В България не се получи, но Ню Йорк също ще опита: Кметът на Голямата ябълка отваря "магазини за хората"

Пет общински супермаркета, по един във всеки район на Ню Йорк, ще продават основни хранителни продукти с 30% по-евтино от обичайните цени в частните магазини. Това предвижда новият план на кмета Зохран Мамдани, който превръща едно от най-обсъжданите му предизборни обещания в конкретен модел с определен бюджет, цени и срокове.

Според изчисленията на градската администрация, цитирани от The New York Times, средното нюйоркско домакинство ще може да спестява около 90 долара месечно, или приблизително 1000 долара годишно. Очакванията са общата сметка за хранителни продукти на клиентите на общинските магазини да бъде с около 15% по-ниска.

Намалението ще важи за всички посетители, независимо от доходите им. Няма да се изисква доказване на финансово състояние, а цените на основните продукти ще бъдат фиксирани за цял месец, вместо да се променят всяка седмица в зависимост от промоциите, търсенето или решенията на търговците.

Първият общински супермаркет трябва да отвори до края на 2027 г. в квартал Хънтс Пойнт в Бронкс. Целта на администрацията е до края на първия мандат на Мамдани да работят и петте обекта – в Манхатън, Бронкс, Бруклин, Куинс и Стейтън Айлънд. За изграждането и оборудването им в капиталовия бюджет на града са заделени 70 млн. долара.

От пресните плодове до млякото и хляба

В основната кошница с 30% по-ниски цени ще влизат всички пресни плодове и зеленчуци, месото и морските дарове, както и приблизително 20 допълнителни категории стоки от всекидневна необходимост. Сред тях ще бъдат яйца, мляко, сирене, хляб, пилешко месо, млечни продукти, охладени храни и основни продукти за килера.

„Всеки ден нюйоркчани влизат в магазина с надеждата, че цените отново не са се повишили“, заяви Мамдани при представянето на програмата.

По думите му пазаруването на храна не бива да предизвиква тревога у семействата, които не знаят каква сметка ще ги очаква на касата.

Цените на избраната кошница ще се определят веднъж месечно на равнище с 30% под типичните пазарни стойности. Те няма да се променят в период от няколко седмици, което според администрацията трябва да предпази клиентите от внезапни поскъпвания и от разминаване между рекламираната и крайната цена.

Предвижда се продуктите да бъдат обозначавани със специални стикери и QR кодове. Чрез тях купувачите ще могат да получават информация за цените, начина на тяхното определяне и правилата на програмата.

Инициативата е представена под името „N.Y.C. Groceries: A Recipe for Affordability“, или „Рецепта за достъпни цени“. Тя е част от по-широката програма на Мамдани за намаляване на разходите за живот в един от най-скъпите градове в САЩ.

Аргументите на градската управа са подкрепени от видимото поскъпване на храните. По данни, цитирани от кметството, разходите за хранителни продукти в САЩ са нараснали с 33% от 2019 г. насам. Близо 80% от нюйоркчаните посочват, че са обезпокоени от растящите цени, а над 40% от семействата изпитват затруднения да си осигуряват достатъчно храна.

Мамдани посочи като допълнителен проблем и т.нар. ценообразуване чрез наблюдение – практиката търговците да използват информация за поведението, местоположението или покупателните навици на клиентите при определянето на оферти и цени. Според него комбинацията от непрекъснато поскъпване и все по-непрозрачни модели на ценообразуване е създала усещане, че основните хранителни продукти стават недостъпни за все повече жители на града.

Общинска собственост, но частно управление

Въпреки че магазините ще бъдат собственост на Ню Йорк, те няма да се управляват непосредствено от общински служители. Градът ще определя обществената им мисия, ценовите стандарти, дизайна и изискванията към качеството, но ежедневната работа ще бъде възложена на опитни частни оператори.

Администрацията вече обяви процедура за набиране на предложения от компании, които имат опит в управлението на супермаркети. Избраните оператори ще могат да поемат един или няколко от петте обекта.

Градът ще осигури подготвените търговски площи, ще финансира първоначалното строителство и оборудване и ще покрива разходите за наем и местни имотни данъци. Частните партньори ще носят отговорност за зареждането на стоките, персонала, обслужването на клиентите и всекидневното функциониране на магазините.

Операторите трябва да поддържат всички стандартни отдели на пълноценен супермаркет и да осигурят постоянно наличие на основните продукти. Те ще трябва да изградят надеждни и икономически ефективни вериги за доставки, да следят безопасността и качеството на храните и да управляват наличностите така, че рафтовете да не остават празни.

Планира се и създаването на собствена марка N.Y.C. Groceries в различни продуктови категории. Възможностите за такава линия ще бъдат проучвани съвместно от операторите и Корпорацията за икономическо развитие на Ню Йорк.

Частните компании ще отговарят и за сигурността на обектите, предотвратяването на кражби и загуби, обслужването през цялото работно време и поддържането на достатъчен брой служители.

Ценовата достъпност обаче няма да бъде единственото условие. Кметството обещава и „добри работни места“. От операторите ще се изисква да плащат възнаграждения, достатъчни за издръжката на семейство, да предлагат социални придобивки и да подпишат споразумение, което им забранява да възпрепятстват служителите, желаещи да се организират в синдикат.

„Достъпността за купувачите и достойнството на работниците са част от един и същ ангажимент към работещите хора“, посочват от администрацията.

Планът е разработен в девет основни направления, които обхващат необходимостта от по-достъпна храна, начина на измерване на ценовия ефект, оперативния модел, избора на местоположения, участието на гражданите и заинтересованите страни, условията на труд, подкрепата за по-широката търговска екосистема и следващите практически стъпки.

Създадена е междуведомствена работна група с представители на институциите, отговарящи за хранителната политика, защитата на потребителите, трудовите права и градското планиране. Предвиждат се обществени обсъждания, кръгли маси и фокус групи, чрез които жителите, работниците и представители на бизнеса да влияят върху начина на работа на магазините.

Кандидатите за частни оператори могат да подават предложения до 16 октомври 2026 г. Корпорацията за икономическо развитие на Ню Йорк планира и виртуална информационна среща на 5 август, за която желаещите трябва да се регистрират до 3 август.

Първият магазин ще бъде в един от най-бедните райони на Бронкс

Две от петте локации вече са известни. Първият отворен обект трябва да бъде разположен в комплекса The Peninsula в Хънтс Пойнт, Бронкс, където ще заема площ от около 1800 квадратни метра.

Кварталът не е избран случайно. Според данните на администрацията около 77% от местните домакинства изпитват трудности да покриват основните си разходи. Магазинът трябва да започне работа до края на 2027 г. и да се превърне едновременно в източник на достъпна храна и икономически център за района.

Втората определена локация е историческият пазар La Marqueta в Източен Харлем, Манхатън. Макар той да беше първото официално обявено място за програмата, обектът там вероятно няма да бъде първият, който ще отвори, тъй като предстоят по-сериозни строителни дейности.

От капиталовия бюджет са предвидени 30 млн. долара за изграждането на магазина при La Marqueta. Пазарният комплекс в момента приютява над 20 малки бизнеса, включително ресторанти, търговци на произведения на изкуството и пространства за обществени инициативи, и осигурява работа на около 120 души.

Местата в Бруклин, Куинс и Стейтън Айлънд все още не са избрани. Градът отвори онлайн портал, чрез който собственици на подходящи частни имоти могат да предложат терени или търговски площи.

Изборът трябва да се извършва въз основа на данни за доходите, достъпа до пълноценни супермаркети, цените на храните и способността на домакинствата да покриват основните си нужди. Замисълът е магазините да бъдат разположени там, където проблемите с цените и достъпа са най-сериозни, но и където обектите могат да привличат достатъчно клиенти, за да функционират устойчиво.

Опасения за нелоялна конкуренция

Проектът вече предизвика критики от икономисти, местни политици и собственици на малки магазини. Основният въпрос е дали субсидирани с публични средства супермаркети могат да предлагат цени, с които частният бизнес няма как да се конкурира.

Президентът на независимата бюджетна наблюдателна организация Citizens Budget Commission Андрю Рейн призова за по-задълбочен публичен анализ на разходите, ефекта върху несубсидираните магазини и алтернативните начини, по които градът би могъл да се справи с причините за поскъпването на храните.

Според него не е ясно дали субсидирането на магазини и на покупките на всеки техен клиент е най-ефективният начин за намаляване на продоволствената несигурност сред най-уязвимите жители.

Критики дойдоха и от представители на местните обществени съвети. Пол Мухамад от Community Board Five сравни инициативата с еднократна финансова помощ, която може временно да облекчи положението на даден човек, но няма да промени причините той да е изпаднал в затруднение.

Особено обезпокоени са собствениците на т.нар. "бодеги" – малките квартални магазини, които са характерна част от градската среда в Ню Йорк. Те предупреждават, че няма да могат да предложет същите цени, като тези в супермаркетите, чиито строителство, наеми и имотни данъци се покриват от общината.

Като отстъпка към малките търговци общинските магазини няма да продават топла храна, алкохол, тютюневи изделия или лотарийни билети. Това са категории, които често носят значителна част от приходите на бодегите и другите квартални магазини.

„Не се стремим да се конкурираме с бодегите или супермаркетите по отношение на способността им да оцелеят. Искаме да осигурим гарантирана достъпност за нюйоркчани“, заяви Мамдани.

Според него моделът трябва да подобри достъпа до основни хранителни продукти, без да унищожава останалите участници на пазара. Градската администрация определя инициативата не като самостоятелна държавна търговска мрежа, а като допълнение към съществуващата хранителна и търговска система.

Дали това разграничение ще издържи на практика, ще зависи от избора на оператори, начина на финансиране на по-ниските цени и реалния поток от клиенти. Засега обявените 70 млн. долара са предназначени за строителството и подготовката на магазините. Все още няма окончателна оценка колко ще струва поддържането на отстъпките в дългосрочен план.

Българският опит с „Магазин за хората“

Проектът на Ню Йорк неизбежно напомня за опита на България с държавното дружество „Магазин за хората“, макар двата модела да се различават съществено.

Българската инициатива беше създадена през август 2025 г. с капитал от 10 млн. лева и с декларирана цел да предлага основни стоки на достъпни и предвидими цени, да подпомага българските производители и да осигурява доставки до по-малки населени места.

Вместо да изгражда от самото начало класическа самостоятелна верига, дружеството заложи предимно на партньорски модел с обособени щандове в съществуващи магазини, мобилни обекти и кооперативни търговски локации. Първите щандове започнаха работа през декември 2025 г. в Куклен, а през следващите месеци мрежата достигна 110 обекта в около 90 населени места.

В края на април 2026 г. обаче Министерството на земеделието разпореди ликвидацията на дружеството. Като причина бяха посочени слабите финансови резултати, неяснотите около бизнес плана и съмненията дали проектът може да осигури устойчиви ниски цени, без постоянно да разчита на публичен ресурс.

Според представените от правителството данни за първите три месеца дружеството е реализирало приходи от около 420 000 лева при заложени приблизително 1,48 млн. лева. За същия период разходите за възнаграждения са били около 170 000 лева. От отпуснатия капитал от 10 млн. лева към момента на решението за закриване са били изразходвани приблизително 2 млн. лева, а остатъкът трябваше да бъде върнат в бюджета.

Българският проект приключи, преди да успее убедително да докаже нито икономическата си устойчивост, нито обещания ефект върху цените. Точно това е и големият риск пред Ню Йорк.

Американският модел (поне на този етап) е по-детайлно структуриран: общината притежава обектите и определя обществените цели, но оставя оперативното управление на частни професионалисти; намалението е ограничено до конкретна кошница; цените трябва да бъдат публично проверими; заложени са трудови стандарти, обществени консултации и открита процедура за избор на оператори.

Това обаче не гарантира успех. Опитът с българския „Магазин за хората“ показва, че обещанието за по-евтини стоки лесно печели обществено внимание, но много по-трудно се превръща в работещ търговски модел. Особено когато трябва едновременно да предлага трайно ниски цени, да плаща достойни заплати, да не вреди на частните магазини и да не се превърне в постоянен разход за данъкоплатците. Дали управата на Ню Йорк ще се справи с тази задача по-успешно от българската администрация предстои да разберем.