Светът на парите: Доминацията на дигиталния долар е зов за събуждане в еврозоната

Европейските финанси отново гъмжат от блокчейн експерименти. Банковата мрежа SWIFT стартира план за разпределен регистър. Девет банки, включително ING Groep NV и Unicredit SpA, подготвят стейбълкойн, деноминиран в евро. Дигиталното евро, емитирано от Европейската централна банка, се приближава до реалността, както и междубанковият сетълмент на блокчейна. Изтощените от споровете от типа „Биткойн – лош, блокчейн – добър“ от 2015 г. вероятно ще си помислят, че са попаднали в машината на времето на Х. Дж. Уелс, пише Лионел Лоран за Блумбърг.

Дали отново става въпрос за FOMO (страх от пропускане)? Може би. Стейбълкойните все още се използват предимно за търговия с по-спекулативни токени като биткойн, дори когато Citigroup Inc. очаква емитиране на стейбълкойни до 4 трилиона долара до 2030 г. Но на вратата има истински вълци, като гладът на Силициевата долина за по-голям дял от финансите се простира и до изкуствения интелект. Регулирането на криптовалутите изравни условията и пусна по течението хиляда кораба със стейбълкойни. Дори ако кредиторите на TradFi тайно се надяват, че никой няма да се върне в пристанището, те също се притесняват, че ще изпуснат дигиталната лодка, ако не участват.

Но за Европа най-голямата промяна е може би геополитическа. Походът на дигиталните пари предостави шанс за избягване на зависимостта от мрежи като Visa Inc. и Mastercard Inc., разглеждани като канали за тормоз от страна на Тръмп, докато близостта на руските дронове стимулира фокуса върху устойчивостта. Междувременно, студената война в разплащателния сектор изисква нови оръжия, като планът на Китай за дигиталния юан се сблъсква с решимостта на Белия дом да запази господството на долара чрез стабилни монети. Миналата седмица представителят на Френската банка Агнес Бенаси-Кер предупреди, че еврозоната не е имунизирана срещу „дигиталната доларизация“, сравнявайки 90%-ния дял на Tether и Circle Internet Group Inc. от пазара на стабилни монети от 255 милиарда долара с дуопола Visa-Mastercard.

За континент, силно обвързан с банкирането и изоставащ в технологиите, това е призив за действие. „Ако Европа не въведе иновации, други ще ги направят“, казва изпълнителният директор на ING Флорис Лугт, който ръководи най-новия план на банката за възможна употреба на стейбълкойн, като например в туристическата индустрия, където плащанията често преминават през множество междинни банки. Той казва, че ползите от сътрудничеството с други банки са в определянето на стандарти и запазването на доверието на клиентите.

Това обяснява и защо ЕЦБ продължава с централно емитирано дигитално евро, въпреки опасенията на потребителите относно поверителността и съпротивата от страна на онези, които казват, че модел в американски стил, фокусиран върху частни стейбълкойни, би бил достатъчен. Той може да послужи като катализатор за финансовия сектор, за да подреди технологичния си сектор и да се подготви за промяна на няколко нива – от търговията на едро до търговията на дребно, или в противен случай рискува да загуби още повече позиции от САЩ и Китай. Това може да бъде и стъпка към по-интегриран европейски платежен съюз, както ида предложи резервен вариант за публични пари в безкасов свят. Да се нарича дигиталното евро решение, когато няма ясно дефиниран проблем, обаче рискува повторение на отминали грешки – през 2014 г., когато Apple Inc. стартира Apple Pay, приложнието също беше наречено решение в търсене на проблем.

Оттук и оптимистичният сценарий, че този път наистина може да е различно. „Еврото вече контролира значителен пазарен дял“, пише Кенет Рогоф в книгата си „Our Dollar, Your Problem“. „Ако дигиталното евро се развие в период, когато Европа става по-сплотена, а Съединените щати по-малко, възможността дигиталното евро да разшири обхвата на валутата може внезапно да стане съвсем реална.“

Важат обаче обичайните уговорки. Парите имат склонност да се провалят, както и валутните обвързвания и блокчейн експериментите. Непредвидените последици от мащабните промени може да са още по-големи сътресения. Може би е добре, че за всеки радикален блокчейн експеримент има по-прости планове за надграждане на наследените плащания, което ги прави по-бързи, по-евтини и по-оперативно съвместими. Йоаким Самюелсон от платежната фирма Crunchfish AB казва, че истинското бъдеще на парите може да се крие в свързването на съществуващите национални и регионални системи за незабавни плащания като бразилската Pix, индийската UPI и еврозоната, без нужда от блокчейн.

Никакво количество дигитални активи няма да компенсира очевидните пропуски в несъвършения съюз на единната европейска валута, докато трансграничните банкови сливания все още пораждат политически спорове и липсва консенсус относно съвместно емитирания дълг. Но една по-модернизирана и суверенна платежна система, изградена заедно с компании като Revolut Ltd. и Klarna AB, би могла да се възползва от силните страни на Европа. „Биткойн – лош, блокчейн – добър“ не е това, което беше, а това не е непременно нещо лошо.