Си Дзинпин печели влияние, докато Доналд Тръмп се отдалечава от съюзниците си

Президентът Си Дзинпин приключва една необичайно натоварена седмица на дипломация в Пекин, демонстрирайки силния интерес на световните лидери да развиват връзки с Китай, докато САЩ са въвлечени в конфликт с Иран.

Си е провел поне пет срещи на четири очи на високо равнище, въпреки че тази седмица в китайската столица не се е провеждало официално международно събитие. Изключвайки периодите, когато страната е домакин на големи срещи на върха, това е най-интензивното темпо от юли 2024 г., предава Блумбърг.

Сред гостите са били както съюзник на САЩ в НАТО — испанският премиер Педро Санчес — така и представител на Близкия изток — престолонаследникът на Абу Даби шейх Халед бин Мохамед. Срещите бяха последвани от посещение на лидера на съседен Виетнам — То Лам, президент и генерален секретар на Комунистическата партия, който наскоро си осигури нов петгодишен мандат.

Си представя страната си като източник на стабилност и защитник на международните правила, на фона на заплахите на президента Доналд Тръмп да „бомбардира Иран до каменната ера“. Неясно остава дали китайските лидери, които отдавна обещават ползи от по-тесни връзки с втората по големина икономика в света, ще предложат конкретна помощ на държавите, изправени пред настоящата енергийна криза.

„Световните лидери се насочват към Пекин, защото все повече възприемат Китай като застраховка срещу непредсказуемите Съединени щати“, казва Нийл Томас, експерт по китайска политика в Asia Society Policy Institute. „Мнозина искат Пекин да играе по-голяма роля като защитник на стабилността, дипломацията и отворената глобална икономика.“

За разлика от това, Тръмп прекара седмицата, задълбочавайки изолацията си на световната сцена, като открито критикува бивши близки съюзници, включително италианския премиер Джорджа Мелони и британския премиер Киър Стармър. Той също така нападна папа Лъв XIV, наричайки популярния духовен лидер „ужасен за външната политика“.

Италианският външен министър тази седмица посети Пекин, където официални лица обещаха да задълбочат връзките с Рим.

Тръмп все по-често — и без успех — използва заплахи, за да притисне съюзниците си да съдействат на американската армия за отваряне на Ормузкия проток и възстановяване на енергийните доставки от Персийския залив към останалата част от света.

Световните лидери се стремят да координират действията си без участието на САЩ. Стармър пътува до Париж, за да бъде домакин на видеоконференция в петък заедно с френския президент Еманюел Макрон, събирайки коалиция от около 40 държави, работещи за възстановяване на свободното корабоплаване през Ормузкия проток. Южна Корея, Япония и Австралия също участват в тези усилия, които се фокусират върху подкрепа за прекратяване на огъня.

Япония вече предприе конкретни действия, като обеща финансова помощ. Премиерът Санае Такаичи тази седмица обяви пакет от 10 милиарда долара, за да помогне на страните от Югоизточна Азия да се справят с рязкото поскъпване на петрола.

Тя направи това съобщение по време на виртуална среща с регионални лидери в сряда по нова инициатива „Power Asia“, насочена към укрепване на енергийните доставки. В срещата участва и премиерът на Виетнам — в същия ден, в който То Лам се срещна със Си в Пекин, който изрази солидарност, но не предложи конкретна подкрепа. Най-осезаемото публично действие на Китай досега е свързано с „безграничното“ му партньорство с Москва. Си отново подчерта стабилността на отношенията с Русия и обеща по-тясна координация в срещата си с външния министър Сергей Лавров.

Русия и Китай — двама от най-важните съюзници на Иран — по-рано този месец наложиха вето на резолюция на Съвета за сигурност на ООН, която насърчава координирани усилия за отваряне на Ормузкия проток. Това предложение косвено би оправдало военни действия в района. Пекин заяви, че „небалансираното“ предложение не разглежда основната причина за проблема и отправя обвинения единствено към Иран.

Тръмп публично заяви, че Китай е подтикнал Иран да участва в мирни преговори миналата седмица, твърдение, подкрепено и от ирански представители. Китайските държавни медии обаче отхвърлиха това, заявявайки, че подобни твърдения неправилно обвиняват Иран и прехвърлят отговорността върху Китай.

Китайското външно министерство съобщи, че Пекин е положил „собствени усилия“ за постигане на примирие, без да дава подробности. Си и китайските представители подхождат предпазливо, като оставят достатъчно дистанция, за да не бъдат обвинени, ако преговорите се провалят, според анализатори.

Китай също така трябва да управлява внимателно отношенията си със САЩ. По-пряко участие в преговорите може както да донесе одобрение от администрацията на Тръмп, така и да предизвика критики и обвинения.

Китай — най-големият вносител на петрол в света — все още няма силен икономически стимул да играе по-активна роля в конфликта с Иран. Големите му запаси засега го предпазват от ценовите шокове, които засягат останалата част от Азия.

Това обаче може да се промени, ако войната се проточи. Покачващите се цени вече прекъснаха най-дългия дефлационен период в страната от десетилетия, а нарастващите разходи ще натоварят индустрии с вече ниски печалби.

Въпреки това Китай избягва пряко участие в нестабилния конфликт. Отношенията му с Иран и икономическите връзки със страните от Персийския залив излязоха на преден план през 2023 г., когато Пекин посредничи за сближаването между Саудитска Арабия и Иран — пробив, приет като знак за нарастващото влияние на Си в региона.

Оттогава Китай до голяма степен остава встрани, докато боевете в Близкия изток се възобновяват. Атаките на Хамас срещу Израел през октомври 2023 г. и последвалата ескалация показаха ограниченията на китайското влияние. Официалните позиции се ограничават до призиви за сдържаност и деескалация.

Според анализатори Пекин не е склонен активно да разреши конфликт, който нанася сериозни щети на световната икономика.

„Много е лесно да се критикуват САЩ“, казват експерти. „Дори съюзниците на Америка днес са в разногласие с Тръмп и Вашингтон — но рано или късно Китай ще трябва да премине отвъд ролята на критик и да поеме реална дипломатическа отговорност.“