Разрешиха разсекретяването на съветските архиви

Разрешиха разсекретяването на съветските архиви

Разрешиха разсекретяването на съветските архиви

Конституционният съд на Руската федерация (КС) постанови, че архивите с държавни тайни, засекретени преди повече от 30 години, вече може да бъдат разкрити. Това бе съобщено в съдебното решение по жалбата на историка и зам.-председател на центъра „Мемориал” Никита Петров, което бе обнародвано днес, 14 януари.

През пролетта миналата година Петров се обърнал към КС, след като Федералната служба за сигурност (ФСБ) му отказа достъп до три указа на Министерството на държавната безопасност на СССР. Историкът искал да се запознае с документите заради научно изследване върху дейността на службата, упълномощена от НКВД-МГБ в Германия между 1945 и 1953 г.

Ученият оспорил отказа в Московския съд и Върховния съд на РФ на базата на закона за държавната тайна, алинея 13, според която срокът на засекретяване не бива да превишава 30 години и може да бъде продължен само в изключителни случаи. С документ за такава извънредност министерството не разполагало. 

Първоначалната позиция на съда бе, че крайният срок не важи за архивите, засекретени преди 21 септември 1993 г. – датата на встъпване в сила на Закона за държавната тайна. Фактически това означаваше, че разсекретяването на документи от този период ще започне най-рано през 2023 г., а за документите от СССР и от първите три години след перестройката изобщо няма краен срок за разсекретяване, пише в. „Комерсант”. Този подход правеше недостъпно за изследователите огромното количество секретни материали от съветския период.

След повторното обжалване на Петров обаче съдът определи, че 30-годишният срок за засекретяване подлежи на приложение по отношение на сведенията, определени като държавна тайна „както преди, така и след встъпването в сила” на закона за държавната тайна, приет на 21 септември 1993 г. Така по-старите архиви, блокирани досега от законовите неясноти, ще могат да бъдат използвани за научни цели.

„Досега излизаше, че всички тези документи могат да останат вечно засекретени, докато самото ведомство не реши да ги разсекрети”, уточни Петров. „Сега решението на КС ще ни помогне да получаваме разсекретяването на обществено значими документи. Досега не всички съблюдаваха максималния срок за секретност. Сега вече ще можем да им противопоставим позицията на КС”, удовлетворен е ученият. „Нашите пазители на тайни може да измислят и още поводи, за да оставят всичко под ключ. Но днес арсеналът им намаля.”

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ