Хищниците, които посягат на свободата на словото

Хищниците, които посягат на свободата на словото

„Те нападат журналистите, третират ги като врагове. Те са влиятелни, опасни и склонни да потъпкват закона. Те, всъщност са най-големите врагове на словото и са посочени в актуализиран списък на неправителствената организация "Репортери без граници", озаглавен "Хищници 2010". Черната статистика е по повод днешния Световен ден на свободата на печата и в нея са добавени нови 40 агресора. Сред тях са президентите на Китай, Иран, Руанда и Тунис. Редом с държавните глави са колумбийската сепаратистка организация ФАРК, баската ЕТА, израелската армия и палестинските въоръжени групировки. 

Сред новите имена в списъка е и президентът на Йемен Али Абдула Салех. В антикласацията е включена и филипинската частна полиция, след като през ноември 2009г. в провинция Магиданао наемните убийци на местния диктатор избиха около 50 души, сред които 30 журналисти.

Върховният талибански лидер Молла Омар, чието влияние се разпростира в Авганистан и Пакистан, както и президентът на Чечения Рамзан Кадиров също са цитирани като едни от най-големите похитители на свободното слово.

„Журналистите, които работят в Ирак са изправени пред реална опасност, но положението там бавно се подобрява и затова ислямистките групи са изтеглени от редиците на хищниците”, пише „Репортери без граници”.

 

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Ще плащаме ли „такса водомер”, без дори да ползваме вода?
Лидерите на страните от ЕС са направили първа крачка към използване на замразени руски активи в полза на Украйна
Времето: Топло и дъждовно. Жълт код за силен вятър е обявен в 25 области
Инвеститорите използват наръчник от дотком ерата, за да избегнат рисковете от AI балон
На днешната дата, 24 октомври. Рождениците днес
Гърция предоставя на концесии за природен газ четири блока край Пелопонес и Крит
8-и банково-финансов форум: Дигитална трансформация и иновации в банковия сектор
8-и банково-финансов форум: Лични финанси - инвестиции, доходност и има ли „живот извън банките“?