Неизвестни досега записи хвърлят нова светлина около убийството на Джон Ф. Кенеди

Смятани от дълго време за изчезнали аудио записи на моменти след убийството на американския президент Джон Ф. Кенеди бяха неочаквано открити и огласени. Те отново приковаха вниманието върху съдбоносния 22 ноември 1963 г. Почти 50 години след убийството, лентата с времетраене 2 часа и 22 минути беше открита сред личните вещи на високопоставения военен помощник на Кенеди генерал Честър Клифтън, предава „Франс прес”.

Записите съдържат фрагменти от разговори на борда на "Еър Форс 1", докато тялото на Кенеди е транспортирано до Вашингтон от Далас. В тях има нови кодови имена и събития, включително частен запис на ръководителя на тайните служби Джери Бен къде да бъде отнесено тялото и къде да бъде заведена първата дама на САЩ, Жаклин Кенеди. Документирано е и трескавото усилие на помощник на ръководителя на "Еър Форс" - Къртис ЛеМей, да се свърже с Клифтън.

Материалът е придобит от дилъра на ценни документи "Raab Collection", базиран във Филаделфия, който е дарил дигитализирано копие на Национално управление на архиви и документи на САЩ. То е достъпно на gpo.gov/fdsys.

Според експерти записът ще предизвика дебат сред конспираторите, особено по отношение на ЛеМей, голям противник на Кенеди, чието име очевидно липсва в по-ранна редактирана версия на оригиналния запис.

„Хората винаги са искали да знаят къде е бил Къртис ЛеМей в деня, в който Кенеди е застрелян. Тази касета показва точно къде е бил", разказва историкът Дъглас Бринкли, занимаващ се с живота на Кенеди.

Освен това днес бяха оповестени още около 45-часови записи, направени по време на срещи на Кенеди в Белия дом. Записите са подробен доказателствен материал, обхващащ както отношенията на САЩ със Съветския съюз, така и  плановете на американския президент за преизбиране.

Като неволно зловещо предсказание преди отпътуването си за Далас, където го застигат куршумите на Лий Харви Осуалд, Джон Ф. Кенеди е заявил,  че го чака „тежък ден”. В разговор с екипа си, Кенети е обсъждал графика си за предстоящото фатално пътуване. „Понеделник? Е, това е тежък ден”., отбелязъл той.

От записите става ясно още, че Джон Ф. Кенеди е заявил на посланика си в Москва Фой Колер, че иска да спре състезанието в космоса със СССР и, че иска споразумение с руснаците да летят до Луната.

„Бих искал да имаме споразумение кога и двете страни ще опитаме да отидем на Луната. Тогава не бихме имали това интензивно състезание”, е заявил Кенеди.

„Не знам дали те ще летят до Луната”, добавя той.

През 1961 г. Кенеди обявява пред специална сесия на конгреса амбициозната цел да изпрати американец до Луната до края на десетилетието. Според исторически преглед на НАСА редица политически фактори повлияват на решението и на времевата рамка. Като цяло президентът усеща силен натиск да тласка САЩ напред в космическото състезание със СССР.

„Това е четири години след шока със „Спътник” през 1957 г., когато руснакът Юрий Гагарин става първият човек, извършил полет в космоса, което силно смущава САЩ. Алън Шепард става първият американец в космоса на 5 май, но той извършва само малък суборбитален полет, вместо пълна обиколка на Земята като Гагарин. В добавка фиаското в Залива на прасетата в средата на април увеличава натиска върху Кенеди. Той е искал да обяви програма, която САЩ имат силен шанс да постигнат преди СССР", смятат от НАСА.

Оттам добавят, че решението на Кенеди е изисквало продължително обсъждане преди да се огласи, както и огромни технически усилия, за да се стигне до реализиране на проекта „Аполо" през 1969 г., 6 години след смъртта на Кенеди.