Зеленски рискува разрив с Тръмп на фона на нарастващия натиск върху Украйна преди междинните избори в САЩ

Украинският президент Володимир Зеленски се озовава в конфликтна ситуация с американския президент Доналд Тръмп, който все повече разглежда битката на Киев срещу Русия главно през призмата на цените на енергията с оглед на междинните избори в САЩ, пише Bloomberg.

Тръмп изненада Зеленски с обявяването на „енергийно примирие“ между Русия и Украйна, докато американският лидер настоява Киев да спре да бомбардира руски петролни рафинерии и защитава спорна сделка с Владимир Путин относно износа на дизел.

След като Тръмп публикува информация за примирието в социалните мрежи, Зеленски заяви, че е готов да го приеме, но само ако и Русия направи същото – позиция, която той отдавна поддържа, като същевременно даде ясно да се разбере, че има сериозни съмнения относно подобна перспектива.

„Украйна подкрепя примирието и е важно и Русия да го подкрепи“, написа Зеленски в социалните мрежи, като добави, че „очаква подробности“ от САЩ относно сделката.

Но докато Украйна продължава да отговаря на руската инвазия със собствени атаки срещу рафинерии, Зеленски все повече рискува да си навлече гнева на Тръмп. Това крие опасност за Киев, тъй като страната все още разчита на закупуване на американско оръжие, финансирано от други съюзници в НАТО, както и на споделяне на разузнавателна информация от Вашингтон. Украйна изпитва и сериозен недостиг на средства в навечерието на петата зима от началото на войната.

Ден преди да обяви примирието Тръмп остро разкритикува Зеленски, като намекна, че той трябва да обмисли оттеглянето си от поста президент на Украйна. В петък, след като Тръмп постигна сделката с Путин за износа на дизел, украинските преговарящи са прекратили преждевременно разговорите си с американски представители в Маями, според запознати лица, пожелали анонимност.

По време на срещата американските преговарящи, водени от зетя на Тръмп Джаред Къшнър и специалния пратеник Стив Уиткоф, са заявили пред украинските представители, че САЩ са силен партньор, осигуряващ боеприпаси и разузнавателна информация, и затова Украйна не трябва да предприема действия, които вредят на американските потребители, като например удари по рафинерии, твърди един от източниците.  Това е било възприето като завоалирана заплаха от страна на САЩ за спиране на разузнавателната информация за Киев, посочиха няколко от запознатите лица. Присъстващите на срещата европейски представители не са получили предварително уведомление от САЩ относно предстоящата сделка за дизелово гориво с Москва, твърди един от запознатите със случая източници.

В навечерието на междинните избори в САЩ през ноември администрацията на Тръмп трескаво търси начини да понижи рязко нарасналите цени на горивата, които увеличиха разходите на земеделските производители и превозвачите. Сделката с Русия, която би осигурила руски дизел за световните пазари, обаче крие риск от геополитическа реакция, без същевременно да увеличи предлагането в степен, достатъчна за осезаемо понижаване на цените.

Инициативата предизвика и сериозно недоволство сред представителите и на двете партии в САЩ. Седем американски сенатори – четирима републиканци и трима демократи – излязоха с изявление, в което посочват, че Конгресът е забранил вноса на руски енергийни ресурси още през 2022 г. и че въпросната сделка е незаконна.

След години на опустошителни руски въздушни удари Украйна разработи все по-ефективна стратегия за поразяване на уязвими сектори от икономиката на Кремъл чрез дронове с голям обсег, опитвайки се да подкопае способността на Путин да финансира войната.

Атаките принудиха Кремъл да плаща огромни субсидии на петролните компании, за да осигури горива за вътрешния пазар, и да наложи забрана върху износа на дизел – ход, който сега повдига въпроси и относно способността на Москва да изпълни сделката си с Тръмп. В събота Русия частично отмени забраната за износ на дизел, позволявайки на 500 000 тона гориво да достигнат до международните пазари.

Отношенията между президента на САЩ и Зеленски преминават през периоди на напрежение и затишие, откакто Тръмп се завърна в Белия дом с обещанието бързо да сложи край на войната в Украйна. Миналата година двамата лидери влязоха в остър спор в Овалния кабинет по време на необичаен публичен конфликт, породен от разминаващите им се виждания за войната. Това доведе до временно спиране на военната помощ и обмена на разузнавателна информация от страна на Вашингтон. Разривът обаче се оказа краткотраен и сътрудничеството между САЩ и Украйна бе възобновено.

Този път словесните атаки на Тръмп може да направят ситуацията по-опасна за Киев в политически план, смята Фиона Хил, която е била главен съветник по въпросите на Русия в Съвета за национална сигурност на САЩ по време на първия мандат на Тръмп, а понастоящем е старши сътрудник в института Brookings.

„Ако той започне активно да се намесва в украинската политика и по този начин на практика се занимава с политическа подривна дейност, би могъл да нанесе много по-големи щети“, коментира тя. Макар че украинският лидер вече е демонстрирал способност да се противопостави на Тръмп и да понесе преките последици, нов сблъсък би могъл да се окаже по-опасен сега, когато страната му навлиза в петата си военна зима.

Украйна изпитва хроничен недостиг на американски ракети прехващачи за системите за противовъздушна отбрана Patriot – единственото ефективно средство за поразяване на балистични ракети. Въоръжените сили на страната остават зависими от други американски оръжия и разузнавателна информация, дори докато европейските съюзници поемат голяма част от разходите за военна помощ.

Възможно е САЩ да спрат да споделят част от разузнавателната информация в реално време, на която Украйна разчита за ударите по петролни рафинерии, заяви Дженифър Кавана, старши сътрудник и директор по военен анализ в мозъчния тръст Defense Priorities във Вашингтон.

Вероятността САЩ да прекъснат достъпа на Украйна до сателитния интернет „Starlink“ – ключов източник на военна комуникация, е доста малка, отбеляза тя. Ако обаче САЩ спрат да продават оръжия чрез програмата на НАТО за приоритетни нужди на Украйна (Prioritised Ukraine Requirements List), последиците биха могли да бъдат по-сериозни, тъй като Европа не разполага с капацитет да компенсира тези доставки.

Междувременно Русия не показва признаци на смекчаване на атаките си срещу Украйна.

Само през миналата седмица Москва е използвала срещу Украйна около 1450 управляеми авиационни бомби, 75 ракети от различни типове и над 1640 ударни дрона (около 60% от които с реактивни двигатели), съобщи Зеленски в социалната мрежа X в неделя. Украйна води преговори с европейски партньори за допълнителни системи за противовъздушна отбрана и боеприпаси за бойната авиация, за да противодейства на по-бързите дронове с реактивни двигатели, добави той.

Военният натиск е съпътстван от назряващи финансови предизвикателства. Руските атаки са нарушили износа през Черно море, застрашавайки важен източник на приходи, докато според оценки на Международния валутен фонд (МВФ) през 2027 г. Украйна ще бъде изправена пред недостиг на финансиране в размер на над 30 милиарда долара.

През тази седмица украинският парламент трябва да разгледа мащабен законодателен пакет, чието спешно приемане е необходимо на Киев, за да си осигури допълнително финансиране от Европейския съюз и МВФ. Мерките включват затваряне на вратички в данъчното законодателство и засилен контрол върху политически значимите лица – предложения, които не се ползват с одобрението нито на широката общественост, нито на елитите.

Междувременно руски официални лица все още не възлагат големи надежди, че Тръмп би могъл скоро да постигне споразумение за прекратяване на войната при условия, изгодни за Путин, твърдят източници, близки до Кремъл. Москва също така е била изненадана от остротата на критиките, отправени от американския президент към Зеленски, посочват други източници, близки до Кремъл.

Грубото отношение на Тръмп към Зеленски няма да помогне, освен ако САЩ не преустановят споделянето на разузнавателна информация и продажбите на оръжие за Украйна, смята един от тях.