Преговорите в Женева за автономните оръжия приключиха без обвързващо споразумение
Усилията за установяване на строги правила за роботите убийци и дроновете, задвижвани от изкуствен интелект (ИИ), удариха на камък в събота, след като подкрепените от ООН преговори в Женева доведоха до смекчено споразумение за удължаване на дискусиите с още две години.
Десетки държави приключиха едноседмичната конференция на ООН по въпросите на оръжията, като се съгласиха да „разработят“ евентуално споразумение за подобни смъртоносни автономни оръжейни системи до 2028 г. Те обаче не поеха ангажимент за обвързващи правила, към каквито се стремяха генералният секретар на ООН Антонио Гутериш, много държави и активисти, предава Асошиейтед прес.
Резултатът подчерта трудността при постигането на конкретни дипломатически резултати на фона на глобалните конфликти и надпреварата за надмощие между големите военни сили.
Изуми Накамицу, върховен представител на ООН по въпросите на разоръжаването, приветства „значителното постижение“, но призна, че ситуацията е като „чаша, наполовина пълна или наполовина празна“, цитирайки надеждите на Гутериш за правно обвързващо споразумение още тази година.
Активисти обвиниха военни сили като Русия и Съединените щати в блокиране на по-строги формулировки.
От организацията „Спрете роботите убийци“ (Stop Killer Robots) изразиха съжаление за „разводнения мандат“, а Беатрис Фин, основател на правозащитната група за международно право Lex International, заяви, че решението се равнява на „отлагане на проблема с още две години“.
Те отбелязаха, че повечето държави са подкрепили работата по нов договор, а Макс Тегмарк, специалист по машинно обучение в Масачузетския технологичен институт и основател на Института за бъдещето на живота (Future of Life Institute), коментира:
„Държавите се съгласиха, че е достатъчно просто да говорят по въпроса – за 14-а поредна година – докато тези оръжия позволяват извършването на жестокости.“
Преди срещата седем държави предложиха започването на преговори за правилник, който би могъл да предотврати или ограничи способността на машините да убиват без човешки контрол или отчетност. Тези усилия се провалиха.
„Технологиите се движат по-бързо от дипломацията“, заяви посланикът на Бразилия Фредерико Майер, чиято страна се присъедини към Австрия, Белгия, Ирландия, Мексико, Нова Зеландия и Панама в предложението за подобни преговори. „Дипломатите са много бавни.“
След години на преговори по темата правозащитните групи разкритикуваха възпрепятстването на процеса основно от страна на Русия, която, подобно на други водещи държави в разработването на оръжия с ИИ като Съединените щати, иска по-развързани ръце за създаването на подобни високотехнологични оръжия.
Гутериш, чийто мандат изтича в края на годината, беше определил 2026 г. като краен срок за започване на преговори за споразумение относно автономните оръжейни системи.
Папа Лъв XIV и много правозащитни и хуманитарни организации определиха въпроса като екзистенциален дебат, призовавайки за бързи действия за овладяване на оръжията с ИИ, преди те да станат твърде разпространени, за да бъдат лесно регулирани.
Активисти твърдят, че въоръжени дронове, които могат самостоятелно да поразяват цели, вече са били използвани в отделни случаи в конфликтни зони, но масово внедряване все още не е настъпило.
Преговорите тази седмица се фокусираха върху Конвенцията за някои конвенционални оръжия, ратифицирана от 128 държави, където решенията се вземат с консенсус. Това означава, че всяка отделна държава може да осуети дадено споразумение и че всяка сделка вероятно би се основавала на най-ниския общ знаменател.
Ключови думи
НОВ КОМЕНТАР
ОЩЕ ОТ КАТЕГОРИЯТА
|
|
Коментари
Няма въведени кометари.