Втори ден преговори за мир: Киев и Москва остават разделени по въпроса за териториите

Украинският президент Володимир Зеленски приветства това, което определи като промяна в подхода на американските посредници, докато мирните преговори с Русия навлизат във втория си ден в Абу Даби в сряда. Засега обаче не е обявен конкретен пробив.

„Виждам промени. Много съм доволен от това, което чувам“, заяви Зеленски пред журналисти в Копенхаген във вторник, като определи разговорите като „конструктивни и доста съдържателни“.

Държавният секретар на САЩ Марко Рубио също нарече преговорите „много продуктивни“, а специалният американски пратеник Джаред Къшнър заяви, че Вашингтон е успял да намали различията между двете страни, без да дава повече подробности, предава Euronews.

Въпреки положителните оценки дълбоките разногласия между Киев и Москва остават, особено по въпросите за териториите и условията за прекратяване на огъня.

Очаква се разговорите в сряда да бъдат насочени към мерки за деескалация, включително сигурността на енергийната инфраструктура и ситуацията в Черно море, както и към възможността за тристранна среща на лидерско равнище.

Територията продължава да бъде един от най-трудните въпроси. Москва настоява Украйна да изтегли силите си от източните райони, включително от територии, които все още са под контрола на Киев.

Зеленски заяви, че руските преговарящи невярно твърдят, че руските войски са овладели половината от оставащите под украински контрол територии в Донбас.

Украинската делегация е оспорила тези твърдения с видеодоказателства, а върховният главнокомандващ на съюзническите сили на НАТО в Европа генерал Алексус Гринкевич, който също присъства в Абу Даби, е потвърдил, че украинските карти на бойните действия са по-близо до реалността, според думите на Зеленски.

Украинският президент намекна, че Владимир Путин може да получава подвеждаща информация за успехите на руската армия и да вярва, че силите му са способни да превземат останалите украински територии в източната част на страната в рамките на няколко месеца, въпреки че Русия не успя да установи пълен контрол над Донбас от началото на конфликта през 2014 г.

Зеленски подчерта, че териториалните въпроси в крайна сметка ще трябва да бъдат решени на ниво държавни лидери, а не от преговарящите в Абу Даби.

В навечерието на преговорите президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че Украйна може да се наложи да приеме териториални промени, като каза, че страната вероятно ще има „малко по-различна форма“.

Вашингтон и Москва се опитват да разгледат и по-широката архитектура на европейската сигурност като част от преговорите. Къшнър посочи, че САЩ искат нова рамка за сигурност, включваща Украйна, Русия и Европа. Източник от руската делегация обаче заяви, че прекратяването на войната е само една от точките в дневния ред на Москва.

Присъствието на заместник-министъра на външните работи Сергей Рябков в руската делегация се смята за показателно. Преди пълномащабното нахлуване през 2022 г. той участваше в руските искания НАТО да намали военното си присъствие в Източна Европа.

Европейски представители провеждат отделни консултации в Абу Даби, но не участват в тристранните разговори. Руският външен министър Сергей Лавров коментира пренебрежително тяхното присъствие:

„Е, долетяха до Абу Даби. Нека си седят в хотела.“

Рубио обаче заяви, че европейците в крайна сметка ще трябва да се включат в преговорите, защото са „част от решението на този проблем“.

Москва продължава да отхвърля идеята за незабавно прекратяване на огъня. Лавров обвинява европейските правителства, че се опитват да дадат време на Украйна да възстанови военния си потенциал.

Същевременно Русия използва годините след Минските споразумения от 2014-2015 г., за да затвърди военното и политическото си присъствие в Източна Украйна, преди да започне пълномащабната си инвазия през февруари 2022 г.

Киев се надява, че ограничени примирия могат да проправят пътя към по-широко прекратяване на огъня. Като пример се посочва хуманитарната операция от миналия месец в окупирания от Русия Олешки, която позволи доставянето на помощи и евакуацията на цивилни.

Обсъжда се и мащабна размяна на военнопленници. По думите на Зеленски страните разглеждат вариант за размяна на по 1000 пленници или дори по 1500 от всяка страна, като американски представители се очаква да пътуват до Русия за допълнителни разговори.

Предложението следва преговорите в Истанбул през май 2025 г., когато Киев и Москва се договориха да разменят по 1000 пленници, въпреки че не успяха да постигнат споразумение за прекратяване на огъня.

До момента хуманитарните договорености и размяната на пленници остават единствените осезаеми резултати от дипломатическите усилия, докато споразумение за всеобхватно прекратяване на огъня или мирно уреждане все още не е постигнато.