Ким Чен Ун не е луд

Март донесе поредица от това, което експертите обичат да наричат "провокации" от Северна Корея. Като погледнем по-отблизо, Пхенян обаче предпочита силните думи пред реалните военни действия.

И докато интересът на Ким Чен Ун към ядрените и ракетни мощности остава тревожен, зачестилите демонстрации на желязна воля биха могли да са сигнал за нервност, а не за сила.

В опасност ли е режимът тогава?

Първият рунд тупане по гърдите започна, след като Съветът за сигурност на ООН излезе с нова резолюция за санкции след пускането на сателит от КНДР през декември и след третия ядрен опит на страната през февруари. Главнокомандващите на Корейската народна армия, външното министерство на страната и партийният орган, занимаващ се с отношенията между Юга и Севера започнаха да бълват публични изявления в опит да разлюлеят институциите, поддържащи примирието - горещите линии и военната мисия на КНДР, разположена в Панмуджом.

В крайна сметка Северна Корея "се изтегли" от примирието - но тя го е правила и преди и не е съвсем ясно какво означават последните й изявления. Примирието не е мирен договор, а просто договорка за ненападение. То е стабилно, но не заради устните договорки, а заради ядрените аргументи и на двете страни.

Нещо промени ли се на практика в резултат от "новото изтегляне"? Като че ли не.

Не по-малко злощастно бе решението на Северна Корея да се изтегли от редица съглашения с Юга, като например това за изчистване на полуострова от ядрен арсенал. Страстта на Пхенян към ядреното оръжие обаче презря това и други подобни на него договорки още преди официалното съобщение.

Шумните заплахи на КНДР нямаха почти никакъв ефект върху дебата на ООН. Даже ефектът им бе обратен на замисления. Въпреки че резолюцията на Организацията бе описана като резултат от някакво тайно съглашение между САЩ и Южна Корея, Китай също подписа и резолюцията бе приета единодушно.

Тя отваря вратата към по-сериозни финансови санкции срещу КНДР. Има и надежда, че Пекин ще съдейства в затягането на икономическите взаимодействия със страната.

Следващият рунд силни думи започна, след като КНДР, САЩ и Южна Корея навлязоха в годишния си цикъл на военни тренировки. Тези периоди винаги са натегнати, тъй като Пхенян гледа на упражненията като на провокация.

С мобилизацията на страната севернокорейската преса се напълни със снимки на Ким Чен Ун, водещ войските си на тренировки. Много от изображенията като че ли са обработени с фотошоп за засилване на ефекта.

В резултат на тези упражнения започна нещо, което можем да наречем "ритуализирано нарастване на напрежението".

КНДР обаче може би направи една голяма грешка с изявлението, че може да нанесе превантивен ядрен удар. Да обявиш решение за нещо превантивно е опасно, защото дори малките тактически жестове могат да се интерпретират погрешно. Не е нужно да казваме, че такива изказвания трябва да се вземат насериозно; макар че САЩ и Южна Корея като че ли реагираха твърде остро със своята публична демонстрация на сила.

САЩ направиха особено ярък жест, като обявиха нова инициатива за отбрана с балистични ракети, като изпратиха в Корея бомбардировачи Б-52 и Б-2 за тренировки и като създадоха обновен план за отговор на провокациите. През последните няколко дни САЩ отново бяха доста открити по отношение на изпратените към полуострова бойни самолети.

Тук става въпрос за една по-голяма игра, чийто епицентър е трудно разбираемата вътрешна политика на Северна Корея. Никак не е сигурно, че Ким Чен Ун е консолидирал властта си. Като говори на едро, но се сдържа да започне реални военни действия, режимът може да разчита на факта, че САЩ и Южна Корея няма да предприемат първата стъпка.

Резултатът от всичко това е, че упражненията и заплахите на КНДР успяха да спрат атаката от отсрещната страна; макар такава изобщо да не бе планирана. Режимът може да се поздрави с известна победа в това, че не трепна пред американските заплахи, отправени тази седмица, което означава, че поне част от севернокорейската реторика е замислена с оглед на вътрешнополитическата ситуация.

Ядрените и ракетни програми на КНДР са проблем, който петте страни в региона - Китай, Япония, Южна Корея, Русия и САЩ, трябва да разрешат с обединени сили. Прекалено разгорещените приказки обаче не се равняват на намерение за нападение. Най-доброто решение е да се запази хладнокръвие и да не се реагира твърде остро. С малко късмет Ким Чен Ун ще смени курса от ядрените тестове към икономическите реформи - основното, от което севернокорейският народ се нуждае.

Стивън Хагард, професор в Школата по международни отношения и тихоокеански проучвания към Калифорнийския университет в Сан Диего, за Си Ен Ен.