"Казвам се Ангела Меркел!"

Тя бе смятана за типа политик, от който нищо няма да излезе: безлична физиономия, прическа, ценена единствено от карикатуристите, мизерен гардероб... Ала Ангела Меркел опроверга скептиците, пише „Дойче веле”.

Може би никога след 1945 г. един германски политик не е бил така подценяван, както бе подценявана пасторската дъщеря от източногерманската провинция. Сред малцината, които могат да преценят това най-добре, е Жаклин Бойсен, авторка на биография за Меркел, писана още преди издигането й до върха:

„Меркел не е идеолог. Тя предпочита да взима решения на базата на цифри, данни и факти, което невинаги допада на нейната партия. Тя извърши промяна на курса във всички възможни политически полета, само защото така повеляваше разумът, пренебрегвайки всякакви идеологически или програмни съображения", казва Бойсен.

Но това не навреди на Меркел. Напротив: „Момичето на Кол", както дълго я наричаха, междувременно се емапципира и вече носи прозвището „Мамчето".

Шеметната кариера на „момичето"

Ангела Меркел израства в ГДР като дъщеря на протестантски пастор. Тя е добра ученичка, а след това добра студентка, която завършва физика в Лайпциг. Още тогава Ангела Доротея Каснер, както е рожденото й име, се омъжва за състудента си Улрих Меркел. Бракът много скоро се проваля, името обаче остава. Меркел не е опозиционерка, още по-малко дисидентка, както отбелязва биографката й Жаклин Бойсен. Самата Меркел казва, че детството й е преминало непомрачено от нищо.

Меркел влиза късно в политиката - на 35 години е, когато става заместник-говорител на последния премиер на ГДР Лотар де Мезиер. Малко след това тя се присъединява към Християндемократическия съюз (ХДС), а в края на 1990 г. става за пръв път депутат в Бундестага. Няколко седмици по-късно, през януари 1991, за всеобща изненада канцлерът Хелмут Кол я прави министър по въпросите на жените и младежта. По онова време в политически Бон се носи слухът, че Меркел е получила този пост, само защото е млада, защото е жена и идва от Източна Германия. През 1994 г. Кол я издига на следващото стъпало от кариерата й - министър на околната среда и реакторната сигурност. Така „момичето на Кол" навлиза решително в западния, доминиран изключително от мъже политически естаблишмънт.

Големият й шанс

Всички казват, че Меркел притежава умението да изслушва. Другата характерна черта на системата „Меркел" е, че умее много бързо да разпознае проблема, но реагира много бавно. Тя признава, че не обича спонтанните решения. Току-що подалият оставка президент Кристиян Вулф беше описал ръководния стил на Меркел като способността „да ръководиш стадото от ариегарда".

През 1998 г. идва големият й шанс. Кол губи изборите, ХДС е в шоково състояние. Не и Меркел, която съзира възможността да се закрепи в ерата след Кол. Волфганг Шойбле, новият партиен председател, я назначава за генерален секретар на ХДС. През следващата година избухва скандалът с незаконните партийни дарения и Кол и Шойбле се оказват във фокуса на разследването.

Поради източногерманската си биография Меркел е неопетнена и става кризисен водач. Нещо повече: тя поема инициативата и оглавява моралния срив на канцлера Кол в партията. В статия за „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" тя пише, че манипулациите, за които Кол признава са нанесли голяма вреда на ХДС. Това е окончателното късане на връзката с нейния ментор и същевременно, окончателното й еманципиране в партията.

Живот на върха

През 2000 г. Меркел е избрана за нов председател на ХДС. Партията, която осъществи обединението на Германия, е в опозиция, дълбоко дискредитирана поради разкритията за „черните каси". С усърдие и оптимизъм Меркел се налага като новата надежда на консерваторите. Тя преодоля съпротивата на своите конкуренти и през 2005 стана първата жена канцлер на Германия. Властта й допада, както сама обяснява: „Подготвяне на решенията, определяне на насоката - това е възможно, когато човек е канцлер. Тази позиция позволява на титуляра да превърне в действителност много от онова, в което е убеден."

От 12 години насам Ангела Меркел оглавява ХДС, от 7 години е правителствен ръководител. Тя неутрализира абсолютно всички свои вътрешнопартийни съперници, които бяха без изключение само мъже. Как й се удава това? Ето мнението на Жаклин Бойсен: „Тя мести фигурите по шахматната дъска така, че никой да не може да застраши позициите й. Всъщност, така действат всички политици, разполагащи с власт. Учудващото е само, че тя е жена."