Иранците на Запад с надежда, тревога и единство следят протестите в родината си

Иранците на Запад с надежда, тревога и единство следят протестите в родината си

Иранците на Запад с надежда, тревога и единство следят протестите в родината си

Докато антиправителствени протести разтърсват градове в Иран за четвърта седмица, десетки хиляди иранци, които живеят в чужбина, излязоха по улиците на Европа и  Северна Америка, а и в региони извън тях в подкрепа на това, което мнозина смятат за преломен момент в родината си, пише в репортаж „Асошиейтед прес“. От онези, които избягаха през 80-те години след Ислямската революция в Иран от 1979 г., до по-младото поколение иранци, родени и израснали в западни столици, повечето от общността на диаспората казват, че чувстват безпрецедентно единство на целите и подкрепа на демонстрациите в Иран, предизвикани от смъртта на 22-годишна жена, задържана от иранската морална полиция.

„Виждам това като повратна точка за Иран по много причини – винаги сме имали политически различия, които ни разделяха, но този път хората заявиха „Аз съм с жените“, казва 52-годишният Тахирих Данеш, изследовател по правата на човека, който живее и работи в Лондон. „Феноменално е, случи се с такава скорост и чувството за другарство сред иранците е невероятно“, добавя той. През последния месец големи тълпи от хора от ирански произход в десетки градове от Лондон до Париж до Торонто се събираха всеки уикенд на митинги в знак на солидарност с протестите, които избухнаха в Иран. Махса Амини почина в ареста, след като беше задържана за предполагаемо нарушение на строгия ислямски дрес код за жените. Мнозина казват, че са били будни през нощите със смесица от надежда, тъга и опасения - надежда, че страната им може да е на ръба на промяната след десетилетия на потисничество, и страх, че властите ще отприщят повече насилие във все по-брутални репресии, които да доведат до десетки убити и стотици арестувани.

Някои, като Данеш – чието семейство е измъкнало нея, братята и сестрите й от Иран през 80-те години на миналия век, за да избягат преследвания,  казват, че снимките на жестоко малтретирани протестиращи от властите, ги връщат към травмата от подобни сцени по времето на Ислямската революция през 1979 г.

„Аз съм на хиляди мили, 40 години по-късно, но фотографиите, които виждам, връщат всичко назад, сякаш го преживявам отново“, каза Данеш.

Макар Иран да е бил обект и на други протести през последните години, мнозина са съгласни, че този път съпротивата изглежда по-широка в обхвата и природата си, защото поставя под въпрос основите на Ислямската република. Някои казват, че никога не са виждали такава глобална солидарност за Иран. Тя е проявена от политици, интелектуалци и знаменитости, много от които са отрязали кичури от косите си в жест на подкрепа на иранските жени. „Преди много от нас навън имаха дистанциран поглед върху това, което се случва в страната, не можехме да намерим същата връзка. Но днес иранците в страната призовават за фундаментална промяна. Те казват „върни ми Иран“, обяснява Вали Махлуджи, 55-годишен, куратор на изкуството в Лондон, който напуска Иран през 80-те години. Той каза, че се е затворил в самоизгнание, защото работата му е да се занимава с цензурирани художници и история на изкуството.

„Това обединява всеки иранец, когото познавам, всички различни поколения изгнаници“, добави той. „Хората, които са били извън Иран през по-голямата част от живота си, се чувстват неспокойни и безсънни. Не познавам никой, който да не е съпричастен и, разбира се, да не се притеснява. Иранската диаспора е голяма, включително не само онези, които избягаха скоро след революцията от 1979 г., но и по-късни вълни, напускащи Иран поради продължаващи репресии или икономически проблеми. Повече от половин милион живеят в САЩ, а Франция, Швеция и Германия имат общности от стотици хиляди, също така и в големите градове Лос Анджелис, Вашингтон, Лондон, Париж и Стокхолм.

В Париж 28-годишният Роман Ранджбаран беше сред хилядите миналата седмица, които излязоха въпреки силния дъжд и демонстрираха, пееха и скандираха „Хаменей, махни се“ на персийски и френски, за върховния лидер на Иран аятолах Али Хаменей. Няколко жени отрязаха кичури от косите си и радостно ги хвърлиха във въздуха. Ранджбаран, която е израснала във Франция, каза, че се чувства „поразена“ от случващото се в Иран.

„Иран е част от моята история. Майка ми познаваше свободен Иран, когато жените бяха свободни“, каза тя, докато майка й и други членове на семейството стояха до нея на митинга. „Това е международна битка. Ако искаме ситуацията в Иран да се подобри, имаме нужда от международна подкрепа. Революцията от 1979 г. свали подкрепяния от САЩ шах, монархът, чието управление беше решително светско, но също така брутално репресивно и измъчено от корупция. Революцията се присъедини към левите и други политически фракции, включително ислямисти, които след падането на шаха завзеха пълната власт и създадоха Ислямската република, управлявана от шиитски мюсюлмански духовници.  Някои емигранти се притесняваха да се присъединят към протестите, защото имат семейство в Иран и редовно пътуват напред-назад. Някои изразиха загриженост относно предполагаемото присъствие на агенти на иранското разузнаване или екстремистки фракции.

„Обичам страната си, искам да покажа подкрепа, но всеки път, когато отида, също съм объркан, защото във всеки ъгъл на демонстрациите има различно скандиране“, каза Аманда Навайан, дизайнер на луксозни чанти, която е присъствала на всички митинги през уикенда в Лондон. Навайан каза, че иска да присъства на протести „колкото е необходимо“ и дори е направила планове евентуално да организира такъв сама. Тя не беше сигурна, че демонстрациите в чужбина ще направят истинска промяна, но каза, че е от решаващо значение „да покажем, че ни е грижа“.  Най-малкото, тя знае, че прави нещо, за да разсее това, което тя описа като широко разпространено негативно възприемане на Иран и иранците. „Ислямът ни беше натрапен, този екстремизъм не е това, което сме. Страната ни беше отвлечена в тъмното - ние бяхме страна на музика, танци и поезия", каза Наваян. „Хората идваха при мен на площад „Трафалгар“, за да ме питат „Какво правиш?“ и аз им обясних защо сме там“, добави тя. „Чрез тези демонстрации има повече информираност. Може би сега международната общност трябва да се събуди за това, което се случва“, казва Навайан.

Ключови думи

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ