Ръстът в промишленото производство обори песимистичните прогнози*

Предполагам, че никой вече не се учудва - през май българската индустрия отчита пореден рекорд в индустриалното производство. Отново статистиката регистрира исторически най-висок индекс на производството откакто събира данни. За да не стават грешки уточнявам, че става въпрос за реално производство, не за оборот (оборотът, разбира се, също е изключително висок). Данните на НСИ може да видите тук.

Още по-интересно е, че се наблюдава и ускорение на реалния растеж на производството, който достига 20.2% на годишна основа. Практически всички отрасли отчитат растеж през месец май. Преработващата промишленост расте с 21.1% на годишна основа, добивната - с 18.5%, а енергетиката - с 14.1%.

В подотраслите на преработващата промишленост практически всички отчитат растеж, с едно-единствено изключение, където се отчита незначителен спад (обработка на кожи и производство на обувки). Най-висок растеж отчитат производство на електроника, напитки, облекло, превозни средства, ремонт и инсталиране на машини и оборудване и т.н. Бързо расте производството на инвестиционни продукти, енергийни продукти, потребителски недълготрайни продукти, както и дълготрайни продукти.

През май строителството също е живнало с растеж както на месечна, така и на годишна основа. 5.8% е растежът на строителството на годишна основа, най-вече заради сградното строителство. Търговията на дребно леко се забавя, но продължава да отчита солиден реален растеж на годишна основа (5%), което е забележително предвид инфлацията.

Говорейки за инфлацията, цените на едро са се повишили с 0.4% през месец май спрямо април, но цялото повишение е при износа. Цените на едро за вътрешния пазар са практически непроменени на месечна база.

Всичко това е положително и оборва някои песимистични прогнози, но въпросът е колко дълго ще продължи? Българският бизнес вече има яснота и предвидимост за цената на тока до края на годината, което му дава много по-голяма сигурност и конкурентност, а и ограничава инфлационния натиск от енергийния шок в Европа. Това ще даде възможност на бизнеса да вдигне заплатите, така че да не се стигне до голям спад в потреблението.

По-притеснителни са нарастващите опасения за рецесия през 2023 г. в САЩ (заради рязко вдигане на лихвите), а евентуално и в Европа (при изостряне на енергийния шок през зимата). Една рецесия в САЩ не е само лоша новина, защото тя ще свали инфлацията и цените на суровините, което ще повлияе антиинфлационно в глобален мащаб. Но евентуален недостиг на газ в Германия през зимата може да доведе до временно затваряне на производства и съответно рецесия, която ще се отрази и на търговските партньори (на някои положително, на други отрицателно). При скъп газ и ток съответно и инфлацията ще продължи да е висока в Западна Европа през зимата. Тези сценарии, разбира се, на този етап въобще не са сигурни, но трябва да се следят с повишено внимание.

*Георги Ангелов е старши икономист в Институт „Отворено общество”. Мениджър Нюз публикува коментара със съгласието на автора. Заглавието е на редакцията.