Референдум в Швейцария може да блокира санкциите срещу Русия

В неделя избирателите в Швейцария ще решат на референдум дали по-строго определение на вековната неутралност на страната да бъде заложено в конституцията.

Вот „за“ на практика би попречил на Швейцария да налага санкции срещу Русия, освен ако те не са одобрени от Съвета за сигурност на ООН, където Москва разполага с право на вето. Освен това Берн няма да може да си сътрудничи военно с алианс като НАТО, освен ако самата Швейцария не бъде нападната или не е изправена пред непосредствена заплаха, предава POLITICO.

Русия открито подкрепя инициативата.

„Това не е гласуване против неутралитета. Неутралитетът има много широка подкрепа. Става дума за това какво означава той“, казва Фабио Васерфален, професор по европейска политика в Университета в Берн и социолог към LeeWas.

Но референдумът има значение далеч отвъд алпийската държава. Той поставя въпроса доколко една страна може да остане неутрална в днешната европейска среда за сигурност, при положение че Русия води война срещу Украйна, а традиционната зависимост на континента от гаранциите за сигурност на САЩ е поставена под съмнение.

Други неутрални държави, като Австрия и Ирландия, също увеличават разходите си за отбрана и изграждат по-тесни връзки с НАТО.

Според действащата система постоянният неутралитет на Швейцария е признат от международното право, но Берн запазва правото сам да определя как да прилага по-широката си политика на неутралитет и в крайна сметка има суверенното право да промени или изостави този статут.

Макар да няма право да участва във войни между държави или да предоставя военна помощ, правителството може самостоятелно да решава дали да налага икономически санкции или да сътрудничи с военни съюзи, без да се присъединява към тях.

„В момента правителството разполага с известна свобода на действие и я използва. Въпросът на този референдум е дали хората смятат, че това е добре, или че трябва да има по-строги граници на неутралитета“, казва Васерфален.

Тази гъвкавост беше поставена под натиск след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна. От февруари 2022 г. швейцарското правителство до голяма степен следва санкциите на ЕС срещу Москва, което предизвика остра реакция сред поддръжниците на по-строгото тълкуване на неутралитета.

Именно от тази реакция възниква инициативата. Тя е стартирана от национално-консервативната организация Pro Schweiz, тясно свързана с дясната Швейцарска народна партия (SVP), а милиардерът и бивш федерален съветник Кристоф Блохер е една от движещите сили на кампанията.

Швейцарското правителство се противопоставя на предложението, както и всички големи политически партии с изключение на SVP.

„Инициативата рискува да превърне неутралитета в изолация, а изолацията в този свят не е особено добра стратегия за сигурност“, смята Корина Гредиг, депутат от партията Зелени либерали.

Социологическите проучвания този месец показват, че почти две трети от избирателите са против инициативата. POLITICO разговаря с швейцарски депутати и експерти от двете страни на дебата. Според тях референдумът поставя на карта идентичността на Швейцария и мястото ѝ в света, както и привлекателността на страната за бизнеса във време на променящи се възгледи за сигурността.

Трудният баланс

Корените на швейцарския неутралитет често се свързват с поражението на Швейцарската конфедерация в битката при Мариняно през 1515 г. Той е официално признат от останалите европейски държави през 1815 г. и е записан в конституцията през 1848 г.

Швейцария успява да премине през двете световни войни, без официално да заеме страна, но има граници на това докъде може да стигне неутралитетът, когато една държава е заобиколена от въоръжени конфликти, обяснява швейцарският историк и професор в Университета в Хайделберг Томас Майсен.

„По време на Втората световна война швейцарското правителство беше много прагматично. То обяви неутралитет и се опита да го спазва, доколкото е възможно“, казва той. „Но след поражението на Франция през 1940 г. страната беше обкръжена от държавите от Оста. Нямаше реалистичен изход освен да подпомага германските военни усилия.“

„На теория страната беше неутрална, но всички знаеха, че икономически подкрепя Третия райх“, добавя той.

Значението на неутралитета се е променяло с течение на времето. Швейцария участва в икономическите санкции срещу Ирак през 1990 г. и се присъединява към програмата на НАТО „Партньорство за мир“ през 1996 г.

Пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна и засилващите се хибридни операции на Москва на европейска територия промениха представите на Швейцария за сигурността и я принудиха да преосмисли какво означава неутралитетът на практика. Берн укрепва отбраната си, увеличава военните разходи и разширява сътрудничеството си с европейските партньори.

Стратегия за сигурност, публикувана по-рано този месец, предупреждава за „драстично влошена“ среда за сигурност и призовава за закупуване на ракети с голям обсег и безпилотни летателни апарати.

От 2025 г. Берн участва в избрани проекти по европейската отбранителна рамка PESCO (Постоянно структурирано сътрудничество). Швейцария също така засилва дългогодишното си партньорство с НАТО чрез по-тесен политически диалог и усилия за подобряване на способността на швейцарската армия да действа съвместно със съюзническите сили, включително в области като военновъздушни операции, комуникации, космически способности и устойчивост. Страната обаче остава извън Алианса.

Поддръжниците на инициативата твърдят, че тази промяна вече е отишла твърде далеч и че санкциите срещу Русия по-специално са компрометирали традиционната позиция на Швейцария.

„Имиджът на Швейцария като неутрална държава беше накърнен“, казва Самуел Сомаруга, лекар и ръководител на Комитета за международна Женева и нейния неутралитет, който подкрепя инициативата. „Присъединихме се към един блок, последвахме Европа.“

Според Сомаруга Швейцария има много какво да загуби.

„Неутралитетът позволява посредническа роля. Освен това носи икономическа стабилност, която помага за привличането на капитал.“

Той също така смята, че неутралитетът може да защити Швейцария в случай на по-широк военен конфликт между страните от НАТО и Русия.

„Ако служим като канал за диалог, никой няма да стреля по пратеника.“

Швейцарското правителство обаче застъпва противоположната позиция: превръщането на неутралитета в твърдо конституционно правило би ограничило страната точно в момент, когато средата за сигурност става все по-опасна.

Дори ако референдумът този уикенд не успее, швейцарските избиратели ще бъдат изправени пред нов въпрос, свързан с неутралитета. През ноември те ще трябва да преценят дали действащите правила за износ на оръжие все още са подходящи или дали страната трябва да получи право да изнася оръжия за определена група от 25 предимно западни държави, дори ако те участват в текущ конфликт.

Ако промяната бъде одобрена, тя ще задълбочи връзките на Швейцария със западните държави и може да увеличи приходите от износ на отбранителната ѝ индустрия.