Зеленски: Отказът на американски пратеници да посетят Киев е „неуважение“

Президентът Володимир Зеленски заяви, че счита посещенията на американските пратеници Стив Уиткоф и Джаред Къшнър в Москва, но не и в Киев, за „неуважение“. Двамата посетиха руската столица в края на миналата година, когато преговорите за прекратяване на огъня с цел край на войната в Украйна набраха скорост, а също и през януари тази година.

Уиткоф, който е бил в Москва осем пъти, се е срещал многократно с Владимир Путин. Нито той, нито Къшнър обаче някога са посещавали Киев официално, съобщава BBC.

„Това е неуважение — да отидеш в Москва, но не и в Киев, това е просто неуважение“, каза Зеленски в интервю за украинска медия.

„Разбирам, че имаме сложна логистика... Ако не искат, можем да се срещнем в други държави“, добави той.

Уиткоф, бивш магнат в недвижимите имоти, е специален пратеник на Доналд Тръмп, а Къшнър е зет на американския президент. По-рано през април Зеленски заяви, че двамата планират посещение в Украйна, но то не се осъществи на фона на войната между САЩ и Израел срещу Иран.

Последната тристранна среща между Русия, САЩ и Украйна се проведе в средата на февруари. По-малко от две седмици по-късно САЩ и Израел започнаха удари срещу Иран и вниманието се измести от прекратяването на войната в Украйна, която продължава вече повече от четири години.

Уиткоф и Къшнър са част от американския екип за преговори, който пътува до Пакистан за разговори за примирие с Иран, а Зеленски призна, че вниманието на САЩ е насочено към Близкия изток.

„Но… във всеки случай за нас е важно да продължим сътрудничеството с американците“, добави той.

Преговорите за прекратяване на огъня набраха скорост през есента на 2025 г., когато стана ясно, че руски и американски представители работят по план за край на войната, който включва няколко условия, неблагоприятни за Киев. Украйна настоя да бъде включена в разговорите и последваха редица срещи и срещи на върха.

До февруари и Москва, и Киев заявиха, че са постигнали съгласие по някои „военни въпроси“, включително местоположението на фронтовата линия и наблюдението на примирието. Други въпроси остават нерешени, включително искането на Украйна Русия да върне украинските деца, депортирани принудително от началото на войната, както и настояването на Москва за „смяна на режима“ в Киев.

Ключовият въпрос остава статутът на източния регион Донбас. Искането на Москва за украинска територия в замяна на край на войната е неприемливо за Киев и нито една от страните не е склонна да отстъпи — оставяйки преговорите в задънена улица.

„Търсим компромис между две напълно противоположни позиции“, заяви през февруари Кирило Буданов, началник на кабинета на Зеленски. „Все още не сме го намерили.“

Войната, започнала с пълномащабната инвазия на Русия в Украйна през 2022 г., е ежедневна реалност за украинците вече повече от четири години. Големи части от източна Украйна са под руски контрол, а войските на Киев и Москва продължават директните сражения по дълга фронтова линия — от Луганск в североизтока до Херсон на юг.

Градове в цяла Украйна редовно са обект на въздушни атаки, като Русия използва стотици дронове и ракети, които убиват цивилни и нанасят щети на инфраструктурата. Само за една нощ миналата седмица Русия изстреля над 700 дрона и ракети на вълни, при което загинаха най-малко 18 души.

Междувременно Украйна засили атаките си срещу руската енергийна инфраструктура с дронове с голям обсег, поразявайки пристанища, фабрики, складове и петролни терминали дълбоко в руска територия.

Според изчисления на Ройтерс поне 20% от износния капацитет на Русия е бил извън строя в началото на април вследствие на тези атаки. Но енергийната криза, предизвикана от войната с Иран, засега носи финансови ползи за Русия чрез увеличени приходи от петрол, въпреки че брутният вътрешен продукт на страната продължава да намалява.