Когато станем 10 милиарда

В началото на седмицата и последен ден от октомври се роди 7-милиардният жител на планетата. ООН приветства появята му и прогнозира, че до края на века населението на планетата ще достигне 10 млрд.

Как този факт ще се отрази на качеството на живот?

От икономическа гледна точка това, което има значение е продуктивността на тези 10 млрд. Важно е дали тези големи групи от население ще бъдат достатъчно добре образовани и ще имат работни места, за да допринесат за икономически растеж.

От гледна точка на социологията е от значение дали тези хора ще чувстват, че имат стабилна роля в обществото им и дали ще усещат признание. Тяхното самовъзприятие ще бъде определено от това дали ще бъде възможно да градят семейства и да се присъединяват към общности с достойнство, фокусирани към бъдещето.

Политиката на страните ще бъде зависима от това доколко правителствата на тези 10 млрд. ще успяват да избягват корупцията, да налагат силата на закона и да защитават участието в движенията за граждански права.

Понастоящем изгледите за бъдещето не са много добри. По-голямата част от световния капитал, управленски опит и инженерна експертна мисъл са концентрирани в развиващите се икономики с голям доход като тези в Европа и Китай, Северна Америка, Япония и азиатските икономически тигри (Южна Корея, Сингапур, Хонконг и Тайван). Никоя от тези страни обаче няма да има съществен принос в нарастването на населението на света вбъдеще. Дори Китай, която възприемаме като безспирен двигател на човешкото размножаване, вече търпи последиците от политиката си за „едно дете на семейство“. По тази причина прогнозите са, че населението в Китай ще намалее до 400 млн. души към 2100 г.

От 3-те млрд. души, които ще се присъединят към населението на Земята през този век, буквално всички ще растат в държави, които днес според индекса на нестабилните държави на университета „Джордж Мейсън“ имат правителства със сериозна, висока или изключителна уязвимост. Това са правителства, които не прилагат силата на закона. В техните държави има високи нива на вътрешно насилие, висшето образование е лошо и няма работа за хората.

В много от най-бързо разрастващите се като население страни в света днес – Нигерия, Бангладеш, Демократичната република Конго, Етиопия, Уганда – по-малко от четвърт от децата на тинейджърска възраст ходят на училище. В слабо развитите и най-неразвитите нации, които ще държат абсолютния дял в световния прираст, по-малко от половината от учениците въобще не посещават класната стая. Без смислено образование, това ги подготвя за работни места, които не са ценни за прогреса на човечеството. И без правителства, които да се борят с корупцията и да налагат закона, тази необразованост ще стане повод за възникването на голямо социално разочарование и гняв.

От началото на този век глобалното население се увеличи от 6 млрд. души до 7 млрд. До края му то ще стане 8,9,10 млрд. ... След това ще бъде отбелязан голям обрат в световната история. В 200-те години от 1750 до 1950 г. най-бързият растеж на населението се случва в най-напредналите икономики в света. Тяхната нарастваща продуктивност и добри управленски практики доведоха до невиждан просперитет и създадоха оптимизъм за бъдещето. Но в следващия век световният растеж ще се случи в най-изостаналите кътчета на планетата.

Глобалните усилия за тласък на напредъка в бедните държави може да доведе до полза от този нововъзникващ човешки потенциал. Все още има време да се изграждат партньорства и да се правят инвестиции в отговор на това предизвикателство. Всяка седмица обаче нови 3 млн. деца се раждат в най-бедните държави и часовникът тиктака.

Джак Голдстоун за DailyBeast