Питър Хол към политиците: Изпратете послание

Това искат протестиращите в цял свят, смята известният политолог и професор в Харвардския университет Питър Хол*, който даде специално интервю за „Мениджър”

 - Господин Хол, виждате ли нещо общо между протестите в България, Турция, Бразилия, Египет?

- Поводите са различни. В Турция протестите избухнаха заради унищожаването на един обществен парк, в Бразилия – заради поскъпването на градския транспорт, в Египет – заради лошото състояние на икономиката и ограниченията върху гражданските свободи, а в България – заради неудачното назначение на един шеф по сигурността. Но за всички тези протести има две общи причини. Първата е широко разпространеното усещане, че правителствата в тези държави, макар и демократично избрани, не са напълно легитимни. Втората е недоволство от икономическото положение и от неосъществените очаквания, че демокрацията ще подобри живота на хората. Това не се случва, защото лъвският пай от печалбите отива у малцина богаташи, докато масата се сблъсква с безработица, несигурност, влошаващ се стандарт на живот.

 - Защо точно сега се случиха тези вълнения?

- Протестите избухват на вълни. 1848 г. е класически случай, при който една революция в Париж през февруари изкара хората по улиците на цяла Европа. Пролетта на 1968 г. е друг момент, в който има масови протести в Париж, бунт в Прага и бурни демонстрации в Чикаго, както и много не толкова известни вълнения по света. И разбира се, друг такъв момент е преломната 1989 г. За протестите е важно влиянието на медиите. Когато хората четат истории или виждат как в някоя столица падат режими заради улични протести, те се окуражават, че същото може да се случи и при тях. А сега електронните медии улесняват организирането на демонстрациите.

 - Може ли да говорим, че революция на улицата е вследствие на деградацията на политическата класа?

- Да. Дори и част от мотивацията да е икономическа, много обикновени хора са осезаемо недоволни от качеството на политическата класа и типа управление, което тя осигурява. За всяка демокрация това е опасна ситуация. Създават се възможности за изява на политици популисти, които повеждат кампания срещу „установената власт”. Това може да създаде много трудности за основните партии при създаването на трайни управляващи коалиции, както и при решителни действия за разрешаване на кризата. В такава ситуация може да станем свидетели на низходяща спирала, при която отсъствието на конкретни мерки срещу корупцията и на икономически реформи увеличава недоволството и подкрепата за радикални партии.

 - Протестите според вас са реакция на кризата или криза на модела, по който се развива капитализмът?

- Това са революции на нарастващите очаквания. Повечето хора очакват преходът към демокрацията да подобри икономиката и да разпредели ползите от нея по-широко. А преживените бързи темпове на растеж – като тези, които видяхме наскоро в Бразилия и Турция, дават на обикновените хора повод да се надяват, че собствените им икономически условия ще се подобрят. Когато това не се случи или пък се случва твърде бавно, те обвиняват правителството, от което преди това може да са очаквали много по-малко. Но на места като Египет и Турция тези материални притеснения са засилени от един културен сблъсък между поддръжниците на по-религиозните и по-светските режими. Продължителните протестни движения обикновено се поддържат от многочислени групи. Всяка има различни интереси, независимо дали са икономически, религиозни или политически, но те излизат заедно, за да изразят общо недоволство срещу управляващата власт.

 - Какви трябва да бъдат реакциите на управляващите правителства?

- Когато Джордж Уолъс се кандидатира за президент на САЩ през 1976 г., слоганът на неговата кампания беше “Изпратете им послание”. Именно това е, което искат протестиращите днес в цял свят. В повечето случаи те искат правителство, което е по-отзивчиво към тревогите на обикновените хора и по-внимателно към многото гласове, които се надигат. Ако целта е демокрацията да остане стабилна, правителствата трябва да слушат и трябва да се вижда, че чуват. Когато големи сегменти от обществото изискват реформа, е опасно да не се предприемат действия. Правителствата не могат винаги да осигуряват нивата на икономически просперитет, които искат мнозина, но могат да насочат усилията си към проблеми като корупцията и неравенството. Конфликтите между тези, които искат религиозен или светски режим, са най-трудни за управление. Във всички случаи уважението към гражданските свободи е от критично значение за всяка ефективна реакция на управляващите.

 - От улицата се чуват различни искания. Може ли и трябва ли очакванията да бъдат управлявани?

- В някои случаи тези очаквания може никога да не бъдат удовлетворени. Но има много предимства в това да казваш на хората истината дори ако това не е първият инстинкт на всеки политик. Повечето хора знаят, че чудесата са невъзможни, и ще отвърнат благосклонно на една реалистична прогноза, стига тя да се дава от човек, известен с честността си. Но това трябва да бъде придружено от видими усилия да се отговори на онези изисквания на хората, които са разумни и които могат да доведат до реформа.

 - В какви случаи протестите могат да заздравят институциите?

- За съжаление, историята показва, че са необходими години, за да може от протестите да се родят трайни реформи. Революциите през 1848 г. са показателен пример. След един първоначален период на масови политически реформи повечето страни се връщат назад към полуавторитарните режими. Умелите политици могат да използват протестите, за да мобилизират подкрепа за мерки срещу корупцията и в помощ на гражданските свободи.

 - Коя е вашата дефиниция за успешно общество? В тази връзка какво е мястото на протестите в едно успешно общество?

- Успешното общество е това, което осигурява просперитет на своите граждани на сравнително обективна, справедлива основа, насърчава толерантността към други раси и религии, защитава гражданските свободи и отговаря на желанията на хората. Мирните протести са нормална част от това общество. Когато те се подкрепят от голям брой хора, те бият тревога, която политическата класа трябва да чуе.

-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

*ПИТЪР ХОЛ е професор по политология и европейски науки в Харвардския университет и един от директорите на Програмата за успешни общества на Канадския институт за модерни изследвания. Автор е на книгите “Политическата сила на икономическите идеи”, “Разновидности на капитализма”, “Да промениш Франция: Политиката, която правят пазарите”, “Успешни общества” и “Социална издръжливост в неолибералната ера”. Бакалавър по икономика и политология от Университета на Торонто, магистър от Balliol College, Оксфорд. През 1982 г. получава докторска степен от Харвард.

Венцислав Савов