Мълчанието на гилдиите

На всеки три години Писателската гилдия на Америка договаря рамково споразумение с Асоциацията на продуцентите, в което уточнява какви проценти ще прибират сценаристите от изключително печелившата щатска филмова и телевизионна индустрия. На три пъти при липса на доволство по въпросите, американските автори на сценарии вдигат живописни стачки. Стачката, започнала през ноември 2007 завърши през февруари на следващата година. Тя продължи точно сто дни и струваше на Холивуд и телевизиите огромни пропуснати печалби, които според някои източници надхвърлят 2 милиарда долара.

Американските сценаристи поискаха отчисления от печалбите от новите медии, на което продуцентите се опънаха. Затова много сериали спряха да се излъчват, някои предназначени за киносалоните филми се заснеха без водещите си писатели и се провалиха на бокофиса. А стотици от най-обичаните американски звезди подкрепиха стачката. Сред тях бяха почти целите актьорски състави на изключително успешните сериали „Анатомията на Грей” и „Отчаяни съпруги”, Хю Лори и Оливия Уайлд от най-успешната тв поредица в световен мащаб -„Д-р Хаус”, вечните бунтари Сюзън Сарандън и Тим Робинс, Дейвид Духовни, Мини Драйвър и много други.

Писателите постигнаха целта си, продуцентите накрая се пречупиха, въпреки че бяха наели едни от най-добрите пиари в страната, за да очернят ръководството на размирния профсъюз. Писателската гилдия на Америка е една от най-добре организираните. Нейните членове са си издействали редица привилегии – плащане на осигуровки, защита на всяка креативна идея от посегателства, контрол над избора на актьори, достойно участие в разпределението на печалбите. Затова ако успееш да напишеш един-два сценария, които да се реализират в Холивуд, можеш да си живееш много добре до края на дните си и да се посветиш на писане на дълбокомислени романи, с които да оставиш писателско наследство за отбрания елит и литературната история.

Да пренесем проблема у нас, където вече 23 година живеем в условия на капитализъм и има крещяща нужда от защита на творческия труд. Имаме Закон за авторското право вече почти 20 години. Той доста подробно разписва правата на създателите на интелектуална собственост. Но в него има един член, който проваля цялото усилие на авторите да са добре финансово. Според него авторските права могат да се отстъпват за максимум 10 години на продуценти и издатели. В резултат на това всички автори получават обикновено стандартни договори, в които винаги отстъпват правата си за... десет години. Ако този член се промени така, че правата да се отстъпват за максимум, да речем, шест месеца, то тогава ще настанат доста по-добри времена за творците. Но нито една тяхна гилдия нито веднъж досега не е подела такава инициатива.

Доскоро в същия закон имаше и друг хубав член 26, според който носителите на права се компенсираха в ерата на интернет чрез отчисления от производителите и вносителите на празни информационни носители. По презумция, че живеем в ерата на интернет и законът позволява копиране на защитено съдържание за лично ползване, се предвиждаше творците да взимат по една стотинка – или части от стотинка - от цената на всеки празен диск, флашка, памет-карта, смартфон, е-книга. Които пак щяха да се вземат от потребителите, търговците нямаше да си ги вадят от джоба. Само че под натиска на ИT-индустрията този член бе премахнат. И пак нито една творческа организация не протестира. Всичко даже стана с благословията на Министерството на културата.

Според същия закон за авторското право творците могат да се компенсират и чрез отчисления за възпроизводство на защитени продукти от хотели, дискотеки, ресторанти. Сумите пак са смешни. За хотел с три звезди например се иска по една стотинка на легло. Или 3.65 лв. за цяла година. Тези пари се събират с огромни трудности. Пак творческите организации не предприемат нищо. Но пък някои творци много активно и публично се включиха в протестите против забраната на тютюнопушенето на публични места в услуга на същата тази туристическа и ресторантьорска индустрия, която никак не е склонна да им дава пари, а пък е длъжна по закон.

По споменатите по-горе начини в по-уредените демокрации се генерират огромни финансови ресурси, с които творците живеят добре. У нас законът го е разписал, но никой не го спазва. Даже една по една се унищожават възможностите за компенсация на авторите (като с премахването на споменатия член 26). Но някой заинтересован трябва да контролира този процес и да настоява за благоприятни условия за авторите. Кой, ако не творческите организации?

На книга гилдиите у нас съществуват. Имаше ги още по време на комунизма. Но тогава те не бяха организации за колективна защита на права, а машини за контрол на умовете на творците. Послушните се издигаха нагоре в тях, получаваха работа, творчески командировки и добро заплащане. Непослушните пред партията-държава се изключваха, маргинализираха, порицаваха колективно и в крайна сметка – се затриваха. Тази инерция в творческите гилдии съществува и до момента. Те нито веднъж не се проявиха като истински защитници на своите членове. Да не говорим, че по времето на тоталитаризма бяха натрупали доста апетитни портфейли от имоти, включително и по Черноморието, заради което бяха овладени от едри предприемачи и превърнати в марионетни организации, които гарантираха печалби от въпросните имоти на окупаторите им.

А българските творци продължават да са финансово унизени, разединени и непрекъснато мрънкащи за пари. И без никаква идея как да се обединят и да си потърсят правата. Липсата на традиции у нас не ги извинява – стачката на американските сценаристи е един блестящ пример, от който могат да се поучат.

В същото време продуценти и издатели са доста добре организирани и действат като един, когато трябва да се прецакат творците. Асоциация на телевизионните продуценти, АБРО, Асоциация „Българска книга” непрекъснато натискат властта да следи обикновения потребител да не би да изпиратства нещо и да намали печалбите им. Това е нормално, капиталистическата логика на тези организации така повелява. Но защо от другата страна няма никакъв натиск от творческите гилдии?

При сключване на договор за сценарий в телевизията непрекъснато се правят някакви сложни договорки кой да бъде записан в паспорта на предаването и това много рядко е истинският сценарист. На сайта на Съюза на преводачите има обявени минимални тарифи, които са няколко пъти по-високи от реално вземаните в книгоиздаването пари. Никаква реакция от творческите гилдии.

Като човек, създаващ авторски продукти, не се чувствам никак защитена от някоя от гилдиите, към които бих могла да принадлежа. И към които не принадлежа, защото не виждам смисъл. Виждам, че и другите профсъюзи в другите браншове като че ли действат по същия принцип. Остава неприятно усещане, че стачките им са поръчани или политически целесъобразни, лидерите им не са сред хората с най-безупречен авторитет. Сама съм се научила да се договарям с работодателите и да си браня правата, в някои случаи отстъпвам от това, което ми се струва редно и законно, за да мога да спечеля възможното. Като знам, че така прецаквам вероятно други колеги.

Сигурно причината за слабите гилдии у нас е, че народът е прекалено гладен, за да може да се замисли за някакво човешко достойнство и колективна защита. И да се загрижи освен за собственото си поединично оцеляване и за това на своите братя по съдба.

Елена Кодинова, списание „Мениджър”