Зеленски поиска още 70 млрд. евро от ЕС за 2027 г.

Европейският съюз се опитва спешно да намери допълнителни 70 милиарда евро за Украйна през следващата година, след като ескалиращите руски атаки срещу страната и нейната икономика направиха съществуващите планове за финансова подкрепа на блока недостатъчни.

В края на двудневната среща на върха миналата седмица лидерите на ЕС чуха директно от украинския президент Володимир Зеленски за мащаба на недостига на средства, предава Euronews.

„Войната ще струва 155 милиарда евро през следващата година. И се нуждаем от поне още 70 милиарда евро от вас: за отбрана, за оръжия и за нашата устойчивост. Това е реалистична сума. И ви моля да намерите тази подкрепа. Тя ще ни помогне да възпрем Русия“, заяви той.

Според Зеленски допълнителните средства ще помогнат на Украйна да увеличи вътрешното производство на модерни дронове, за да спре руското настъпление на бойното поле, да наруши веригите за доставки на Москва и да отслаби военната ѝ машина.

„Наистина се нуждаем от поне още 70 милиарда евро за следващата година“, добави той.

Призивът му намери отклик. Лидерите на ЕС възложиха на Европейската комисия да проучи начини за запълване на недостига, който се оказва значително по-голям от предварително очакваното в Брюксел.

Досега блокът основаваше подкрепата си на заем от 90 милиарда евро, одобрен от лидерите през декември миналата година. Той беше замислен да покрие две трети от финансовите и военните нужди на Украйна за 2026 и 2027 г., а останалата една трета трябваше да бъде осигурена от други съюзници.

Ключовото е, че Европейската комисия изготви схемата на заема с допускането, че войната ще приключи някъде през 2026 г. Вместо това Москва засили офанзивата си, включително с дневни атаки, насочени към допълнително отслабване на и без това крехката украинска икономика.

Киев от седмици предупреждава, че ще се нуждае от допълнителни 32,6 милиарда долара за поддръжка на държавния бюджет и още 45 милиарда долара за въоръжените сили през следващата година. Общата сума достига 78 милиарда долара, или приблизително 70 милиарда евро.

Първоначално Брюксел отказа да коментира тази внушителна цифра. След няколко кръга технически обсъждания обаче институциите приеха оценката и стигнаха до заключението, че средствата трябва да бъдат намерени, ако Украйна иска да продължи военните си усилия.

Тези 70 милиарда евро ще бъдат в допълнение към 45-те милиарда евро, които ЕС вече планира да отпусне по действащия заем, както и към още няколко милиарда евро по други програми.

Изправен пред нарастващата финансова сметка, Брюксел подчертава, че необходимите 70 милиарда евро трябва да бъдат събрани чрез „съвместно усилие“ със съюзници като Великобритания, Норвегия, Канада и Япония.

„Винаги сме казвали, че не можем да направим това сами. Нашите партньори също трябва да поемат своята част от отговорността“, заяви говорител на Европейската комисия.

„Те трябва да обявят конкретни ангажименти и да ги изпълнят. Това е изключително важно.“

Все още не е ясно каква част от необходимите 70 милиарда евро ще осигури ЕС, тъй като предишното разпределение на разходите между съюзниците не се е реализирало според очакванията. Не е ясно и колко бързо Киев ще има нужда от тези средства. Сигурно е обаче, че възможностите за набиране на толкова голяма сума в кратък срок са ограничени.

Допълнителен натиск оказват тежките преговори за следващия дългосрочен бюджет на ЕС, както и предстоящите президентски избори във Франция, където фаворитът Марин льо Пен обещава да прекрати всякаква помощ за Украйна.

Ново общо дългово финансиране

Според дипломати и европейски представители най-вероятният вариант в момента е ЕС да набере нов съвместен дълг на финансовите пазари, както вече прави за заема от 90 милиарда евро. Комисията би могла да увеличи размера на съществуващата кредитна линия и на практика да разшири сегашната схема за финансиране.

Блокът, който се ползва със стабилен кредитен рейтинг ААА, се превърна в търсен емитент на облигации след пандемията от COVID-19, като търсенето на неговите емисии често надвишава предлагането. Бившият италиански премиер и председател на Европейската централна банка Марио Драги също призова за мащабно общо финансиране чрез заеми.

Финансовата обстановка обаче рязко се е влошила от декември насам. Разходите по заемите се увеличиха по целия свят заради скока на цените на петрола, нарастващия публичен дълг и силното търсене на инвестиции в изкуствен интелект. Особено тежко засегнати са европейските държави с висока задлъжнялост. Белгия вече заема средства при лихвени нива, сравними с тези на Гърция, а Франция плаща по-висока цена за финансиране от Италия.

Това прави идеята за нов дълг политически чувствителна и трудна за защита, тъй като би увеличила и без това нарастващите разходи за лихви. Доходността по 10-годишните облигации на ЕС е нараснала от 2,8% през януари до 3,44% през септември. Въпреки това Европейската комисия подчертава, че съюзът остава изключително конкурентоспособен емитент на дълг.

Ако общото заемане стане основният вариант, няколко държави вероятно ще останат извън схемата.

Унгария, Словакия и Чехия вече са освободени от участие в заема от 90 милиарда евро. На срещата миналата седмица словашкият премиер Роберт Фицо заяви, че със своя унгарски колега Петер Мадяр са се договорили тази политика да бъде запазена.

„Ако другите държави искат да предоставят заем на Украйна, могат да го направят, но поне две страни в момента ясно заявяват, че няма да участват в този финансов механизъм“, каза Фицо. „Ние проявяваме солидарност по други начини.“

Сред страните, които може да останат извън новата финансова схема, се споменава и България. Това се свързва с резервираната позиция на премиера Румен Радев по отношение на военната помощ за Украйна и призивите му за търсене на дипломатическо решение на войната.

Руски активи като алтернатива

През последните седмици няколко държави върнаха в дневния ред алтернативна идея за осигуряване на дългосрочна финансова подкрепа за Украйна: използването на замразените активи на Руската централна банка, които възлизат на около 210 милиарда евро на територията на ЕС.

Швеция, Нидерландия, Испания и Полша подновиха дебата през август, а впоследствие подкрепа изразиха и северните държави, балтийските страни, Германия и Ирландия.

Това са същите държави, които миналата година най-силно настояваха тези активи да бъдат използвани за осигуряване на безлихвен кредит за Украйна. В повечето случаи те са и сред най-големите двустранни донори на Киев и разглеждат активите като начин за по-справедливо разпределение на тежестта.

Проектът обаче се провали заради твърдата съпротива на Белгия, която държи около 185 милиарда евро от тези средства в базирания в Брюксел депозитар Euroclear.

Белгийският премиер Барт де Вевер предупреди, че използването на активите би било равносилно на конфискация и може да има катастрофални последици за страната. Той настоя за пълно споделяне на рисковете и неограничени гаранции срещу всички възможни финансови задължения.

Останалите лидери не пожелаха да поемат риска да спасяват белгийската банкова система и в последния момент предпочетоха варианта със съвместен дълг, който доведе до създаването на заема от 90 милиарда евро.

Въпреки неуспеха, поддръжниците на използването на руските активи не са се отказали от идеята. Украйна продължава последователно да настоява темата да бъде обсъждана. Зеленски предупреди, че ако Европа не използва средствата, Русия ще се опита да си ги върне.

„Основният приоритет е Русия да няма възможност по-късно да влияе върху дискусията за тези активи, защото знаем много добре, че тя иска да си ги върне“, каза Зеленски. „Това е една от целите на Русия.“

Въпреки това Барт де Вевер остава твърдо против. По време на срещата той лично е заявил пред останалите лидери, че възраженията му остават непроменени. Според него средствата трябва да останат замразени до края на войната, за да се предотврати външна намеса от страна на Москва или Вашингтон.

Посланието е било ясно разбрано. Според дипломати и представители, напуснали срещата, руските активи имат малки шансове да бъдат използвани в близко бъдеще. Неуспехът на миналогодишното предложение все още тежи в съзнанието на лидерите. Франция и Италия, чиято подкрепа би била решаваща, продължават да се смятат за резервирани към тази идея.

Позицията на Белгия е дори още по-твърда. Страната се противопоставя не само на използването на самите активи, но и на прехвърлянето им от Euroclear към специален попечителски механизъм, собственост на ЕС, който някои разглеждат като правна възможност за преодоляване на задънената улица.

„Темата ще се връща отново и отново. В крайна сметка може да бъде намерено решение. Но не мисля, че това ще стане в краткосрочен план, този или следващия месец“, заяви посланикът на ЕС в Украйна Катарина Матернова пред Euronews.

„Докато активите остават замразени, намират се в Европа и са под европейска юрисдикция, европейските лидери със сигурност ще продължат да ги обсъждат и в бъдеще. Смятам, че това ще се случи, но не и в краткосрочен план.“