Ще прекрои ли световният ред триъгълника САЩ-Китай-Русия?

Ще прекрои ли световният ред триъгълника САЩ-Китай-Русия?

Отвъд евроазиатската конфигурация има множество общи моменти - както общ интерес срещу превъзходството на САЩ и срещу американски и японски ценности за демокрация и прозрачност, така и общо желание за по-силен многополюсен световен ред.

Две от страните на триъгълника изпълняват националистически програми, наблягайки на исторически и културни идентичности, съответно конфуцианството и руски православни традиции. Двете се стремят към авторитарен капиталистически модел като контра на "Вашингтонски консенсус". И двете се противопоставят на открит интернет и се стремят да го балканизират.

Това повдига сериозни въпроси за бъдещето на глобалното управление и развитието на световния ред. В най-лошия случай на единия полюс може да се появи биполярност с Китай, Русия и шепа авторитарни режими в Централна Азия, а на другия САЩ, ЕС, Япония и азиатските им съюзници и партньори. Това не е рецепта за мир и благоденствие. От тази конфигурация ще отпаднат много от държавите, които някога са били известни като "необвързани" - Индия, Бразилия, Египет и други, гравитиращи между тях.

Противоречията между Китай и Русия

Докато Русия се възстановяваше след разпада на СССР през 1991 г., Китай се отвори към световната икономика и заложи на дневен ред с реформи на пазара, насочени към превръщането на експортно ориентирана си икономика в една иновативна и потребителска икономика. За това говорят и цифрите: търговията на Китай със САЩ, Япония и ЕС възлиза на 1.400 трилиона долара през 2014 г., докато с Русия е само 100 млрд. долара.

Докато петролна Русия върви към бавен, но постоянен спад, Китай е изгряваща сила, определяща себе си като Велика сила, която очевидно има намерение да стигне до китайско-центрично управление в Азия.

Освен това Китай не е доволен от руската интервенция в бившите съветски републики, където са насърчавани сепаратистки движения като в Източна Украйна. Пекин е обсебен от идеята за суверенитета и не е ентусиазиран поддръжник на руските ходове в Украйна.

Забавеният растеж на Китай води до намалено търсене на енергоизточници и за Пекин ролята на Русия като енергиен доставчик намалява. Вече има съобщения, че Китай се отдръпва от сделката за изграждането на втори газопровод от Сибир.

За Русия е проблем заселването на китайци в Далечния изток или т.нар. азиафикация на този руски регион. Това има и расов и етнически подтекст.

Освен това, голяма част от териториалната самоувереност на Китай в Източно и Южно-Китайско море се основава на исторически претенции. Китайската династия Мин доминираше в голяма част от Далечния Изток, преди Русия да го завземе през 17 век.

Русия може само да се надява, че териториалните спорове в Източно-Китайско и Южно-Китайско морета, при които САЩ, Япония и азиатските им съюзниците са срещу Китай, ще се засилват и ще хвърлят Пекин в обятията на Москва.

Пекин пък ще гледа доколко САЩ ще зачитат морските интереси на Китай.

Дали тези тенденции означават, че китайско-руски дружелюбност може да не се окаже толкова трайна, както някои твърдят? Дали исторически страхове и съперничество отново ще надделеят? Има ли възможност САЩ да сглобят нещо подобно на стратегическия триъгълник на Хенри Кисинджър.

Топката е в полето на САЩ

Дали светът се движи към тази нова обезпокоителна биполярност или към един по-всеобхватен и все още глобализиращ се международен ред ще зависи в не малка степен от това каква роля ще играят САЩ в една сложна обстановка, в която едноличната сила губи мощ и нито една държава не може да единично да формира хода на световния ред и неговите последици.

Това ще изисква по-голяма ловкост и прагматичен реализъм от САЩ и Япония, които трябва да загърбят еднополюсните тенденции, а САЩ да действат като пръв сред равни.

Всички президентските кампании са склонни да се надпреварват в реториката срещу Русия и Китай, но в тях липсва възможността да се говори как САЩ ще трябва да се примирят с променящия световен ред и новото разпределение на властта. Както медиите, така и политическите кампании в САЩ са склонни да наблягат на дребните неща, за да ни оставят слепи за големите стратегически размествания. Да, в хода е нова Голяма игра и в нея ние сме сериозно надиграни.

Автори на статията, публикувана в изданието Nikkei Asian Review, са Матю Бъроуз и Роберът Менин, аналитици от Атлантическия съвет на САЩ. Бъроуз е дългогодишен служител в ЦРУ и Държавният департамент на САЩ, той е директор на Атлантическия съвет за стратегически предвиждания.

Източник: БГНЕС

Коментари

НОВ КОМЕНТАР

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Берлин оттегли съпротивата си срещу придобиването на Commerzbank от UniCredit
Времето в неделя: Предимно слънчево с максимални температури до 18 градуса
Ребалансиране без нарушаване на бюджета
Износът на петрол през Ормузкия проток спада рязко на фона на зачестилите ирански атаки
Можем ли да бъдем продуктивни през целия работен ден?
Макрон обмисля промяна в конституцията на Франция заради растящия държавен дълг
„Отвъд болката се крие по-голяма красота“: Принцеса Кейт откровено за живота след рака в нов филм
Мащабно изследване на мозъка поставя под въпрос популярна теория за контрола над емоциите
LinkedIn и краят на илюзията за “професионална” социална мрежа
Фон дер Лайен предлага нов заем от 45 млрд. евро за Украйна
Започва строителството на третия лъч на метрото
Смяна в ръководството на Kaufland България: Петя Владимирова поема поста председател на Управителния съвет
Товарен кораб потъва край нос Калиакра
От кариерни контакти до първа среща: LinkedIn се превръща в неочаквана платформа за запознанства
АПИ: Днес избягвайте магистрала Хемус, ако е възможно
Тръгват големи съкращения в "Арсенал"
50-те най-добри ресторанта в света за 2026 г.: Първите три места са в Испания, Тайланд и Дания
Гърция привлича заможни купувачи на имоти от цял свят
Правила за нарушаване на правилата
България планира да придобие 57 самоходни гаубици „Сезар“ от Франция
Евтино и лесно
Интимният скандал с шефа на Nvidia Дженсън Хуанг вдигна търсенето на кожените якета Tom Ford
Американският военноморски флот е събрал над 20 кораба в Близкия изток
Международни хакери шпионирали българските държавни институции цели 5 години
Председателят на НСИ: Инфлацията е около 6%, но доходите продължават да изпреварват ръста на цените
КЗК разреши инвестицията на „Шнайдер Електрик“ в българската „Шелли Груп“
Украйна увеличава натиска върху руската логистична мрежа с удари по Кримския мост
Започват да изплащат добавката от 50 евро за Коледа