„Боговете сигурно са полудели“

Мария е на 20-25 години. Не знае точно възрастта си. Не може да чете и пише. Тя има 7 деца.

Красива е. Неука. Живее в свят, където кравите са най-ценната валута и домовете са кални колиби без електричество. Но тя усеща, че образованието е важно. Че то е „хубаво нещо“. Затова изпраща две от децата си на училище. Момичета. И те ходят упорито пеша, без обувки в трънливите храсти, по час в едната посока до сградата, където е класната стая. Защото според майка им и баща им, това сега има значение.

Мария е масай.

Това е Танзания.

Масай е едно от най-красиво окрасените племена на света. Живее в дълбоката савана на централния окръг Китето в мирна Танзания, където няма ебола и тероризъм. Хиляди туристи гостуват на източноафриканската нация целогодишно, за да изкачат връх Килиманджаро, да снимат от джипове дивите животни на Серенгети и другите национални паркове, които обхващат 1/3 от територията на страната, да стъпят на белите плажове на остров Занзибар.

Племето масай е една от атракциите на Танзания. То обаче не поражда сред „белите“ туристи толкова голям интерес, колкото има към животните в резерватите. Всички американци и европейци, които пристигат в Танзания, по-скоро искат да видят „царя лъв“, жирафи – националния символ. „А Танзания не е животните, тя е хората й“, отбелязва Навая Ндаскай – информационен координатор в Танзания на организацията за защита на човешките права Survival International. Самият Навая също е масай, но социализиран - ходил е на училище. 

Хора масай има и в Кения. Масай са полуномадски коренни жители, някога тръгнали на юг към страните на Африка от територията на днешен Египет. Походът им започва преди около 300 години и слиза по поречието на река Нил. Някои части от племето са достигнали места още по-южно от Танзания – в Зимбабве.

Това племе нарича себе си „маа“. Едно от най-известните е на планетата – множество научнопопулярни филми, излъчвани например по National Geografic, и фотогалерии на фотографи авантюристи, отразяват живота му и представят неговата изключителност на развитите общества.

В окръг Китето, централна Танзания, на 650 км офроуд от град Аруша - туристическата столица на Танзания, жените и мъжете масай живеят див живот. Те много се радват, когато им дойдат на гости „бели хора“. Пипат „белите“ по косата, особено ако е руса. Усмихват им се. Готови са винаги да се снимат с тях и после с жестове настояват да видят как са излезли на снимката в екрана на фотоапарата. Някои от тях – малките деца, съзират лика си за първи път – снимката е огледало. Други сред децата масай не обичат да се снимат – „вярват, че ще изпратиш снимката им на дявола“. Пищят и бягат като видят обектив. 

Образованието играе много важна роля за бъдещето на масай. Обикновено, семействата от това племе са многодетни – майките имат по 6-7 деца. Многоженството е прието и ако един мъж е богат, т.е. ако притежава много крави, той може да има до 7 жени едновременно. Всичките му жени му раждат деца. (Контрацепция няма). Така се стига до случаи като този на 74-годишния Нангеной Уакауе от село Напило Куня, Китето, който има 600 крави и затова може да си позвли да има 6 жени и 31 деца. Семейството му е същинско малко село в селото – всяка жена живее в отделна къщичка от тънки клони, измазани с тор, която сама е изградила. Ражда у дома, работи, възпитава децата. Живее в мухите. Мъжете определено са поставени в по-изгодно положение в социалната йерархия на масай.

Майките и бащите масай знаят, че който тръгне на училище, най-вероятно няма да се завърне да живее с тях. Той ще се научи да чете и пише, ще се социализира, ще остане в града. Ще започне да се облича като африкански рейнджър, модерно момче с шапка с козирка. Едва ли ще заживее отново с родителите си, за да се ожени за жената, която те са му отредили. 

Това коренно общество най-високо цени връзката на човека с племето. Родителите смятат, че да изпращат децата си на училище е мъчение, защото така ги откъсват от семейството, от групата, и това е най-мъчителното нещо на света, което може да ти се случи. Затова, най-често при 7 деца изпращат две на училище и често тези две деца са момчета – момиченцата се ценят високо. Като малки са много обичани, а после, когато ожениш дъщеря си, в замяна ти дават крави. Изпращани са на училище нехранимайковците, бунтарите в семейството, непослушните момчета, по-малко симпатичните. Понякога просто се изпращат някои от децата произволно, без да има значение кои точно, както е в случая на 74-годишния Нангеной с 6-те жени. Така, началните училища в Танзания, разположени близо до масай, са посещавани предимно от момчета. В часовете присъстват много по-малко момичета, а тези момичета, които са там, едва ли ще се задържат.

Мария смята, че ако момичетата й учат, това е добре за тях. Тя самата никога не се е образовала. Мъжът й има окончателната дума. Въпреки това цени образованието. Изпраща на училище две от дъщерите си. По-голямата – Наоми (14 г.) обича английския език и иска да стане учителка. Мария казва, че в бъдеще ще изпрати на училище и бебето си – Пендо (името в превод от суахили – официалния език на Танзания, означава „любов“, „обичана“).

Образованието е единственият начин масай да започнат да изкарват танзанийски шилинги, с които да приемат белезите на цивилизацията в своя дом и вътре в себе си и така да излязат от действителността на крайната бедност на Третия свят, болестите, масовата смърт при раждане в колибата, неравенството между половете и мъжкото и женско обрязване на тийнейджърите.

Западното влияние е проникнало в тази точка на света. Макар че в окръг Китето от години не са идвали представители на правителството на Танзания, за да помагат, и не са реализирани международни проекти за развитие, съседното на масай племе в Китето – акие (ударението е на „и“) още си спомня, че преди 10 години с него са живели известно време Рима от Германия и Стефано от САЩ. Двамата са мисионери. Днес, щом попиташ акие каква религия изповядват, всички ще ти отговорят „лутеранство“.

Продължава на страница 2. Очаквайте утре - фотогалерия "Дружелюбното лице на Африка"

Автор: Невена Любенова

Ситуацията с образоването на акие е дори по-затруднена от тази на масай, въпреки че и те много високо ценят образованието, ако ги попиташ. Основно защото така научават техники за земеделие и се учат да говорят суахили, с който после се разбират с търговците на пазара в най-близкия град. Най-близкото начално училище, разположено до акие, е поне на 15 км пеша по път в храстите. Учители трудно се съгласяват да заработят там, защото биха получавали месечна заплата от над 300 000 танзанийски шилинга, което е около 150 долара. На когото се примири с тази сума, се падат най-малко по 70 ученика, които да обучава.

Акие живее в храстите под дърветата боабаб. По-бедно е от масай. То е едно от изчезващите племена на планетата и е много вероятно след 30-40 години вече да го няма. Мнозина в съседна Кения и в самата Танзания дори не знаят за съществуването му. Момичетата от акие се женят за момчета масай – те са по-богати, и така се превръщат в масай. Заговарят на масайски език. Момче от акие никога не би могло да си позволи да се ожени за момиче масай. Затова акие изчезва – заедно с езика си и обичаите. 

Момчетата акие и жените им не гледат крави. Не учат. Те са ловци и събирачи. Препитават се основно като събират мед от пчелите в кошерите в клоните на дърветата боабаб и след това продават меда на масай срещу танзанийски шилинги. Масай използват меда, за да си правят бира. Акие използват парите, за да си купуват платове за дрехи, накити, месо, SIM карти за телефоните и алкохол. Акие в Китето са едва 500 души.

Днес три момчета са ходили на училище от акие. Едното започнало уроци, но се сетило, че е дошъл сезонът за събиране на мед от дърветата, и избягало от час. 

Акие и масай нямат електричество в къщите, но всеки от тях носи GSM - Nokia, с черно-бял екран или с цветен, понякога с камера. Телефони, каквито ползвахме в България през 2005 г. Зареждат ги със слънчева енергия. Дните си прекарват в общи събрания под дървото, където се обсъждат важни за племената теми. Всички са седнали на земята в кръг по време на събранието. Жените са от едната страна на кръга, мъжете от другата. Доскоро жените не са можели да казват нищо, само да слушат. Сега вече гласът им се чува повече.

Който иска да каже нещо, вдига ръка. Изправен е само един – този, който говори. Говори се на масайски език, или на акие. Някои от майките разбират суахили – ходили са на училище. Но повечето са напълно неуки. Смешно е, когато по време на общото събрание под дървото започнат да звънят GSM-ите на акие или масай с полифонични мелодии. Тогава човек седи, и ги гледа, и си мисли „Боговете сигурно са полудели“. Пастирите вадят GSM-ите под дългите си червени мантии. Майките са закачили телефоните в торбичка, която носят на врата. Как познават кой се обажда? Неграмотните записват имената с брой хиксове в телефонния указател или със звездички. Знаят, например, че ако има 3 звезди, се обажда синът им. Или пък молят грамотни приятели да им запишат името и после го разпознават.

В училищата си масай и акие учат математика, английски език, природни науки. Момичетата започват от 8-годишна възраст, стигат до няколко класа и най-често ги сполетява неизбежната съдба – племето ги омъжва между 12 и 15-годишна възраст. За когото им посочи. И те започват да раждат. Средната продължителност на живота им вероятно е като тази за Танзания – 47-52 години. Държавна статистика за племената няма.

Няма романтика. Бащата получава за всяка омъжена дъщеря от 10 до 40 крави. Едно красиво младо момиче може да бъде омъжено за 60-годишен мъж, след като премине болезнената операция на обрязване (отстраняване на клитора), която се чества в племето с тържества и обрязващата жена получава за нея солидна сума – 40 000 шилинга (200 долара, една добра крава). Който не премине тази операция, не може вече да има социален живот в племето. Ако е момче – той не е войн. Не може да се ожени, да има приятели. Обществото го изолира и това е най-лошото възможно нещо, което може да ти се случи.

Масай имат добрата философия ако си убил човек, да не прилагат смъртно наказание. Извикват убиеца в центъра на събрание в кръг и обществото му говори. Може да се наложи той да плати обезщетение на близките на жертвата. Може да бъде наказан не той, а негов близък или някой друг. Има процес и един се застъпва за него - като адвокат. Друг го напада. Старейшините се стараят да не са твърде зли в наказанията си - вярват, че злото ще им се върне като бумеранг. Най-лошото, което ще сполети обвиняемия, е да бъде прокуден от племето. От семейството. Тогава най-ценната връзка за него – родствената, ще бъде прекъсната. При най-важните хора, пред които той има нужда да се докаже социално, ще е нежелан. Това е най-лошото от всичко, което може да ти се случи, според дълбокия кодекс „Да бъдеш масай“.

Някои общочовешки ценности се виждат в тези толкова различна от европейската действителност. Племената обичат децата си. Майки и бащи целуват момиченцата си по главата. Милват ги и ги прегръщат. Когато искат да ти покажат, че си добре дошъл, идват и леко ти стискат дясната ръка. Преживяваш едно възпитано европейско ръкостискане от пастир, ловец или събирач. Усмихват се на новодошлите. Някои от жените са много красиви. Суетни. Преди снимка оправят шала и накитите си, за да изглеждат възможно най-добре. Шегуват се помежду си. Махат ти за довиждане, щом си тръгнеш с автомобил от общото събрание под дървото. 

Но ситуацията в училищата остава незадоволителна. Липсата на чуждестранен и правителствен интерес към образоването на тези племена, при очевидно нужен минимален стимул, който да ги накара да изпращат повече деца на училище, водят до начина им на живот днес, в болестите и бедността. В един свят, където единствената стойност на жената е да бъде утроба и хиляди майки умират при раждане.