От лъжа не боли

С указ, датиран от 22 април, президентът на Руската федерация Владимир Путин награди безпрецедентен брой журналисти - над 300, с официални отличия "за обективно отразяване на събитията в Крим". Близо 100 от наградените са служители на Държавната радио-телевизионна корпорация. Над 60 са от държавния "Первый канал", по няколко десетки са от НТВ, англоезичния Russia Тoday, РЕН ТВ и холдинга Life News. Орден не е получил нито един журналист от либерални медии като Радио "Эхо Москвы" или телевизионния канал "Дождь".

За мен най-учудващото в цялата тази сегашна ситуация стана стремителното, не, мигновеното оскотяване на руските медии. Всички, които до вчера поне малко от малко се опитваха да се правят на журналисти, днес бълват пропаганда – лишена от всякакво чувство за мярка, примитивна, зла.

Руската телевизия заприлича на спукан цирей, любимите ми някога „Газета“ и „Лента.ру“ се превърнаха в чучела на предишните си Аз – празни, с остъклен поглед. В страната не остана никаква журналистика. Хората – както ни се струваше, обикновени, вменяеми – напълно се забравиха и лъжат, лъжат, лъжат! Лъжат гримираните хубавици от новините, лъжат кореспондентите, лъжат на дребно редакторите, а на едро – главните редактори.

И как стана така, интересно? Нали само преди два месеца и те бяха хора като хора? Не е възможно всички, които днес лъжат така отчаяно, така страстно, да са се преродили напълно само за един месец.

Известно е, че човекът, когото обстоятелствата са принудили да лъже и подлярства, с всички сили се опитва да избегне когнитивния дисонанс – и с всички сили събира сведения, които биха могли да му помогнат да се оправдае, да си докаже, че изобщо не лъже и не подлярства. Тук рационалното мислене просто няма място – всичко се решава от емоциите. Защото лъжците и подлеците не могат да живеят, като се смятат за такива. Затова убеждават сами себе си, че тяхната истина е такава. Че лъжат не те, а другите. Че те просто защитават себе си и страната си. И затова са прави. Позицията им е уязвима, крехка и затова за лъжците и подлеците всяка подкрепа е от особено значение – все пак в детството им са се опитвали да ги възпитават като добри хора и днес никак не им е лесно. Всяка похвала, всяко признание е важно за тях.

И ето какво четем: Владимир Путин награди с медали над триста журналисти за „обективното отразяване на събитията в Крим“. И изобщо в Украйна. Ордени и медали за кореспонденти, водещи, шоумени, главни редактори... „Александър Невски“, „За заслуги пред Отечеството“ и „Почетни ордени“. За кореспондентите добре – ходили са по заповед между куршумите. Но на Кулистиков и Соловьов* защо?

Първото, което ми хрумва е, че това не са награди за труд, а военни. Времето все пак е военно, а значи от онази страна има врагове, значи перото трябва да се приравни към щика. На война като на война.

А после се замисляш – кой все пак започна тази война? Кой омагьосваше бандеровци и фашисти, УНА-УНСО**, кой раздухваше истерията сред рускоезичните украинци и украинските руснаци, кой половин година им разказваше за лвовското клане на закуска и за харковските обесвания на обед? Кой превърна „Десен сектор“ от шепа площадни маргинали, които доскоро нямаха и име, в централна сила на украинския национализъм? И кой, което е най-важно, наблъска този национализъм с хормони на растежа, месец след месец поливайки с лъжи цяла Украйна?

Сега – да, война е. Сега от всяка страна има мъртви. Сега вече няма нито прави, нито виновни. Сега мравунякът е подпален, можем да измием ръце, да отстъпим настрана и да позяпаме, заемайки „безпристрастна позиция“.

Но това го организирахте вие, момчета. Измислиха го в Кремъл, но го направихте вие. Всеки от вас, който не искаше да си сменя работата. Всеки, който се боеше да не му се понижи заплатата. Който просто не знаеше как да възрази на началника си. Който убеди себе си, че е прав.

„Вежливите хора“ – спецчастите на Държавното разузнавателно управление – може и никого да не са убили. А вие убихте. Няма да ви е лесно да живеете с това. По-добре излъжете и себе си, както излъгахте всички останали. По-добре да се надрусате и да забравите.

Вашите медали не са награди. Това е морфин в спринцовки, който ви бе раздаден от Путин.

Полейте случая още днес. И споменете онези, които вече не са сред нас.

*Владимир Кулистиков – руски медиен магнат, от 2004 г. генерален директор на телекомпанията НТВ.

Владимир Соловьов – руски журналист, водещ и актьор. През февруари 2014 г. подписва заедно с други руски журналисти, общественици и политически дейци официално обръщение на фондация „Всички сме Беркут“, създадена за подкрепа на украинското спецподразделение „Беркут“, което се противопостави на активистите на Площада на независимостта. Известен е с прокремълската си позиция.  – Бел.ред.

**УНА-УНСО – Украйнска национална асамблея – Украинска народна самоотбрана – крайно дясна политическа партия, която изповядва идеология на „интегрален национализъм“ и антисемитизъм. – Бел.ред. 

---

Мнение на руския журналист и писател Дмитрий Глуховски, публикувано на сайта Сноб.ру