Юлия Навалная готова да се кандидатира за президент, "когато Путин си отиде"

Юлия Навалная възнамерява да стане президент на Русия, казва тя в интервю за BBC.

Това, както и много други решения, които е взела заедно със съпруга си, опозиционния лидер Алексей Навални, е недвусмислено.

Навалная знае, че я очаква арест, ако се върне у дома, докато президентът Путин все още е на власт. Неговата администрация я обвинява в участие в екстремизъм, която в Русия може да доведе до смърт, пише авторът, провел разговорът с Навалная

Съпругът ѝ, най-отявленият критик на президента Путин, е осъден на 19 години за екстремизъм - обвинения, които се смятат за политически мотивирани. Той почина през февруари в жестока наказателна колония в Полярния кръг. Президентът на САЩ Джо Байдън заяви, че „няма съмнение“, че Путин е виновен. Русия отрича да е убила Навални.

"Юлия Навалная, седнала за интервюто в лондонска юридическа библиотека, изглежда и звучи като наследник на Навални - адвоката, превърнал се в политик, който мечтаеше за различна Русия, пише BBC.

Докато представя „Патриот“, мемоарите, които съпругът ѝ пишеше преди смъртта си, Юлия Навалная потвърждава плановете си да продължи борбата му за демокрация.

Когато настъпи подходящият момент, „ще участвам в изборите... като кандидат“, каза тя пред Би Би Си.

„Моят политически опонент е Владимир Путин. И ще направя всичко възможно неговият режим да падне възможно най-скоро“.

Навалная казва, че докато Путин е на власт, не може да се върне. Но Юлия очаква с нетърпение деня, който според нея неизбежно ще настъпи, когато ерата на Путин ще приключи и Русия отново ще се отвори.

Също като съпруга си тя вярва, че ще има възможност да се проведат свободни и честни избори. Когато това се случи, тя казва, че ще бъде там.

След като е в затвора, Навални продължава да пише книгата си в тетрадки, публикации в социалните мрежи и затворнически дневници, които се публикуват за първи път. Част от написаното от него е било конфискувано от затворническите власти.

„Патриотът“ е изобличаващ и съкрушителен.

Според книгата Навални е прекарал 295 дни в карцер, наказан за нарушения, сред които разкопчано горно копче на анцуга му. Лишен е от телефонни разговори и свиждания. Юлия Навалная споделя, че „нормалната практика е заточение само за две седмици и това е най-тежкото наказание. Съпругът ми прекара там почти една година.“

В един затворнически дневник от август 2022 г. Навални пише от изолатора: В килията ми е толкова горещо, че едва се диша. Чувстваш се като риба, изхвърлена на брега, която жадува за свеж въздух. Най-често обаче е като в студена, влажна изба.... Тя е неизменно изолирана, а в нея постоянно звучи силна музика. На теория това се прави, за да не могат затворниците в различни килии да си викат един на друг, а на практика - за да се заглушат писъците на измъчваните.

Навалная казва, че две години преди смъртта на съпруга си не е имала възможност да го посещава или да говори с него. Тя казва, че Алексей е бил измъчван, гладувал и държан в „ужасни условия“.

След смъртта му САЩ, ЕС и Обединеното кралство обявиха нови санкции срещу Русия. Те включват замразяване на активите на шестима затворнически шефове, управлявали наказателната колония „Полярният кръг“, както и други санкции срещу съдии, участващи в наказателното производство срещу Навални.

Юлия нарича реакцията на международната общност на смъртта му „ смехотворна“ и ги призовава да се страхуват „по-малко“ от Путин. Тя иска да види президента в затвора.

„Не искам той да е в затвора, някъде в чужбина, в хубав затвор с компютър, хубава храна... Искам да е в руски затвор. И не само това - искам да е в същите условия, в които е бил Алексей. Това е много важно за мен“.

Руснаците твърдят, че Навални е починал от естествена смърт. Юлия смята, че президентът Путин е наредил убийството.

„Владимир Путин отговаря за смъртта и за убийството на съпруга ми“.

Тя казва, че Фондът за борба с корупцията, който сега ръководи на мястото на съпруга си, вече разполага с „доказателства“, които ще разкрие, когато разполагат с „цялата картина“

Книгата е колкото политическа, толкова и мемоарна творба, призив към всички, които вярват в свободна Русия. Книгата се издава и на руски език, в електронен вариант и аудиокнига. Но издателите няма да изпратят хартиени копия в Русия или Беларус, защото не могат да гарантират, че книгата ще премине през митницата.

Не е ясно колко руснаци ще се осмелят да си я купят, дори и в електронен вид, а доколко тя би могла да окаже въздействие, остава под въпрос.

Посланието, изписано на всяка страница, е, че Навални никога не се е предавал. Остроумието му проличава.

Той казва, че в наказателната килия получава „безплатно“ опита да мълчи, да яде оскъдна храна и да се откъсне от външния свят, за който плащат „богати хора, страдащи от криза на средната възраст“. Само веднъж споделя, че се чувства „смазан“ - по време на гладната стачка, която предприема през 2021 г., за да поиска медицински грижи от цивилни лекари. „За първи път се чувствам емоционално и морално потиснат“, пише той в един запис.

Но Юлия казва, че никога не се е притеснявала, че той действително ще бъде сломен от режима.

„Абсолютно съм убедена, че това е моментът, поради който накрая са решили да го убият. Защото просто са осъзнали, че той никога няма да се предаде“.

Дори в деня преди смъртта си, когато се явява в съда, Навални е заснет да се шегува със съдията.

Юлия казва, че смехът е бил неговата „суперсила“.

„Той наистина, наистина се смееше на този режим и на Владимир Путин. Ето защо Владимир Путин го мразеше толкова много“.

Писането е подплатено с голяма доза ирония. Един от примерите е, че според него книгата ще се продава по-добре, ако той умре:

Нека си признаем, че ако един мрачен опит за убийство с използване на химическо оръжие, последван от трагична смърт в затвора, не може да раздвижи една книга, трудно е да си представим какво би могло. Авторът на книгата е бил убит от злодейски президент; какво повече може да иска маркетинговият отдел?

След нейно посещение Навални описва срещата им: "Слушай, не искам да звучи драматично, но мисля, че има голяма вероятност никога да не изляза оттук.... Ще ме отровят“. Знам - каза тя с кимване, с глас, който беше спокоен и твърд. „И аз мисля така“...Това беше един от онези моменти, в които осъзнаваш, че си намерил правилния човек. Или може би тя е намерила теб."