САЩ водят дискретни преговори за нови военни бази в Гренландия

Съединените щати водят редовни преговори с Дания за разширяване на американското военно присъствие в Гренландия, съобщава BBC според свои източници, запознати с разговорите. Според тях дискусиите между двете страни са напреднали през последните месеци. Американски представители настояват за откриването на три нови бази в южната част на Гренландия — полуавтономна територия на Дания — в опит да бъде преодоляна дипломатическата криза, предизвикана от президента Доналд Тръмп, след като той заплаши да „вземе“ острова със сила.

През януари Тръмп заяви, че САЩ трябва да „притежават“ Гренландия, за да предотвратят евентуално влияние на Русия или Китай. Той каза, че това може да стане „по лесния или по трудния начин“. Белият дом потвърди, че администрацията води разговори на високо равнище с Гренландия и Дания, но без да дава подробности.

Представител на Белия дом заяви пред BBC, че администрацията е „много оптимистично настроена“, че преговорите се движат в правилната посока.

Дания вече е изразявала готовност да обсъди допълнителни американски военни бази на острова, а датското външно министерство потвърди, че разговори със САЩ се водят.

„Има текущ дипломатически процес със Съединените щати. Министерството на външните работи няма да навлиза в повече подробности на този етап“, заяви говорител.

Според източници, запознати с преговорите, американската страна е предложила вариант, при който трите нови бази да бъдат определени като суверенна територия на САЩ. Базите ще бъдат разположени в южната част на Гренландия и ще бъдат насочени основно към наблюдение на евентуална руска и китайска морска активност в района между Гренландия, Исландия и Великобритания, известен като GIUK Gap — стратегически морски коридор в Северния Атлантик.

Окончателно споразумение все още няма, а броят на базите може да се промени. Една от тях вероятно ще бъде изградена в Нарсарсуак — на мястото на бивша американска военна база с малко летище. Според анализатори други потенциални бази също вероятно ще бъдат разположени върху вече съществуваща инфраструктура като летища или пристанища, което би намалило разходите по строителството.

По време на разговорите американските представители не са поставяли въпроса за поемане на контрол над Гренландия — идея, която беше категорично отхвърлена както от Дания, така и от НАТО. Въпреки заплахите на Тръмп, през последните месеци двете страни активно работят по постигане на споразумение. Преговорите се водят от малка група представители във Вашингтон и до голяма степен са останали извън общественото внимание, докато администрацията е фокусирана върху войната с Иран.

Ръководителят на Северното командване на САЩ генерал Грегъри Гийо още през март загатна пред Конгреса за планове за нови бази. Източници, близки до разговорите, обаче разкриват подробности за серия от срещи на високо равнище през последните месеци.

Дипломатическите усилия се координират от Майкъл Нийдъм — високопоставен служител в Държавния департамент, натоварен със задачата да постигне сделка, която да удовлетвори Тръмп, без да нарушава „червените линии“ на Дания относно териториалния ѝ суверенитет.

„Нийдъм ръководи процеса“, казва дипломатически източник, запознат с преговорите.

От датска страна в разговорите участват постоянният държавен секретар по външните работи Йепе Транхолм, посланикът на Дания във Вашингтон Йеспер Мьолер Сьоренсен и водещият дипломат на Гренландия във Вашингтон Якоб Исбосетсен. Гренландският премиер Йенс-Фредерик Нилсен заяви във вторник в Копенхаген, че разговорите със САЩ „са направили крачки в правилната посока“.

„Разговорите продължават“, каза той, без да навлиза в подробности.

Според източници специалният пратеник на Тръмп за Гренландия — губернаторът на Луизиана Джеф Ландри — практически не участва в дипломатическия процес.

„Той трябваше по-скоро да играе ролята на човек, който насърчава идеята, че можем просто да демонстрираме сила и да поемем контрол над Гренландия“, коментира близък до Ландри източник.

В момента САЩ разполагат с една военна база в Гренландия — космическата база Питуфик в северозападната част на острова. По време на Студената война американските военни съоръжения там са били около 17. Някои настоящи и бивши представители, както и експерти по арктическа сигурност, смятат, че Вашингтон е можел да постигне целите си и без агресивната реторика спрямо съюзник от НАТО.

„Защо да заплашваш съюзник с военна операция, когато това, което искаш, може сравнително лесно да бъде договорено?“, коментира бивш високопоставен служител на Пентагона.

 Други обаче приветстват сътрудничеството между САЩ и Дания.

„Където САЩ и съюзниците им оставят вакуум, той често се запълва от Китай и Русия“, заяви пенсионираният генерал Глен ВанХерк, бивш ръководител на Северното командване и NORAD.

Разговорите се водят в рамките на споразумение за сигурност между САЩ и Дания от 1951 г., което позволява на Вашингтон значително да разширява военното си присъствие в Гренландия с одобрението на датските власти.

В изказването си във вторник гренландският премиер Нилсен подчерта:

„Можем да водим сериозни разговори и да се срещаме, но това ще става с уважение. Ние няма да бъдем превзети. Ние не сме за продан.“