Америка – култура на стреса

Броят на американците извън работната сила достигна 90 милиона. Каква е причината?

Лесно е да се заключи, че тя се състои в цялостните усилия на страната да позволи на хората да нямат работа, смята Чарлз Хю Смит – автор на книги и икономически анализатор, който коментира темата в Business Insider. Той обаче посочва, че проблемът се корени и в нещо друго: влиянието на стреса.

Америка е култура на стреса, казва наблюдателят. Където и да се огледа средностатистическият пълнолетен американец, той вижда ужасен трафик по улиците. Хора, които бързат. Спешност и неотложност. Иска му се да крещи от отчаяние, заради натиска да си плаща сметките и да получава пари всеки месец. Да покрива наема/вноската за ипотеката, скъпото образование на близки, своето собствено или това на децата си. Ами цената на бензина? Газта? Ежедневните домакински необходимости? Ами застраховката? Почивката? Сметката за кабелната телевизия? Поскъпването на храната? И т.н. И т.н. Всичко това е допълнено от естествените за всички хора семейни проблеми, разводи, престъпността, заплахата на наркотиците, липсата на религиозна вяра и упование, изневерите, сравнението със семейство Джоунс...

Хората в САЩ имат твърде високи очаквания за това какво трябва да притежават в живота си, смята коментаторът. Те се стресират прекалено, заради всичко това. Какви са последствията? Разгръща се култура на наркотиците, в която не малко хора си мислят, че едно хапче ще разреши проблемите им. Мнозина започват просто да искат да се изключат от цялата тази система на капитализма, достигнали точката на пренасищане от нея. Решават, че по-малкото работа и премахването на стремежа към израстване в служебната йерархия и гоненето на професионални титли ще направят живота им по-простичък и щастлив. Приемат че могат да живеят и с по-малко и напускат работа. За да запазят разума си.

В същото време, въпреки че хиляди се оттеглят от работната сила, малцина в САЩ биха си признали публично, че се чувстват твърде слаби, за да се справят със стреса. Все повече се надига жажда за духовното, след като хората осъзнават, че неуморното преследване в духа на материализма ги натоварва с вътрешна тревожност и стрес. Този въпрос трябва да е повдигнат в общонационална дискусия, смята авторът.