Пет тежки години пред Кипър

До 2017 г. Кипър трябва да е финансово оздравен и с бюджетен излишък. Макар и да е постлан само с добри намерения, пътят до тази цел си остава доста трънлив - повод за Никозия да поиска отсрочка от една година, коментира "Дойче веле".

Постигнатата договореност с международните кредитори е ясна: през 2017 година Кипър трябва да е преминал успешно курса на финансово лечение и в държавния му бюджет да няма дупки. Кипърското правителство обаче се опасява от дълбока рецесия и твърди, че има нужда от повече време за справяне със задачите. Бюджетният излишък може да бъде постигнат единствено с намаляване на разходите и увеличаване на данъците. И то при положение, че се сбъднат прогнозите за спад на икономическия ръст през тази година със само 3,5 процента. Според последните прогнози обаче, икономиката на острова ще се свие с цели 9 процента.

В четвъртък кипърското правителство и еврогрупата ще имат ново обсъждане на необходимите мерки. Дотогава трябва да бъде подписано и споразумението за удължаване на срока с 1 година.

Какво очаква кипърците?

В четвъртък кипърското правителство ще представи програмата си за икономии, която трябва да бъде одобрена от Тройката - ЕС, ЕЦБ и МВФ. Предлаганите мерки предвиждат съкращаване на заплатите на служителите в обществения сектор с 6,5 до 12,5 процента; намаляване на пенсиите (на всички) с 3%; вдигане на корпоративния данък от 10 на 12,5 на сто, както и на данъците за тютюневи изделия, алкохол и горива. Предвижда се и вдигане на ставката на ДДС от 17 на 19 процента. Приета е и програма за саниране на раздутия банков сектор.

Преди седмица беше постигнато споразумение за отпускане на десет милиарда евро спешен заем за Кипър от Европейския спасителен механизъм (ЕСМ). Кипър обаче се задължи да осигури личен дял от шест милиарда евро собствени капитали. По този начин големите банки ще бъдат предпазени от банкрут. Клиентите на Кипърската банка с влогове над 100 000 евро ще загубят до 36,5 процента от вложенията си.

Атаки от две страни

Същевременно кипърският президент Никос Анастасиадис е изправен пред друго сериозно изпитание. След разкритията за висши политици, които са получавали кредити без задължението да ги погасяват, държавният глава обеща безкомпромисно разследване. Това е и единственият шанс за политическото му оцеляване, след като комунистите обвиниха негови далечни роднини, че са прехвърлили големи суми в чужбина.

Президентът е притиснат от две страни. Комунистическата партия АКЕЛ вече се обяви против бъдещите мерки за икономии и призовава за свикване на референдум за оставането на Кипър в еврозоната. От друга страна бившият външен министър и популист-консерватор Георгиос Лиликас иска да основе собствена партия, с която да обере гласовете на консервативния електорат. Лиликас също настоява за референдум за оставането на Кипър в еврозоната.