Чудото на човешката воля

Всички ние, без изключение, таим неподозирани физически възможности. Способни сме на много повече, отколкото можем да си представим. И можем да дадем проява на целия този потенциал, като го отключим. Ключът е в ума ни.

Доказано е хиляди пъти. Потвърждава го и истинската история на 21-годишния литовец Викторас Топол – млад мъж с особена съдба, известен в своята родна държава, която в учудващо много отношения прилича на нашата с високите си панелни блокове, градския транспорт в столицата Вилнюс и човешкото желание за промяна. Неговата трогателна история разкрива жив пример на клишето, че няма невъзможни неща, което, както повечето клишета, е неоспоримо вярно. 

Викторас е роден в литовската столица през 1992 г. Още в третия ден след раждането му се налага да претърпи сложна операция на гръбначния стълб. Медицинската интервенция минава лошо и се късат важни връзки в гръбначния му стълб. За цял живот. „Докторите още тогава са казали на майка ми, че ще бъда цял живот на легло. Щом е разбрал, баща ми веднага се е отказал от бащинската си отговорност. Напуснал е семейството незабавно”, разказа Викторас пред млади журналисти и студенти по журналистика в литовския град Друскининкай, разположен в югозападната част на страната. Той бе специален гост на литовската организация Media4Change, която проведе семинар по темата за борбата със словото на омразата в медиите и дискриминацията в информационните източници в Европейския съюз към хора с недъзи, етнически групи и други, маргинализирани заради своята идентичност или страдания. Викторас отправи думите си пред публика от италианци, латвийци, испанци, сърби, хървати, англичани, българи и пред свои сънародници от малката прибалтийска държава.

„Изненадващо, когато съм станал на 3 годинки, съм започнал да тичам под масата. Докторите били шокирани от този прогрес. След това обаче проблемите продължили”, каза той.

„Когато пораснах, осъзнах, че откакто се помня, животът ми е прикован в рамки. От мен се очакваше или не се очакваше... Това ме мотивира да направя своя житейска кауза пречупването на тези рамки”, продължи той. И разказа, че когато бил на 11, проблемите му с гърба са се задълбочили. „Още от първия ден в училище всички ми казваха, че съм различен. Означаваше ли това, че съм по-лош от останалите? После се прехвърлих да уча у дома. Затворен вкъщи обаче реших, че няма да се примиря с очакванията към мен. Че няма да работя на бюро и да отговарям на телефонни обаждания, защото се смята, че това ще мога. Станах пълнолетен и реших да се занимавам с предприемачество. Да гоня мечтите си. Посветих се да помагам на други нуждаещи се да достигнат по-високо качество на живот. От самото начало използвам раменете си, гърба, но най-вече мозъка”, каза младежът, който днес продължава да се движи в инвалидна количка, но е спортист, лектор, танцьор, чувства се личност и оправдава пожеланието в името си за съдба на победител.

Въпреки неподвижността на краката си, Викторас Топол е световен шампион по културизъм в категорията за хора в инвалиден стол. Поддържа дългогодишно сътрудничество с литовски и европейски колеги - спортисти с фитнес постижения. Включва се към Асоциацията за фитнес и бодибилдинг в Литва.

Имал е мечта, която е била привидно невъзможна за човек като него – да бъде стрийт денсър – момче като останалите, което танцува брейк и други улични танци. Успява и в това. Викторас е участник в литовското телевизионно шоу „Литва търси талант”, където заедно с групата приятели танцьори от I.L.I Crew впечатлява журито и публиката със специален танц, съобразен с неговата инвалидна количка. По този повод казва: „Естествено, в моето състояние не бе лесно, но вярвах, че не е невъзможно. Мечтаех за нещо, което всички останали могат да правят”.

Чувства, че хора като него, с физически проблеми, често са невидими в медиите. Казва, че „недъзите не са в краката ни. Не са и в гърба ни. Те са само в ума ни”. И подчертава, че „мислим за здравето си само след като установим, че имаме проблем с него. Когато се разболеем. Тогава ни обхваща трепетна невроза – искаме да се излекуваме незабавно и да се върнем към предишното си състояние, в което можем всичко. После забравяме бързо, вместо да сме благодарни, че сме здрави, и да се грижим за себе си също и когато нищо не ни боли”. 

Снимки: lrytas.lt