Защо неравенството по пол в Европа се влошава при пенсиониране?

ЕС

Разликата в заплащането на половете е очевидна. В ЕС жените печелят с 11,1% по-малко от мъжете. Разликата се влошава при пенсиониране. Разликата в пенсиите на половете е значително по-голяма от разликата в заплащането на половете. Средно жените пенсионерки в ЕС получават 24,5% по-малко от мъжете, което е повече от два пъти разликата в заплащането, пише Euronews. 

Но защо разликата в пенсиите е толкова голяма? Как се сравнява разликата в заплащането на половете с разликата в пенсиите на половете в Европа? И в кои страни разликата в пенсиите на половете е най-голяма?

Според Евростат разликата в заплащането на половете варира от -0,8% в Люксембург до 18,8% в Естония сред 30 европейски страни през 2024 г. 

Освен тези две, Белгия (0,7%), Румъния (3,7%) и Полша (4%) имат най-малка разлика, докато Чехия (18,5%), Австрия (17,6%) и Унгария (16,9%) имат най-висока.

Разликата е също 15,6% в Германия, 13,3% във Великобритания, 11,8% във Франция, 7,3% в Испания и 5,3% в Италия.

Само в Люксембург разликата в заплащането на половете в полза на жените е -0,8%, което означава, че жените печелят повече от мъжете.

В скандинавските страни тя е до голяма степен под средното за ЕС.

„Това не е непременно заради характеристиките на пенсионните системи в скандинавските страни, а също така заради по-добрата достъпност на грижите за деца и различните роли на половете, водещи до по-равномерно разпределение на работата по полагане на грижи“, каза професор Александра Нисен-Руенци от Университета в Манхайм пред Euronews Business.

Средната разлика в пенсиите на половете в ЕС е повече от два пъти по-голяма от разликата в заплащането на половете (24,5% срещу 11,1%). Това означава, че жените пенсионерки получават 75,5 евро за всеки 100 евро, получени от мъжете.

Две различни мерки, две различни истории

Нисен-Руенци отбеляза, че двете мерки обхващат различни неща. Разликата в заплащането на половете обикновено се изчислява, като се използва почасово заплащане.

„Разликата в пенсиите между половете, за разлика от това, отразява доходите през целия живот и историята на вноските. Следователно тя обхваща не само разликите в почасовото заплащане, но и разликите в обема на заетостта, прекъсванията на кариерата и броя години, прекарани на платена работа“, каза тя пред Euronews Business.

Д-р Ариан Агунсойе от Голдсмитс, Лондонски университет, подчерта, че разликата в пенсиите между половете обикновено е много по-голяма от разликата в заплащането между половете, защото пенсиите отразяват натрупването на неравенство през целия трудов живот, а не само текущото заплащане.

„Малките разлики в доходите, отработените часове, прекъсванията на кариерата, грижите за по-големи деца, моделите на спестяване и инвестиционните решения се натрупват в продължение на десетилетия и след това се проявяват най-ясно при пенсиониране“, каза тя.

Разликата в пенсиите между половете варира от 5,6% в Естония до 38,2% в Малта. Тя е над 30% в няколко страни, включително Обединеното кралство (37%), Нидерландия (36,3%), Австрия (35,6%), Люксембург (32,7%), Белгия (31,3%) и Ирландия (31,1%).

Сред петте най-големи икономики в Европа, разликата в пенсиите между половете надвишава средната стойност за ЕС от 24,5% във всички случаи. Обединеното кралство (37%) води с известна разлика, следвана от Испания (29,2%) и Италия (28,6%). Франция (27,2%) и Германия (25,8%) са малко над средното за ЕС.

Защо съществува разлика в пенсиите между половете?

Професор Ирис Кестерних от Хамбургския университет отдава разликата в пенсиите между половете на три фактора: разлика в заплащането между половете, разлика в отработените часове между половете в цяла Европа, тъй като жените работят на непълно работно време много по-често от мъжете, и разлика в годините на осигурителен стаж между половете, поради напускане на пазара на труда от жени по времето, когато имат деца, поне за няколко години.

Професор Лиъм Фостър от Шефилдския университет също така подчерта, че характеристиките, които причиняват разликата в заплащането, не просто се пренасят в пенсионирането, но също така се усложняват и умножават с течение на времето.

Той обясни, че пенсиите разчитат на сложна лихва, като малка разлика в пенсионните вноски на човек на 20 или 30 години се разширява експоненциално, когато достигне 60-годишна възраст.

Държавите обръщат тенденцията. Къде проблемът е най-лош?

Средната разлика в пенсиите между половете е по-малка от разликата в заплащането между половете само в четири държави. Това са Естония (5,6% срещу 18,8%), Словакия (8,4% срещу 15,7%), Чехия (9,6% срещу 16,9%) и Унгария (9,6% срещу 16,9%).

„Източноевропейските страни имат история на жени, които обикновено се връщат на работа бързо след раждане“, каза Нийсен-Руенци.

Люксембург регистрира най-голямата разлика между разликата в пенсиите между половете и разликата в заплащането между половете - 33,5 процентни пункта (п.п.).

Малта (33,5 п.п.), Белгия (30,6 п.п.), Нидерландия (25,1 п.п.) и Обединеното кралство (23,7 п.п.) допълват челната петица.

В Италия (23,3 процентни пункта), Ирландия (22,8 процентни пункта), Испания (21,9 процентни пункта), Австрия (18 процентни пункта), Кипър (17,2 процентни пункта), Португалия (16,2 процентни пункта), Франция (15,4 процентни пункта) и Румъния (15,2 процентни пункта) разликата също надхвърля 15 процентни пункта.

Германия (10,2 процентни пункта) има най-малката разлика сред петте най-големи икономики, до голяма степен произтичаща от по-голямата разлика в заплащането между половете (15,6%) в сравнение с другите.

Д-р Габриеле Мари от университета Еразъм в Ротердам посочи, че продължават да съществуват големи разлики между половете в доходите през целия живот. Това се дължи до голяма степен на факта, че жените все още носят тежестта на грижите за деца и полагането на грижи през целия живот.

„Въпреки че предоставят повече неплатена работа, жените са изправени пред скъпоструващи периоди без платена работа или нископлатена заетост, било то на непълен работен ден или в подценени професии, като всички те са ключови фактори за по-ниски пенсии в бъдеще“, каза той пред Euronews Business. 

Коментари

НОВ КОМЕНТАР

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Световноизвестна британска историчка и тв водещ прави филм за съдбата на цар Самуил
САЩ, Великобритания и Германия водят класацията за най-много Нобелови лауреати към 2026 г.
Гърция въвежда дигитален контрол върху сделките със земеделска продукция
Совалки: Тайна среща на шефа на Пентагона в Израел, подготовка за разговори със Зеленски в Осло
Две български безпилотни системи вече наблюдават Черно море, подготвя се трета
Държавата ще изгради минимум шест полигона за обучение на млади шофьори
„Мениджър“ отличи първите победители в Technovators League
Technovation 2026: AI in Action - агентите с изкуствен интелект вече извършват действия вместо нас
Андре Рийо се завръща в София: още едно голямо музикално преживяване с билети в More.com
Велислава Петрова: Създава се усещане, че търговските кораби са се превърнали в бойно поле
От кариерни контакти до първа среща: LinkedIn се превръща в неочаквана платформа за запознанства
Германия и Франция договориха план за спасяване на европейската автомобилна индустрия
КТ „Подкрепа" предлага данъкът върху ваучерите да бъде осигурителна вноска
Абровски: Земеделските производители от сектор „Черупкови“ са най-пазарно ориентирани
Лукс на колела: 10-те най-скъпи коли, които можете да си купите в България
Китайският външен министър пристигна на официално посещение в България
Разходите на мъжете за ботокс в САЩ изпревариха тези на жeните и достигнаха петгодишен връх
САЩ, Великобритания и Германия водят класацията за най-много Нобелови лауреати към 2026 г.
Цената на петрола сорт Брент се задържа близо до петмесечен връх на фона на напрежението в Близкия изток
Личен брандинг по Доналд Тръмп
12 начина да накарате шефа да ви обикнe
9 начина да се справите с трудния шеф