Урбанизацията на Китай - нож с две остриета

Както стана ясно преди дни градското население в Китай за пръв път надмина това в селските райони в историята на страната. Tази тенденция не само ще продължава, но и ще се превърне в основен двигател на икономическия растеж през следващите две десетилетия. Но това също така поставя нови и предизвикателствата като нуждата от повече градски жилища и транспорт, пише Wall Street Journal. Едновременно с това миграцията към градовете може да увеличи в сериозни мащаби замърсяването на околната среда, социално недоволство и искания за политически реформи.

Градските жители наброяват 51,27% от цялото население, което е почти 1,35 млрд. Или, това означава, че общо 690 800 000 души живеят в градовете. Градското население е било едва 10,6% от населението на Китай през 1949 г., когато комунистическата партия взима властта и малко под 19% през 1979 г., когато тя започва пазарните реформи. Това означава, че само за тридесетилетия Китай е преживял икономически бум, приблизително съвпадащ с този, който според наблюдателите на историята на икономиката се е случил за около 200 години във Великобритания, 100 години в САЩ и 50 години в Япония.

Много експерти очакват тази тенденция да продължи с подобни темпове в азиатската страна. Консултантската фирма McKinsey например прогнозира, че градското население на Китай ще достигне 1,0 млрд. души до 2030 г. Социалната цена на урбанизацията става все по-очевидна обаче с 253 милиона мигранти от селските райони, които сега живеят в китайските градове с малко или никакъв достъп до обществени услуги, на които са разчитали в селата. Търсенето на градските имоти доведе и до изземване на земеделска земя в близост до градовете от местните власти, които обикновено плащат номинална такса на фермерите, за да строят луксозни жилища и много молове. Китайското министерство на земеделието предупреди, че застрояването на земеделска земя може да създаде проблеми с изхранването на населението.

Доходът на глава на градското население на Китай е 21,810 юана (3,434 долара) през 2011 г., докато този на жителите на селските райони е 6,977 юана, според националното статистическо бюро.

Много китайски и западни икономисти смятат, че демографските промени и урбанизацията може да се окаже нож с две остриета. Поелите към градовете  жители на селските райони склонни да извършват повече икономически продуктивна работа, да овладеят повече умения, да печелят повече пари и купуват повече стоки. Те също така ще повишат търсенето на жилища и ще породят оживление в развитието на градската инфраструктура, което ще е допълнителен стимул на икономическия растеж.

„Но урбанизацията, сама по себе си, едва ли е достатъчна. Латинска Америка е пълна с мега градове гъмжащи от безработни и частично заети работници в бедняшките квартали“, припомня Стивън Грийн, икономист от Standard Chartered.