижение спрямо обявените първоначално +0,2 на сто. Производството в Германия е във фаза на стабилизация след силния спад от 3,7 на сто през март, породен от шока от руската инвазия в Украйна през февруари.

Показателят изпреварва очакванията на финансовите анализатори, анкетирани от "Фактсет" (Factset), които прогнозираха спад от 0,4 на сто. На годишна основа производството е намаляло с 0,5 на сто през май, посочва Дестатис. 

През юни показателят се е повишил с 0,4 на сто в енергоемки сектори като химията и металургията, където от февруари до май беше регистриран спад от 5,4 на сто в контекста на скока на цените на енергията. Промишленото производство като цяло е нараснало във всички сектори: с 1 на сто при инвестиционните стоки, с 0,3 на сто при междинните стоки и с 1,1 на сто при потребителските стоки в контекста на висока инфлация, която свива покупателната способност на домакинствата.

Извън промишлеността, месечен спад от 0,8 на сто е отчетен в общественото строителство. Германският промишлен модел, силно зависим от международната търговия и от умерени цени на енергията, страда от хроничен недостиг на междинни стоки, от високите цени на суровините и геополитическата несигурност, свързана с войната в Украйна. Към това се прибавя политиката на Пекин за борба с COVID-19, довела до локдауни и затваряне на заводи в Китай, който е най-големият търговски партньор на Германия.

Това промишлено забавяне слага спирачка на икономическото възстановяване на Германия, започнало в началото на годината. През второто тримесечие БВП е в стагнация (0,00 на сто), един от най-слабите растежи в еврозоната. Но най-лошото може би ще предстои, поради опасенията от спиране на руските газови доставки за Европа, което би понижило германския БВП с 1,5 на сто през 2022 г. и с 2,7 на сто през 2023 г., според МВФ.