Опасните евтини дрехи

ЕС

Блузка за пет евро, панталони за десет - по магазините и пазарите е пълно с евтини дрехи. Но колко от хората, които ги купуват, се замислят при какви условия се произвеждат те?

Над 100 работници загинаха при поредния пожар в текстилна фабрика в Бангладеш (24 ноември 2012). За страната това е най-тежката катастрофа от този вид досега. Хората се опитали да избягат, но аварийните изходи се оказали недостъпни - в пълно противоречие с изискванията за сигурност.

Подобна трагедия се разигра наскоро и в Пакистан - през септември загинаха 250 работници. И там стандартите за сигурност не били спазени, аварийните изходи били преградени или затворени. Както се разбра след пожара, фабриката произвеждала дрехи най-вече за германския концерн КиК, известен с ниските си цени. Трагедията стана причина концернът да основе фонд в помощ на пострадалите - общата сума на оказаната подкрепа би трябвало да възлезе на 500 000 евро.

Защо се стигна дотук?

"Фирмите се стремят всячески да се наложат на пазара. В името на тази цел те свеждат разходите по продукцията до минимум. По правило това се извършва за сметка на най-слабите, на трудещите се срещу символично заплащане в азиатските държави", казва Сабине Ференшилд от организацията "Зюдвинд", която се застъпва за социална и икономическа справедливост в световен мащаб.

"Често се случва да няма трудови договори, заплатите да са твърде ниски, а работниците да бъдат принуждавани да се трудят извънредно - всичко това са структурни неуредици. Вината за тях носи острата конкуренция в текстилния бранш. И в останалите браншове обаче нещата не стоят по-различно", обяснява Ференшилд.

Наред със"Зюдвинд", и други организации полагат усилия да променят условията на работа в държавите-производителки. Досега обаче успехът им е нищожен. Основната причина, както отбелязва Сабине Ференшилд, е, че сключваните до момента споразумения са доброволни, т.е. предприятията биха могли да променят нещо само ако искат, задължения за това няма.

И германските концерни не са длъжни да контролират периодично работещите за тях предприятия в чужбина, още по-малко пък да информират клиентите си за полаганите усилия в това отношение.

Кой трябва да поеме отговорността?

Има, разбира се, и фирми, които периодически извършват проверки. Щефан Венглер, ръководител на Съюза на търговците на дребно, дава за пример съществуващата от девет години насам инициатива "Business Social Compliance", която се застъпва за спазването на международните стандарти за сигурност и заплащане. До момента към тази инициатива са се присъединили 1000 фирми, в които периодически се извършват проверки.

"Инициативата налага строги изисквания. Проблем обаче е, че те важат за дадено предприятие и там всичко е наред. Но извън него всичко е по старому", казва Венглер. "Шефовете в страните-производителки трябва да са наясно защо стандартите за сигурност са толкова важно нещо. Това е една от първите крачки", допълва той.

Източник: "Дойче веле"

Ключови думи

Коментари

НОВ КОМЕНТАР

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

tbi bank въвежда проверка на получателя за по-сигурни преводи
Терзиев подписа договор за 282 млн. евро еврофинансиране за модернизация на градския транспорт
Почина известният скулптор и политик Вежди Рашидов
Купувате имот „на зелено“? Седемте клаузи, които решават дали ще си върнете парите
Когато фирмите изберат грешния AI агент – научено от опит
Бързи кредити от Ferratum без трудов договор
Тревожна нощ в Балтика: дрон прелетя над четири държави въпреки намесата на НАТО
Интернет не е вашият банкомат. На Интернет вие сте му напълно безразлични
Fibank понижава лихвата по жилищен кредит „Право на избор“ до 2,15%
10 гатанки за деца, които затрудняват и възрастните
LinkedIn и краят на илюзията за “професионална” социална мрежа
Правителството одобри поетапно увеличение на прага за регистрация по Закона за ДДС
Bosch създава подразделение за полупроводници от януари 2028 г.
Руската централна банка е поискала съдебен изпълнител да влезе в белгийския депозитар "Юроклиър"