Светът отбелязва 80 години от от атомната бомбардировка на Хирошима, докато световните сили все още си разменят ядрени заплахи

Докато светът отбелязва 80-годишнината от първата употреба на ядрено оръжие срещу японския град Хирошима към края на Втората световна война, планетата е все по-близо до ново използване на подобно оръжие, предупреждават експерти и оцелели, цитирани от Си Ен Ен.

Тази сутрин в Мемориалния парк на мира в Хирошима високопоставени лица и намаляващи по брой оцелели се събраха, за да отбележат момента, в който американски бомбардировач B-29 пусна атомната бомба, известна като „Малкото момче“, на 6 август 1945 г. Три дни по-късно близкият град Нагасаки беше разрушен от втора американска атомна бомба.

Атаката срещу Широшима причинява смъртта на около 140 000 души, а тази срещу Нагасаки – още 70 000 души. Стотици хиляди загиват през годините от наранявания и заболявания, свързани с радиацията.

И до днес това остават единствените случаи, в които ядрени оръжия са били използвани във война. И въпреки това тези оръжия продължават да представляват много актуална заплаха.

„Разделението в международната общност относно ядреното разоръжаване се задълбочава и настоящата среда за сигурност става все по-тежка“, заяви японският премиер Шигеру Ишиба днес.

„Не ни остава много време, докато сме изправени пред по-голяма ядрена заплаха от всякога“, посочи в изявление преди церемонията „Нихон Хиданкьо“, японска организация на оцелелите, която спечели Нобелова награда за мир миналата година за кампанията си срещу ядрените оръжия „Най-голямото ни предизвикателство сега е да променим дори малко държавите с ядрени оръжия, които ни гледат хладно.“

Ядрената опасност отново излезе на преден план през последната седмица, следвайки решението на американския президент Доналд Тръмп да премести две ядрени подводници на САЩ „в съответните региони“ в отговор на коментари на бившия руски президент Дмитрий Медведев, който намекна за риска от ядрена война между Русия и Съединените щати.

През последните месеци САЩ удариха ирански ядрени съоръжения с мощните си конвенционални бомби в опит да спрат ядрената програма на Техеран.

По-рано през годината ядрените сили Индия и Пакистан влязоха в кратък вонен конфликт заради дългогодишния въпрос за контрола над спорния регион Кашмир, което накара световните лидери да се втурнат към намирането на дипломатическо решение, преди да се стигне до опасна ескалация между двете страни.

„Виждаме ясна тенденция на нарастващи ядрени арсенали, изострена ядрена реторика и изоставяне на споразуменията за контрол над въоръженията“, каза през юни Ханс Кристенсен, старши сътрудник в Програмата за оръжия за масово унищожение на Стокхолмския международен институт за изследване на мира (SIPRI).

Тревожните ядрени тенденции изиграха голяма роля в решението на „Бюлетина на атомните учени“ по-рано тази година да премести стрелките на своя „Часовник на страшния съд“ по-близо до Полунощ – точката на унищожение, от когато и да е било след създаването си през 1947 г.

Часовникът бе преместен само с една секунда до 89 секунди преди полунощ.

„Тъй като светът вече е опасно близо до пропастта, дори едно преместване с една секунда трябва да се приема като индикация за изключителна опасност и недвусмислено предупреждение, че всяка секунда забавяне в обръщането на курса увеличава вероятността от глобална катастрофа“, се посочва в прессъобщение.

Групата също така взема предвид изменението на климата, биологичните заплахи като пандемии и биологични оръжия, и „разрушителни технологии“, например злонамереното използване на изкуствен интелект, когато настройва часовника.

Но ядрената заплаха беше в центъра на вниманието на доклада им, публикуван в края на януари.

„Държавите, които притежават ядрени оръжия, увеличават размера и ролята на своите арсенали, инвестирайки стотици милиарди долари в оръжия, които могат да унищожат цивилизацията“, се казва в доклада.

Глобални запаси

Атомната бомба, използван срещу Хирошима, е била с експлозивна мощност от 15 килотона, като тя би се считала за ядрено оръжие с ниска мощност по днешните стандарти. Най-голямото ядрено оръжие в арсенала на САЩ има мощност от 1,2 мегатона – 80 пъти по-голяма от тази на „малкото момче“.

Едно съвременно ядрено оръжие, ако бъде използвано срещу голям град, може да убие милиони мигновено, предупреждават експерти.

И има общо над 12 000 такива в ръцете на девет ядрени сили – САЩ, Русия, Китай, Франция, Обединеното кралство, Индия, Пакистан, Северна Корея и Израел – според SIPRI.

Почти всички тези страни „продължиха интензивните си програми за ядрена модернизация през 2024 г., като модернизираха съществуващите оръжия и добавяха по-нови версии“, се казва в последния годишен доклад на SIPRI.

САЩ и Русия заедно притежават около 90% от световните ядрени оръжия, но по-малките ядрени сили разширяват или планират да увеличат запасите си, според доклада.

Китай е начело по отношение на растежа, добавяйки около 100 ядрени бойни глави годишно, тенденция, която SIPRI очаква да продължи.

Смята се, че Индия увеличава запасите си, а Великобритания се очаква скоро да го направи, се казва в доклада.

Междувременно Северна Корея не показва признаци да се откаже от ядрения си статус, като Ким Йо-чен, влиятелната сестра на лидера Ким Чен-ун, заяви миналия месец, че Пхенян няма да се откаже от бойните си глави в замяна на преговори с Вашингтон и Сеул.

„Всеки опит да се отрече позицията на КНДР като държава с ядрени оръжия... ще бъде категорично отхвърлен“, каза тя.