Завещанията на Желязната лейди

Светът ще запомни бившия премиер на Великобритания баронеса Маргарет Тачър от Кестевен като един от най-великите политици. Между 1979 и 1990 година тя оглавява Обединеното кралство и в нетипичната роля на жена държавник постига успехи, с които далеч задминава предшествениците си на поста.

Пътят на Маргарет Тачър от магазина за хранителни стоки на баща й до Даунинг Стрийт 10 трудно може да открие паралел в друга житейска история. Предшественикът й на премиерския пост в Обединеното кралство Тед Хийт също е бил със скромен произход. Личното упорство, неуморният труд и желанието да се преследва политическа кариера на Тачър обаче са безпрецедентни за времето си.

След като печели стипендия в Оксфорд, където учи химия, Маргарет Робъртс постепенно е очарована от политиката. Част от вдъхновението й се дължи на баща й Алфред Робъртс, който е работил като общински съветник в родния й Грантъм през 1945 г. По време на студентския си живот Маргарет твърдо решава някой ден да се кандидатира за министър-председател от името на британските консерватори.

Първите й два опита да си осигури място в политиката са в Дартфорд през 1950 и 1951 г. Тогава тя е най-младата жена кандидат сред консерваторите в града. И двата й опита са неуспешни. Въпреки това с тях привлича медийното внимание и изгражда репутация на „смел борец за светлото бъдеще“.

В Дартфорд Маргарет се запознава със съпруга си Денис Тачър, който по това време съживява семеен бизнес с химикали. Женят се през 1951 г., когато тя е на 26, а той на 36 години. Две години по-късно тя ражда близнаците им Каръл и Марк.

Майчинството не й позволява да се кандидатира в изборите през 1955 г. В следващия вот през 1959 г. обаче тя се завръща на политическата сцена. Тогава я избират като кандидат на консерваторите във Финчли. Лесно печели изборите през 1959 г. и заема мястото си в Камарата на общините. Първата й реч е в подкрепа на проектозакон, който постановява заседанията на местните съвети да са публични. Запазва мястото си в британския парламент до пенсионирането си през 1992 г.

Щом попада в Камарата, скоро впечатлява с отдадеността си към партийните каузи и с демонстрацията на грижа и внимание към детайла. Във време, когато жените в политиката били дори по-голямо малцинство, думите и делата й се отличавали изключително. През 1962 г. усилията й се възнаграждават от Харълд Макмилън, който я прави Секретар на Министерството на образованието и науката. От тук тръгва пътя й към върха.

Тачър оглавява Великобритания като министър-председател през 1979 г. и управлява страната до 1983 г. - цели 11 години, което е най-дългият период без прекъсване от началото на 19 век. Тя е първата жена, премиер в Европа.

Историята ще помни Маргарет Тачър с твърдата й воля на политик, решителността, че пред жената няма бариери и изключителната й емоционална интелигентност. Прозвището й Желязната лейди тръгва от съветската пропагандна преса след нейни речи, в които критикува имперските амбиции на СССР. 

На 19 януари 1976 тя произнася реч в Кенсингтън, заради която си спечелва ненавистта на съветската пропагнда машина от онези времена. В нея Тачър посочва:

"Руснаците имат за цел световното господство и бързо усвояват начините да се превърнат в най-силната империя, която светът някога е виждал. Хората в Съветското Политбюро не се тревожат за упадъка и потока на общественото мнение. Те слагат оръжията преди маслото, докато ние слагаме почти всичко преди оръжията."

В отговор московският военен вестник “Красная звезда” я нарича “Желязната лейди “ - прозвище, разпространено в целия свят чрез Радио Москва.

Тачър обаче приема този етикет със задоволство и скоро той става символ на нейната решителност и непоколебимост като държавен и световен лидер.

Политическата и икономическата философия на Тачър набляга на свободните пазари и предприемачеството. Водената от нея последователна политика на приватизация става синоним на "тачеризма" и печели популярност в целия свят.

Оцелява по чудо в бомбен атентат срещу нея през октомври 1984 г. в Брайтън, организиран от Временната Ирландска републиканска армия.

През 1987 г. става първият министър-председател, който печели три пъти поредизбори във Великобритания от времето на лорд Ливерпул, управлявал от 1812 до 1827 г.

Тачър е един от най-твърдите противници на Европейския валутен съюз.

Пада от власт през 1990 г. вследствие на многомилионен бунт в страната, заради данъчни политики, въведени и подкрепяни от нея. През 1992 г. за големите й заслуги към Великобритания Короната й дава титлата баронеса.

Сред най-известните цитати на Желязната лейди са следните:

„90 процента от нашите грижи се отнасят до това, което никога няма да се случи.“

Аз не порицавам министрите си, че говорят твърде много, ако вършат това, което аз им говоря.“

„Замислете се за някой ден, от който сте наистина доволни в края. Това няма да е ден, през който сте се шляли, без да вършите нищо. Това ще е ден, през който сте имали страшно много неща за вършене и сте ги свършили всичките!“

„Всички мъже са слаби, а най-слаби от всички са джентълмените.“

„Всяка жена, разбираща проблемите, възникващи при управлението на дома, може да разбере проблемите, възникващи при управлението на страната.“

„Да бъдеш властен е като да си дама. Ако трябва да казваш на хората, че си такъв, значи не си.“

„Да носиш сърцето си на ръкава не е добра идея; трябва да го носиш вътре, където то функционира най-добре.“

„Да стоиш по средата на пътя е много опасно; удря те трафикът и от двете страни.“

„Европа никога няма да бъде като Америка. Европа е продукт на историята. Америка е продукт на философията.“

„Жените умеят много по-добре от мъжете да казват „не!“

"Маркс и Спенсър" победиха Маркс и Енгелс.“

„Може да се наложи да водиш битката повече от веднъж, за да победиш.“

„Моята задача е да спра Британия да стане червена.“

„Не е задължително да сте съгласни със събеседника, за да намерите общ език с него.“ — за разговорите й с Горбачов.

„Не виждам тук никакво общество. Виждам само индивиди и студенти по социология.“

„Не казваме умишлено лъжи, просто понякога се налага да сме уклончиви.“

„Ние сме общество, където хората са свободни да правят избор, да правят грешки, да бъдат щедри и състрадателни. Това имаме предвид под морално общество, не такова където държавата е отговорна за всичко и никой не е отговорен за държавата.“

„Пенитата не падат от небето, те трябва да са били заработени някъде по света.“

„Петелът може и добре да кукурига, но все пак кокошката снася яйцата.“

„Стопанството е метода; целта е да променим душата.“

„Свят без ядрени оръжия ще бъде по-нестабилен и по-опасен за всички ни.“

„Ще остана, докато се изморя. А докато Британия се нуждае от мен, аз никога няма да се изморя.“

„Социалните придобивки, разпределяни с незначително или без никакво съобразяване с положените усилия, поощряваха беззаконието, улесняваха разпадането на семейството и заместваха осъзнатия полезен труд и самоупование с порочно подстрекаване към безделие и мошеничество.“

Източник: Уикицитат