Съдът на Европейския съюз отмени спорната разпоредба от пакeта „Мобилност“

Съдът на Европейския съюз отмени спорната разпоредба от пакeта „Мобилност“, която задължаваше шофьорите на камиони да се завръщат в държавите си на всеки 8 седмици. Мярката удряше основно България и още шест страни.

Днес приключи една 4-годишна сага. Всичко започна през 2020 година, когато Европарламентът прие предложението на Франция, камионите да се връщат в страните, в които са регистрирани на всеки осем седмици. Пакетът, наречен „Мобилност“, възмути страните от Евросъюза, сред които и България.

Мярката целеше да попречи на компаниите да се установяват в страни с ниски разходи, докато работят почти постоянно в други части на блока. В продължение на няколко години българските евродепутати с помощта и на правителството у нас атакуваха усилено промените.

В мотивите си Съдът на Европейския съюз заяви, че Европарламентът не е написал домашното си преди да приеме решението. От там посочват, че парламентът и Съветът не са доказали, че при приемането на тази мярка са разполагали с достатъчно информация, която да им позволи да преценят нейната пропорционалност.

 „Това законодателство не беше мотивирано от мисъл за шофьорите. То беше насочено към това да изкара българи, румънци и поляци от пазара във Франция и Германия, защото счетоха, че сме твърде много. А истината е, че просто сме по-добри. Имаме по-нови камиони, работим повече и предлагаме по-конкурентна цена“, заяви евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Андрей Новаков цитиран от Нова телевизия.

Задължението камионите да се завръщат в страните си беше най-спорната част от пакета „Мобилност“. Той също така въведе нови правила за почивка на водачите на тежкотоварни камиони, правото им да получават възнаграждения, спрямо местното законодателство, и възможностите им да пътуват в други страни, за да извършват доставки.

„По никакъв начин не допринасяше това. Единствено намаляваше конкурентоспособността на българските и румънските фирми, а най-вече и на други такива в периферията на Европейския съюз“, каза Александър Стамболийски от Съюза на българските транспортни работници.

Разпоредбите в Пакета се оказаха разделителна линия в Евросъюза. По-богатите страни членки твърдяха, че мерките са от решаващо значение, за да се предотврати по-ниско заплатени шофьори да подкопаят условията на работа на местните. Според страните от Централна и Източна Европа обаче, мерките подкопават единния пазар.

„Мотивите им бяха протекционистки. Те защитаваха превозвачите в собствените си държави. В които водеща беше „Зелената сделка“, да разкарваш безсмислено празни камиони хиляди километри със сигурност не помага за овладяване на климатичните изменения“, допълни бившият евродепутат от БСП/ПАСЕ Петър Витанов.

Литва, България, Румъния, Кипър, Унгария, Малта и Полша подадоха общо 15 припокриващи се жалби срещу мерките, но Съдът на Евросъюза потвърди всички останали части от пакета.