Как убийството на Кенеди промени телевизията завинаги

Как убийството на Кенеди промени телевизията завинаги

Как убийството на Кенеди промени телевизията завинаги

Преди 50 години завършва първият в историята на телевизията новинарски маратон – американските телекомпании няколко дни подред продължават преките си излъчвания, свързани с убийството на президента Джон Кенеди на 22. ноември 1963 г. 35-ият президент на САЩ често е наричан продукт на американската телевизия, но фигурата му оказва не по-малко влияние върху медиата, отколкото тя върху образа му. Именно през ноември 1963 г. американските телевизионери, които са реално пионери в своята професия, се научиха да разказват за извънредни събития в ефир на живо, а Америка се превръща в телевизионна нация.

В Музея на журналистиката Newseum във Вашингтон се съхранява телеграма, изпратена от репортера Мериман Смит до United Press International на 22. ноември 1963 г. Тя гласи: „Три изстрела срещу кортежа на президента Кенеди в центъра на Далас”. Мериман Смит става първият журналист, разказал на света за случилото се, макар и още да не знаел какво точно се е случило. Той предава съобщението от телефон край улицата, по която преминава кортежът на Кенеди. Налага му се да заплати за сензацията с няколко синини – за същия телефон се бори и кореспондент на Associated Press.

Белият дом официално обявява смъртта на Джон Кенеди от огнестрелни рани час след обаждането на Смит. Америка обаче разбира за трагедията още по-рано, когато водещият на телевизия CBS Уолтър Кронкайт обявява на живо в ефир: „Току-що получихме съобщение от кореспондента ни Дан Ратър в Далас. Той получи потвърждение, че президентът Кенеди е мъртъв.” В историята на печатната и фотожурналистиката убийството на Кенеди е отбелязано с няколко награди „Пулицър” – една от тях е присъдена на Мериман Смит от UPI. Истински значимо обаче това събитие става за американската телевизия, защото я превръща в главната медиа на страната.

В началото на 60-те години на миналия век основен източник на новини за американците са печатните медии. Телевизията обаче бързо печели позиции – през 1960 г. телевизионни апарати имат вече почти 47 млн. домакинства в САЩ. През 1958 г. те са едва 10 млн. Влиянието на телевизията расте едновременно с кариерата на младия политик Джон Кенеди. През 1960 г. около 70 от 180-те милиона американци следят кандидат-президентските дебати между Кенеди и републиканския кандидат Ричард Никсън. Телевизията разказвала на американците не само за професионалния, но и за семейния живот на политика. Според израза на сп. TV Guide, младият и привлекателен Кенеди „е продукт на телевизията – повече от всяка друга публична личност в историята”. Телевизията предава и инаугурационната му реч и – за първи път в историята на САЩ – пресконференциите на президента. Отново телевизията съобщава – пак за пъри път в историята – и за гибелта на държавния глава.

Когато първите съобщения за атентата в Далас започват да пристигат, телекомпанията CBS излъчвала сапунения сериал As the World Turns. Ръководителите на канала решават да го спрат, за да съобщят за случилото се. Тъй като обаче технологиите не позволявали веднага да се включи новинарското студио, дикторът Уолтър Кронкайт просто изчита първите съобщения, докато на екрана стои логото на CBS News Bulletin. Две от другите големи американски телекомпании – NBC и ABC – също прекъснали програмите си заради извънредната новина.

15-20 минути след покушението CBS и NBC пускат на живо своите водещи, които изчитат последните сводки на новинарските агенции. Тогава CBS мести Кронкайт от обичайното студио, прилично на уютна гостна, в нюзрума. Оттогава този подход става обичайна практика за новинарските емисии.

Половин час по-късно започват да идват съобщения, че президентът е починал в даласка болница. В началото те са непотвърдени, а после и официални. Уолтър Кронкайт, който остава в паметта на американците като водещият, съобщил за смъртта на Кенеди с най-голямо мъжество, разказа 40 години по-късно: „Когато накрая ти се наложи да съобщиш, че всичко е потвърдено, че президентът е мъртъв... ситуацията е тежка и трябва да се кажат тежки думи. И не е лесно да ги намериш.”

От момента на потвърждаването на смъртта на Кенеди започва периодът, влязъл в американската история като „Четирите дни”. От петък до понеделник, когато президентът е погребан, много телевизионни канали се отказват от забавните програми, а CBS, NBC и ABC започват непрекъснати предавания в пряк ефир. Показват се реакции на хората, съболезнования от цял свят, церемонии по сбогуването. Телевизията се старае не само да отдаде последни почести на загиналия, но и да запознае гражданите с новия им лидер – досегашния вицепрезидент Линдън Джонсън.

От екрана американците научават и за ареста на заподозрения в убийството – Лий Харви Осуалд, бивш морски пехотинец. Отвеждането му в затвора на 24. ноември е причина кореспондентът Том Петит да се свърже с редакцията на NBC и да поиска да го пуснат на живо. Той се намира в полицейското управление на Далас, откъдето трябва да преведат Осуалд. Това е още един от новите трикове, които журналистите научават по време на Четирите дни – да водят предаване от мястото на събитието, без да обръщат внимание на огромното тегло и размери на камерите. Петит обаче не успява да покаже на зрителите изпращането на Осуалд в затвора – секунди, след като излиза пред журналистите, Осуалд е застрелян от собственика на местен нощен клуб Джак Руби. Това се случва на живо в ефира на NBC и допълнително шокира потресените американци. Часове по-късно CBS показва събитието на забавен каданс с повторения и стопкадри – технологично нововъведение, което индустрията едва започва да усвоява.

Работата на журналистите от CBS, ABC и NBC в дните след смъртта на Кенеди става еталон за новинарите за десетилетия напред. Това събитие става мигът, в който телевизията влиза в зрялата си възраст. То показва, че тази медиа е способна на много в екстремни условия, когато цялата страна е прикована към екраните в очакване на нова информация. Мащабите на този тв маратон са надминати само още веднъж в историята – на 11. септември 2001 г. И въпреки че новите медии като интернет започват да изтласкват телевизията на заден план, е трудно да си представим, че друг канал може да обедини по същия начин около себе си цял един народ.

Лента.ру

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ