Скандал за подслушване създава нова интрига в политическия живот на Гърция

Разкритията за подслушването на телефона на гръцкия опозиционен политик Никос Андрулакис, както и на поне един журналист, от гръцкото разузнаване създават нова интрига в политическия живот на Гърция няколко месеца преди редовните парламентарни избори, които трябва да се произведат през лятото на 2023 г., и разклащат управлението на Нова демокрация, което вече е под натиск след трудностите около пандемията от COVID-19, войната в Украйна и свързаната с нея енергийна криза, предава БТА.

Скандалът избухна в края на миналия месец, когато Никос Андрулакис, евродепутат и лидер на третата политическа сила – лявоцентристкото ПАСОК-Движение за промяна, подаде жалба, че през 2021 г. разговорите му са били подслушвани с шпионския софтуер „Предътър“ (Predator).

Няколко дни по-късно ръководителят на гръцката Национална разузнавателна служба Панайотис Кондолеон според запознати източници е признал пред парламентарна комисия, че разузнаването е подслушвало финансовия журналист Танасис Кукакис, сътрудник на СиЕнЕн-Гърция. В началото на август пък Кондолеон беше принуден да подаде оставка, след което последва разкритието, че разузнаването е шпионирало и лидера на ПАСОК.

Вълната от разкрития накараха премиера Кириакос Мицотакис да направи обръщение към нацията, в което категорично отхвърли твърденията, че е знаел за подслушванията. Той уточни, че те са били извършени законно, но са били политически неприемливи и ги определи като грешка. Мицотакис обеща, че ще бъдат предприети действия за увеличаване на прозрачността и парламентарния контрол над разузнавателните служби. От своя страна говорителят на правителството Янис Иконому заяви, че разузнаването не е придобивало и не е използвало шпионския софтуер.

Независимо от това гръцката опозиция не пропуска да се възползва максимално от ситуацията, още повече, че след поемането на властта през 2019 г. Мицотакис постави разузнаването под свой контрол и затова среща трудности да представи ситуацията като неволна чиновническа грешка. Не е случайно, че заради скандала се оттегли и главният секретар на премиера Григорис Димитриадис. Андрулакис обвини Мицотакис, че методично избягва да дава обяснения за проникването на разузнавателните служби в държавата, а лидерът на основната опозиционна сила СИРИЗА и бивш премиер Алексис Ципрас сравни ситуацията с аферата „Уотъргейт“ и призова премиера да подаде оставка. Ципрас поиска и парламентът да прекрати преждевременно ваканцията си и да обсъди спешно ситуацията – искане, което Мицотакис беше принуден да приеме и да свика парламента седмица по-рано, на 22 август.

Въпреки че парламентарните избори в Гърция по график са след почти цяла година, скандалът с подслушванията вероятно ще се задържи в центъра на политическия дебат, още повече, че левицата традиционно обвинява управляващата в момента дясноцентристка Нова демокрация в склонност към полицейщина и злоупотреба със силовите структури. Кой обаче ще извлече най-големи ползи от това все още остава неясно. Анализаторите очакват първите социологически проучвания след началото на аферата, които вече са поръчани, но ще бъдат оповестени едва през последната седмица на август.

Повечето коментатори са единни за това, че скандалът ще засегне негативно политическия рейтинг на управляващите. В коментар, публикуван в портала sofokleusin.gr, се казва, че според запознати с проучванията на социолозите Нова демокрация губи потенциални гласове главно в центристкото и либерално пространство, които се ориентират към ПАСОК. От друга страна СИРИЗА привлича главно привърженици, които на предишните избори са гласували за крайнолеви партии, останали извън парламента.

Проучванията обаче показват големи отклонения по отношение на действителните загуби на управляващата партия и на печалбите на опозиционните. Според едно от допитванията Нова демокрация губи подкрепата на под 1 процент от избирателите, докато при другите две загубите на управляващата партия са съответно 1,8 и 2,2 процента.

Анкетите показват, че СИРИЗА има малък потенциал да привлече избиратели на Нова демокрация. Очевидният печеливш изглежда ПАСОК, чийто лидер е жертвата в скандала, а от друга страна – центристкият и либерален профил на движението го прави по-вероятен избор на разочаровани избиратели на Нова демокрация. Изглежда, че ПАСОК вече се опитва да преодолее и срива, който претърпя след началото на икономическата криза от 2011 г., която го запрати на трето място в предпочитанията на избирателите и някъде в периферията на основния сблъсък между Нова демокрация и новоизгрялата антисистемна СИРИЗА. Амбициите на новото ръководство на движението в лицето на Никос Андрулакис за нов възход личат и от връщането на името ПАСОК и на традиционното му лого след години на „ребрандиране“ в рамките на коалицията, известна доскоро само като „Движение за промяна“.

Някои анализатори, цитирани в портала in.gr, обаче са скептични, че ПАСОК толкова лесно ще успее да употреби скандала като трамплин преди предстоящите избори. Те посочват, че в среда на изострено политическо противопоставяне печелят първите две политически сили, което влияе отрицателно на резултатите на третата.

Очакванията, че скандалът с подслушванията ще доведе до някакви непосредствени големи политически сътресения или дори до оставка на кабинета, най-вероятно са преувеличени. Правителството изглежда уверено, че всякакво проследяване е било извършено в рамките на закона. Освен това от неназовани източници се появиха информации, че подслушването на Андрулакис е било извършено по искане на Украйна и Армения – нещо, което посолствата на двете страни в Атина разпалено отрекоха. Каквато и да е обаче истината зад действията на гръцкото разузнаване, има съмнения, че действително ще има воля да се стигне до дъното на нещата. По-вероятното развитие е опозицията да се опита да използва темата политически до изборите и то предимно в посока на разколебаване и демотивиране на избирателите на Нова демокрация, отколкото с цел действително да ги привлече на своя страна.