Защо все повече градове наемат "нощни кметове"

В големите градове по света вече се появяват длъжностни лица "отговорни за нощта". Джес Рея, експерт от Университета на Вирджиния, обяснява как и защо се случва това.

Израснах в малък град в Бразилия и ежедневието ми се определяше от работното време на семейството ми. Баща ми беше работник нощна смяна в продължение на повече от три десетилетия в местна фабрика. Свикнахме с тихите дни и натоварените нощи, но виждахме как животът ни не е в синхрон с този на съседите ни.

След всички тези години очарованието ми от нощта като отделен, обитаем свят се превърна в изследователски проект като стипендиант на Mellon в университета McGill. След това се превърна във възможност да работя с местните власти и общности по политиките за нощния живот.

От юни 2020 г. до ноември 2022 г. бях член на първия Нощен съвет на MTL 24/24 в Монреал, където допринесох за изследване на данни и политики за управление на нощния живот.

Докато се опитвах да разбера нощния живот, възникнаха два основни въпроса: Защо градовете трябва да се управляват след настъпването на нощта? Как могат да го правят отговорно? Това са актуални въпроси, още повече, че над 50 града по света вече са приели нови форми на управление през нощта.

Сложна екосистема

Често, когато хората мислят за нощните часове, се сещат първо за определен набор от стереотипи: страх от тъмното, опасения за безопасността, нарушаване на тишината. Или пък: това е време за партита, незаконни дейности и безразсъдство. Но заедно с това вървят и традиционните представи за нощта: тишина, сън и почивка.

Вложен е много труд, за да се измисли как да се облекчат някои от тези страхове и да се гарантира спокойствието, като например изграждане на инфраструктура за обществено осветление и приемане на правила за спазване на тих режим със специални горещи линии за оплаквания от шум.

Нощният живот на всеки град обаче е много по-сложен.

В моето изследване картографирах хората, дейностите, организациите и общностите, които функционират предимно през нощта, формирайки екосистема на нощния живот.

Някои културни пространства и институции работят през нощта, като музеи, университетски библиотеки и кафенета. Медиите не спират да отразяват света и през нощта, а някои ресторанти и магазини предлагат храна, напитки и цигари 24 часа в денонощието. Ако се случи инцидент през нощта, хората имат нужда от достъп до здравни грижи. Раждането на дете не чака изгрева на слънцето.

Управлението на отпадъците и пътните работи често се извършват след настъпването на тъмнината, за да не пречи на обичайния трафик, и много официални и неофициални работници извършват работата по поддържането на ефективното функциониране на градовете, докато другите хора спят. В много градове по света общественият транспорт се движи до късно или през нощта, а различни общности използват града след настъпването на тъмната част на денонощието, за да се събират, учат и изследват, независимо дали става въпрос за сбирки на Анонимни алкохолици, нощно училище или „вечери на открития микрофон“.

Изучавай и управлявай

За щастие, политиците и учените напоследък се стремят да дадат приоритет на часовете, в които се предполага, че градовете спят.

Амстердам беше първият град, който официално призна нощта като пространство и време, което изисква специално внимание от страна на определени служители, граждани и държавни чиновници.

След повече от 10 години назначаване на неофициални нощни кметове, Амстердам официално институционализира тази длъжност през 2014 г., което постави началото на бюрократична система от съвети, отдели и комисии, посветени на управлението на града след настъпването на нощта.

Може би не е изненадващо, че Ню Йорк - най-големият град в САЩ - беше сред първите, подел този почин и в САЩ.

През септември 2017 г. градът създаде своя Служба за нощен живот с назначаването на Ариел Палиц за нейн основател - еквивалент на нощен кмет или нощен цар. Палиц се оттегля от тази роля в началото на 2023 г. и в момента градът търси нов „кмет на нощния живот“. Тази служба е натоварена с рутинното регулиране на бизнеса след работно време и издаването на лицензи, както и с посрещането на абстрактни предизвикателства като начините, по които джентрификацията води до повишаване на цените на наемите, което застрашава културните и обществените пространства, които работят през нощта.

Впоследствие Вашингтон създаде служба за нощно управление, Бостън наскоро създаде длъжността "нощен цар", а Атланта - специален отдел за нощния живот.

Нощното управление е по-институционализирано в частите на света с по-високи доходи, но експерименти и проучвания съществуват и в страните с по-ниски доходи. През 2022 г. Богота се присъедини към "Мрежата на 24-часовите градове" след публикуването на обширен доклад, поръчан от местното правителство през 2019 г., за да помогне на градските лидери да разберат нощните нужди на колумбийската столица.

Други градове в Латинска Америка, като Сан Луис Потоси в Мексико, имат самоназначили се "посланици на нощта". Кали, третият по големина град в Колумбия, стартира инициатива, която картографира нощните приоритети на жителите му.

В академичните среди също се наблюдава стремеж към по-добро разбиране на нощта. Авторите на манифест за нощта от 2022 г. пишат: "Нощният живот вдъхновява хората, формира общности и пробужда градовете. Вместо да служи за бягство от настоящето, нощният живот ни предоставя прозорец към различни реалности".

Обхващайки дисциплини като география и история, възниква интердисциплинарна област, наречена "нощни изследвания", която обединява учени от различни области, за да разберат по-добре градската нощ от различни гледни точки. Проведени са най-различни изследвания като например за степента на светлинното замърсяване и въздействието му върху хората и дивата природа, как затварянето на нощните клубове на ЛГБТ е отслабило общностите и как нощните заведения и бизнеси стимулират по-високи наеми.

Отговорно въвеждане на технологиите

Тъй като градовете официално прилагат вече и системи за управление на нощното време, една от основните ми тревоги е свързана с възхода на технологиите за наблюдение и използването на големи масиви от данни.

Дори ако технологията все още не е един от основните стълбове на нощното управление, общинските управи вече инвестират в интелигентни технологии, често без да са налице подходящи рамки за защита на правата на човека. Един от най-спорните примери е внедряването на технологии за разпознаване на лица на обществени места, което се случи в градове като Ню Йорк, Рио де Жанейро и Буенос Айрес. Използването на лицево разпознаване по време на музикални фестивали през 2019 г. доведе до кампании за неговата забрана.

Според мен стремежът да се направи нощта по-безопасна не трябва да означава просто повече наблюдение.

Установено е също, че използването на технологии за наблюдение засилва расовата и половата дискриминация, тъй като те често включват пристрастни набори от данни и не отчитат историческите неравенства. Съществува дълга история на нощни регулации и полицейски мерки, които са били непропорционално насочени към малцинствата.

При отговорно и внимателно внедряване обаче някои данни могат да бъдат полезен инструмент за нощно управление. Например отговорното проследяване на движението през нощта може да помогне на градовете да разберат къде може да бъде полезен по-голям брой нощни обществени превози.

Тъй като все повече американски градове приемат механизми за управление на нощния живот, поуките, извлечени от градове като Монреал, са ценни - и могат да помогнат на семейства като моето, които не работят по традиционния график от 9 до 5, да процъфтяват.

Източник: theconversation.com