Страните, които най-много цензурират интернет

Достъпът до мрежата в световен мащаб нарасна значително в последните години. През 2011 г. повече от една трета от населението на планетата вече е имало връзка с нея. За сравнение, през 2006 г. този дял бе едва една шеста. Въпреки значителните подобрения обаче все още много правителства оказват натиск и ограничават интернет употребата в опит да контролират новините и социалните медии.

Независимата организация за мониторинг „Фрийдъм хаус” наскоро издаде доклада си “Freedom of Net 2012”. Това е третото й годишно публикуване на документа. Отнася се до достъпа до мрежата в 47 държави. Организацията измерва онлайн възможностите в различни страни – от развити до изостанали икономики. На базата на тези данни „Уолстрийт джърнъл” състави класация на държавите с най-тежка интернет цензура. Списъкът изглежда така:

10. Саудитска Арабия. Интернет е наличен в арабската държава от 1998 г. По-малко от половината от населението й от 29 милиона е имало връзка с него през миналата година. Саудитците адаптират социалните мрежи, особено Twitter, но правителството все още цензурира някои информационни сайтове. Особено публикуването на политически новини.

9. Бахрейн. Повече от 3 от всеки 4 души в страната с население от 1,3 милиона имат достъп до мрежата. Това според „Фрийдъм хаус” е едно от най-високите нива на проникване в Близкия изток. Правителството на крал Хамад обаче прави всичко възможно да ограничава онлайн информацията. През 2010 г. то забрани дистрибуцията й в устройства на Blackberry. По време на протести срещу краля през 2011 г. бяха арестувани чуждестранни журналисти в страната, включително представители на CNN.

8. Виетнам. От 2000 г. броят на хората в страната с интернет връзка се повиши от 0,3% до 35%. Правителството обаче блокира религиозни уеб-сайтове и достъпът до Facebook.

7. Мианмар. В продължение на десетилетия тя имаше лошата слава на страна, в която властите изтриват информацията, която ги представя в нелицеприятна светлина. Чуждестранните журналисти нямаха достъп до тази държава. Управляващата военна хунта цензурираше антиправителствената информация онлайн. Въпреки миналото, Мианмар сега преминава пред поредица от демократични, политически реформи, облекчаващи рестрикциите.

6. Етиопия. В тази страна достъпът до интернет е невероятно нисък – 1% от населението е онлайн от приблизително 87 милиона души. Затова, ако в мрежата срещнете човек от Етиопия, е забележително. Дори да се намира в друга страна. Този 1% хора, които са свързани с мрежата в страната, нямат достъп до определени сайтове като Blogger, забранен след революцията от 2005 г. Скоростта на мрежата е толкова бавна, е прави гледането на видео в социалните мрежи невъзможно.

5. Узбекистан. Въпреки че президентът й публично приветства интернет, правителството продължава активно да цензурира онлайн потока. Страната има централизирана, държавна телекомуникационна структура, която позволява на управляващите да следят и ограничават уеб съдържанието. Временно бе ограничен достъпът до интернет търсачките. „Фрийдъм хаус” сочи, че през 2011 г. служителите на реда на летищата в Узбекистан са конфискували лаптопи и са проверявани интернет историята в браузърите им.

4. Сирия. Около 23% от населението от 23 милиона на Сирия има достъп до интернет през 2011 г. 63% от сирийците обаче са имали мобилни телефони. По време на протестите срещу режима на президента Башар Асад хората там са записвали и публикували от телефона си в YouTube записи на сраженията. Международните журналисти не могат да влизат в страната.

3. Китай. Тя прилага все по-сложна система за ограничаване на онлайн съдържанието, което оспорва и предизвиква китайската комунистическа партия. Както правителството, така и частният сектор, наемат стотици хиляди хора, които наблюдават, цензурират и манипулират интернет информацията. Обхватът на мрежата е 38% в население от 1,3 милиарда.

2. Куба. Там от 11 милиона души 5% имат достъп до интернет. Социалните медии успяха да дадат на света по-добра представа за нея и случващото се там. За разлика от много други големи държави, които използват сложен софтуер за проследяване и блокиране, Куба просто поставя много високи цени на ежемесечния интернет достъп. И това е достатъчно, за да държи хората далеч от неприятното за властта съдържание. Докато средната работна заплата в тази държава е 16 долара, средната цена на един компютър там е 722 долара. Повечето от телефоните на хората са без интернет достъп.

1. Иран. Там има 21% обхват на интернет при население от 79 милиона. Нарушенията на интернет свободата в Иран са добре документирани след масовите протести срещу президентските избори през 2009 г. Напрежението се покачи след като иранското правителство блокира много новинарски уеб-сайтове и намали скоростта на мрежата. В някои случаи връзката с нея бе изцяло прекратена. От края на протестите насам интернет рестрикциите са по-деликатни, но продължават. „Фрийдъм хаус” посочва, че в последните две години страната е разработила усъвършенствана услуга за филтриране. Атакувала е хакерски дигиталните сертификати на много компании и дори е работила по създаването на собствена, паралелна интернет услуга.